Цитати на Калина

Понякога животът е голям скъперник - човек прекарва дни, седмици, месеци, дори години, без да изживее нещо ново. От друга страна, след като отворим някаква врата през нея нахлува една истинска лавина. В даден момент нямаме нищо, а в следващия получаваме повече, отколкото можем да понесем.

В секундата преди смъртта всеки си дава сметка за истинската причина за своето съществуване. И тогава се ражда Адът или Раят.
Адът е да погледнеш назад в тази частица от секундата и да разбереш, че си пропилял възможността да отдадеш почит на чудото на живота. Раят е в този миг да можеш да кажеш: „Допуснах някои грешки, но не бях страхливец. Изживях живота си, правейки каквото трябва.

Можем ли да се отклоним от пътя, който Бог е начертал? Да, но това винаги е грешка. Можем ли да избягаме от болката? Да, но няма нищо да научим. Можем ли да опознаем нещата, без да ги преживеем? Да, но така те никога няма да станат част от нас. *Допълнение на по-горния цитат...

"Сега вече наистина ще ви разкажа как обичах Ангел
Само по себе си едно обичане е скучно. То може да се изчерпи само с една дума: ОБИЧАМ.
А пък гледай колко книги за любовта се изписват...
Обичах така, че после да не мога да обичам друг.
Обичах тревожно. (Така не бива да се обича.)
Обичах завинаги. (И така не трябва май.)"

"Навярно смиреният човек е по-щастлив от тоя, който непрекъснато се вслушва в гласовете на своите желания"

"Човекът е истински човек само докато свети слънцето"

"Нима в човешката душа няма друг по-силен мотив, по-ярко чувство от нашето отношение към храната?"

"Толкова е приятно да ти задават разни въпроси, да отговаряш на тях с лекота и самочувствие. Е, добре не бих ли могъл да си задавам въпросите сам?"