Цитати на saleelsol13
Общо 4 цитата от 3
заглавия.
"Спал ли съм, докато другите са страдали? Спя ли сега? Утре, когато ще си мисля, че съм се събудил, какво ще кажа за този ден? Че заедно с моя приятел Естрагон, на това място, до тъмно съм чакал Годо? Че Поцо е дошъл заедно със своя носач и че е разговарял с нас? Без съмнение. Но какво вярно ще има във всичко това? Той няма да знае нищо. Ще разказва за ритниците, които е получил, и аз ще му дам морков. Майките ни, клекнали над гроба, трудно раждат. От дъното на ямата гробарят замислено поставя щипците си. Толкова ни е времето за стареене. Въздухът е пълен с нашите крясъци. Но навикът е голям заглушител И мен някой ме гледа и ми казва: той спи, той не знае, нека спи. Не мога да продължа. За какво говорех?"
(ВЛАДИМИР)
(ВЛАДИМИР)
"Майките ни, клекнали над отворените гробове, трудно раждат.Толкова ни е времето за живеене."
"и ако в този късен час все още можеш да възприемаш други светове
толкова справедливи колкото нашият но не толкова добре организирани
може би има един доста милостив за да приюти местата където никой не изоставя никого не чака никога никого и никога две тела не се докосват"
толкова справедливи колкото нашият но не толкова добре организирани
може би има един доста милостив за да приюти местата където никой не изоставя никого не чака никога никого и никога две тела не се докосват"
"Какво да се прави, трябва да живеем!
Ние, вуйчо, ще живеем.Ще изживеем дълга, дълга върволица от дни, дълги вечери;търпеливо ще понасяме изпитанията, които ще ни изпраща съдбата; ще се трудим за другите и сега, и на стари години, без да знаем почивка, а когато дойде часът ни, покорно ще умрем и там, зад гроба, ще кажем, че сме страдали, че сме плакали, че ни е било горчиво, и Бог ще се смили над нас, и тогава ние с тебе, вуйчо, мили вуйчо, ще познаем живот светъл, прекрасен, великолепен, ще се зарадваме и към сегашните си страдания ще погледнем с умиление, с усмивка - и ще си починем.Аз вярвам, вуйчо, вярвам горещо, страстно...Ще си починем!
Ще си починем!Ще чуем ангели, ще видим цялото небе в елмази, ще видим как цялото земно зло и всичките ни нещастия ще потънат в милосърдие, изпълнило целия свят, и животът ни ще стане спокоен, нежен, сладък като ласка.Аз вярвам, вярвам...Милият Вуйчо Ваньо...ти плачеш...Ти не си познал радост в живота си, но почакай, вуйчо, почакай...Ние ще си починем...Ще си починем!Ще си отдъхнем."
(финален монолог на Соня)
Ние, вуйчо, ще живеем.Ще изживеем дълга, дълга върволица от дни, дълги вечери;търпеливо ще понасяме изпитанията, които ще ни изпраща съдбата; ще се трудим за другите и сега, и на стари години, без да знаем почивка, а когато дойде часът ни, покорно ще умрем и там, зад гроба, ще кажем, че сме страдали, че сме плакали, че ни е било горчиво, и Бог ще се смили над нас, и тогава ние с тебе, вуйчо, мили вуйчо, ще познаем живот светъл, прекрасен, великолепен, ще се зарадваме и към сегашните си страдания ще погледнем с умиление, с усмивка - и ще си починем.Аз вярвам, вуйчо, вярвам горещо, страстно...Ще си починем!
Ще си починем!Ще чуем ангели, ще видим цялото небе в елмази, ще видим как цялото земно зло и всичките ни нещастия ще потънат в милосърдие, изпълнило целия свят, и животът ни ще стане спокоен, нежен, сладък като ласка.Аз вярвам, вярвам...Милият Вуйчо Ваньо...ти плачеш...Ти не си познал радост в живота си, но почакай, вуйчо, почакай...Ние ще си починем...Ще си починем!Ще си отдъхнем."
(финален монолог на Соня)