Цитати на maggito

„Какво ми става, за бога — мислеше си Скарлет, докато от очите й бликаха сълзи. — Превръщам се в безхарактерна ревла — точно в създанието, което безкрай презирам. И какво толкова, ако ми трябва повече време, за да получа онова, което искам? Ще имам Тара… а и Рет, ако ще да ми трябват сто години.“

" — Да, за бога! Искам те и страдам по тебе. Ти си отрова в кръвта ми, Скарлет, мъка за душата ми. Виждал съм хора с глад за опиум — такъв е гладът ми за тебе. Знам какво става с наркомана. Той е заробен, а после унищожен. Без малко така да стане и с мене, но избягах. Няма да рискувам отново. Няма да се самоунищожа заради тебе.
Той блъсна вратата и изчезна в бурята."

" Този път няма да мине, Рет Бътлър. Не можеш да ме избиеш от главата си, колкото и да се опитваш. Не можеш да живееш без мен. Никой мъж не може да люби една жена по този начин и след това да не я види вече никога. Ще се върнеш, както си се връщал и по-рано. Но аз няма да те чакам. Ще трябва да дойдеш да ме намериш. Където и да съм."

"Не се ли канеше да я прелъсти? Ако имаше такова намерение, щеше да се натъкне на най-голямата изненада в живота си. В тази игра щеше да го победи точно както в състезанието с конете.
Освен това щеше да е забавно да накара такъв арогантен и самодоволен мъж да се влюби безнадеждно в нея. Мъжете не бива да са толкова красиви и толкова богати, иначе започваха да си въобразяват, че се изпълняват всички техни прищевки."

"Историята беше стара като света — на младини човек се отдава на увлечения, устоява на женските клопки години наред, но изведнъж става на четирийсет и напълно изгубва ума си по някоя млада и невинна красавица."

"Това вече се е случвало — каза той. — Милата ми, избухлива, своенравна, прекрасна, подлудяваща Скарлет, не разбираш ли, че това вече сме го преживявали? Пропуснати знаци, пропуснати възможности, недоразумения, които не би следвало да са се случили. Трябва да сложим край. Прекалено съм възрастен за подобни драми."

"Има два момента, в които могат да се направят големи пари - единият е при създаването на държавата, другият е при рушенето й. При създаването печалбите се трупат бавно, а при краха - с главоломна бързина."

"Поразително е упорството на жените да запазят веригите, които оковават тях самите!"

"Поразително е упорството на жените да запазят веригите, които оковават тях самите!"

"- Как смеете да ме злепоставяте тъй, капитан Бътлър?
- Но, скъпа ми мисис Хамилтън, та вие умирахте от желание да бъдете злепоставена!"

"Черните му очи я обхванаха от глава до пети с поглед, от който нищо не се изплъзваше- познатият й дързък и разсъбличащ поглед,- и както винаги тя усети, че настръхва."

"Черните му очи я обхванаха от глава до пети с поглед, от който нищо не се изплъзваше- познатият й дързък и разсъбличащ поглед,- и както винаги тя усети, че настръхва."

" — По всяко време бих заложил на вас срещу янките.
— Не съм сигурна, че това е комплимент — погледна го тя неуверено.
— Никакъв комплимент — отвърна той. — Кога ще престанете да търсите комплименти в най-случайните изказвания на мъжете?
— Когато легна на смъртното си ложе — заяви тя и се усмихна при мисълта, че винаги ще се намират мъже, които да я обсипват с комплименти, дори Рет никога да не го правеше."

"Никаква сила на света не може да ни сломи освен нашата собствена природа, в която е заложено тъй силно да копнеем по неща, изгубени безвъзвратно, и да пазим толкова много спомени."

— Но аз можех да бъда по-добра с него.
— Можехте, да… ако бяхте друга жена. Ала вие сте родена да тормозите всеки, който би ви го позволил. Силните са създадени да упражняват тормоз, а слабите — да страдат. Франк сам си е виновен, задето не ви е понашибал с камшика. Смайвате ме, Скарлет, с тази ваша съвест, дето се обажда по никое време. Какво търси тя у опортюнистка като вас?
— Какво ще рече опор… как го казахте там?
— Личност, която се стреми да извлече облага при първа възможност.
— А това лошо ли е?
— Винаги се е считало за недостойно — особено от хората, които са имали същите възможности, но не са се възползвали от тях."

"Никога не съм се отказвал от намерението един ден да ви направя своя, Скарлет — още от първата ни среща в Дванайсетте дъба, когато счупихте вазата, изругахте и доказахте, че не сте дама. Не губех надежда, че ще ви имам чрез едно или друго средство. Но когато поспечелихте малко пари с Франк, разбрах, че вече никога няма да дойдете при мен, тласкана от нуждата, с интересни предложения за заем и гаранция в натура. Затова виждам, че ще трябва да се оженя за вас."

" Един път, в настроение да кокетира, тя го запита защо се е оженил за нея и направо се разяри, когато той й отвърна с лукаво пламъче в очите:" Всеки човек изпитва нужда от някаква живинка край себе си- било то котенце, кученце или.....жена в краен случай."

"-О, Ашли, всичко се оказа съвсем различно от мечтите ни!
- Винаги е тъй- отвърна той.- Животът не е поемал към нас задължение да осъществява мечтите ни. Трябва да вземем каквото ни предлага и да сме благодарни, защото и по- лошо би могло да бъде."

"О, да, ти си ми била вярна, защото Ашли не е пожелал да те има. По дяволите, не би ми се посвидило тялото ти. Зная колко малко означават телата… особено женските тела. Ала не мога да се примиря, че той владее сърцето ти и твоята любима, жестока, безскрупулна и непреклонна душа. Той, глупакът му с глупак, не иска душата ти, а аз не искам тялото ти. Жени мога да си купувам на безценица. Искам да притежавам душата и сърцето ти, ала никога не ще ги имам, както и ти няма да имаш душата на Ашли. Ето затова те съжалявам."

"Каква глупачка съм била - мислеше си горчиво тя. - А сега трябва да плащам скъпо. Онова, което тъй често бях пожелавала, се случи."