Цитати на mikra

Добродетелта е от огромно значение в общест­во, което бързо се разпада. За да изградим един нов свят, нова структура, различна от старата, трябва да бъдем свободни, така че да можем да виждаме нещата, а можем да бъдем свобод­ни само когато сме добродетелни, тъй като добродетелността означава свобода. Може ли неморалният човек, който се ста­рае да стане добродетелен, да знае какво е добродетелта? Немо­ралният човек не може никога да бъде свободен и затова никога не може да разбере действителността.

Слушането е изкуство. За да може човек да слуша истински, трябва да се откаже от своите предубеждения, от предварител¬но изработените представи, от всекидневната дейност. Кога¬то човека е в състояние, при което може да възприема онова, ко¬ето му се казва, тогава му е лесно да разбира. Той слуша, когато е съсредоточил вниманието си. За съжаление повечето от нас се заобикалят със стена, когато слушат - стена от предубеждения, било то религиозни или духовни, психологически или научни, от дневните си тревоги, желания и страхове. И това е стената, която ни заобикаля, когато слушаме. Така всъщност чуваме нашите собствени шумове или звуци, а не онова, което ни казват. Извън¬редно трудно е да оставим настрана нашите навици, предубеж¬дения, склонности и нашата съпротива, така че да стигнем от¬въд думите, да слушаме така че веднага да разберем онова, което ни казват. Това ще бъде едно от затрудненията ни.

Клавдия принадлежи към онази категория хора, за които всичко е знак, падането на лист от дървото, полетът на птицата, употребата на определена дума, съвпадението в мислите, посоката на вятъра, формата на облака, очите на котката или мълчанието на децата. Жените, като гадателите са склонни да влагат смисъл във всичко, да четат вселената по вещите и нещата като от пергамент. Те не гледат, те разчитат: Всичко винаги има определен смисъл. Ако посланието не е явно, значи е скрито. Никога няма празнота, никога няма незначителност. Светът е гъсто населен като кичеста гора. Искаше ми се да и отвърна, че смърта е само смърт, че не казваш нищо със смърта си, а я понасяш, че в смърта на нейния маг никога няма да открие друг смисъл освен прекъсването на живота му. Но се въздържах в последната минута: може би Клавдияси измисляше този свят, в който всичко, дори най-лошото, и говореше нещо, за да не страда прекомерно

- Земята бе предоставена на хората. Какво направиха те от нея? Да я върнем на Бога. Да премахнем нациите, расите, омразата, злоупотребите, експлоатацията, почестите, привилегиите. Да съборим стълбиците, които поставят един човек по-високо от друг. Да отменим парите, които създават бедни и богати, властващи и подтиснати, парите, които пораждат страха, скъперничеството, несигурността, войната, жестокостта, парите, които изправят стена между хората. Да извършим всички тези екзекуции в мисълта си, да направим един общ гроб на тези лоши идеи, на тези фалшиви ценности. Няма трон, няма скиптър, няма копие, което може да ни прочисти и да ни отвори за истинската любов.

Истината е, че в онази вечер, край реката в любовната еуфория, която ни притегляше един към друг и ни караше да обърнем гръб на мизерията, аз открих колко дълбоко егоистично е щастието. Щастието е отдръпване от всичко. То е изтъкано от закрити врати, капаци на прозорците, от непреодолими стени; щестието предполага отказ да видиш света такъв, какъвто е; само за една вечер видях колко непоносимо е щастието.
Пред щастието предпочитах любовта. Но в никакъв сучай любовта, която бях изпитал към Ребека, любов изключителна, стръвна, всепроникваща. Не исках вече отделна любов, а любов изобщо. Любовта, която трябваше да запазя за гладния старец и гладното дете. Любов, която трябваше да запазя за всички ония, които не бяха нито достатъчно красиви, нито достатъчно забавни, нито достатъчно интересни, за да привлекат естествено любовта, трябваше да запазя любов за необичаните хора.

"Колкото по-дълго човек пребивава сред природата, толкова повече всички изкуствени наслоения отпадат и той става едно с нея. И всичко добро и красиво, което живее в душата му, излиза на повърхността и превръща живота му в мечта, романтика, поема. Неговата мисъл - човешката мисъл - започва да пее чрез природата."

"Във всички форми в природата - цветето, планетите, звездите и земята - във всичко е въплътена идеята за хармония, за музика. Цялата природа диша - не само живите създания, а цялата природа, и само нашата склонност да сравняваме това, което за нас е живо, с това, което не ни се струва толкова живо ни заставя да забравим, че всички неща и същества живеят един съвършен живот. И знакът за живот на тази жива красота, е музиката."