Цитати на Follia

От "Шибил"
"Каква чудновата бърканица - мислеше си той - от жена, дете и дявол!"

"Капаци на очите се причинява от оптически израстък, който се размножава, когато мозъкът е по-пасивен от егото. Усложнява се при излагане на политика. При прекарването на една добра идея през филтрите и компресорите на обичайните капаци, тя излиза не само смалена по отношение на сила и стойност, но в новата си догматична форма тя дава ефекти, противоположни на тези, за които първоначално е била създадена."

"Тя имаше таланта да вижда красотата у хората, дори когато те самите не я откриваха у себе си."

Най-лошият ти враг, каза си той, е собствената ти нервна система. Всеки миг напрежението вътре в теб лесно може да избие в някакъв външен симптом...

Ти вярваш, че действителността е нещо обективно, външно, само по себе си. Вярваш също така, че естеството на действителността е очевидно само по себе си. И ако в заблуждението си сметнеш, че виждаш нещо, приемаш, че всички останали също го виждат. Но аз казвам, Уинстън, действителността не е извън тебе. Действителността съществува единствено в човешкото съзнание и никъде другаде.

— Кейл, не си ли виждал Абра? — попита Ли.
— Защо, виждал съм я. Но ме отминава.
— Не можеш ли да я спреш?
— Как да не мога! Ще я тръшна на земята, ще й мацна един в мутрата и ще я накарам да говори. Но не искам.

Вместо да даваме обет за чест и подчинение, може би трябва да се закълнем в подбудителство. Това ще означава, че и дума не може да става за безопасност. Думата „задържам" е неподходяща. Любовта ми към теб е без юзди. Обичам те свободно.

Когато двама души се срещнат и се влюбят, появява се внезапен поток от магия. В този момент магията присъства естествено. Ние се храним с тази безплатна магия, без да желаем да произвеждаме друга. Един ден се събуждаме и откриваме, че магията си е отишла. Ние се блъскаме, за да я върнем, но вече е прекалено късно, изхабили сме я докрай. Трябва от самото начало зверски да работим, за да произведем допълнителна магия. Работата е трудна, особено когато изглежда, че магията е в изобилно и предостатъчно количество, но, ако не забравяме да я правим, ние значително подобряваме шансовете си да задържим любовта.

Те й хвърляха ядосан поглед, какъвто всеки интелигентен човек би трябвало да хвърля, когато има нужда от цигара, хапка, чаша кафе, задник или набързо претупана приказка, а вместо това получава единствено философия.

Камилата има голяма, грозна, глупава гърбица. Но в пустинята, където по-хубавите, изящни зверове бързо умират от жажда, камилата живее без проблеми. Според легендата камилата сама си носи водата, складирана в глупавата гърбица. Ако индивидите, също както камилите, си създават вътрешни източници, ако вкараме силата вътре в нас, ние ще можем да прекосяваме всяко мъртвило в относителен комфорт и да оживяваме в жестоки условия, без да разчитаме на околната среда....
Още повече, че често точно нашата „гърбица" — този аспект от нашето битие, който обществото намира за ексцентричен, смешен или неприятен — пази нашите сладки води, тя е нашият таен кладенец на щастието и ключ към нашето самообладание във враждебна атмосфера.