Цитати на maggito

"Дали си се досещала някога, че изпитвах към теб най-силната любов, която мъж може да изпитва към жена? Че те обичах дълги години, преди най-после да те имам?
Обичах те, но не можех да допусна да го узнаеш. Защото ти си жестока към тези, които те обичат, Скарлет. Ти приемаш любовта им и я размахваш ката бич над главите им."

"Беше толкова ясно, че сме създадени един за друг. Аз несъмнено бях единственият измежду всичките ти познати, който можеше да продължава да те обича, след като е опознал истинската ти същност — това, че си тъй сурова, алчна и безогледна, какъвто съм и аз. Обичах те и се възползвах от случая да те направя своя.
А толкова много те обичах, Скарлет. Да беше ми позволила, щеше да получиш от мен любов и нежност, с каквито никой мъж не е дарявал друга жена. И все пак не можех да ти го покажа, защото знаех, че ще приемеш любовта ми за слабост и ще се опиташ да я използваш срещу мене."

"Мила моя, ти си истинско дете. Смяташ, че като кажеш „съжалявам“, можеш да заличиш всички грешки, че можеш да премахнеш болката, причинена през изминалите години, да изтеглиш отровата от раните. Вземи моята кърпа, Скарлет. Не съм запомнил в критични моменти на живота си да си имала подръка носна кърпа.
— На колко години си, скъпа моя? Нито веднъж не пожела да ми отговориш на този въпрос.
— На двайсет и осем — унило отвърна тя със заглушен от кърпичката глас.
— Не бих казал, че си престаряла. Рядко се срещат хора, които в тази ранна възраст са успели вече да завоюват света и да погубят душата си. "

"—Но аз те обичам!
— Там ти е бедата."

"На четирийсет и пет години съм, една възраст, в която човек започва да цени неща, отхвърлени с лека ръка в младостта — сплотеността на рода, достойнството, сигурността, дълбоките непоклатими корени… О, не! Не се разкайвам и не съжалявам за нищо, което съм сторил. Забавлявах се чудесно, но в един момент дори забавленията омръзват и сега ми се ще някаква промяна. Естествено, тя ще бъде само повърхностна, защото не възнамерявам да стана нов човек."

"— Скарлет, не е в природата ми да събирам търпеливо отломки, да ги лепя и да убеждавам себе си, че белезите от счупеното не личат. Счупеното си е счупено… и аз предпочитам да запазя спомена за унищожената красота, отколкото да се примирявам до края на дните си с пукнатини. "

"У нея пламна борбеният дух на дедите й, несломени и след поражение, и тя гордо вдигна глава. Щеше да си върне Рет. Уверена бе, че ще успее. Не се бе родил мъжът, който да й устои, щом веднъж решеше да го завладее.
„За всичко това ще мисля утре в Тара. Тогава ще мога да го понеса. Веднъж да дойде утре, ще намеря начин да спечеля Рет отново. Та нали и утре е ден.“

"— Бедата при повечето от нас, южняците — продължаваше Рет Бътлър, — е, че ние или не пътуваме достатъчно, или не извличаме полза от пътуванията си. Вие всички, господа, несъмнено доста сте пообиколили, но какво сте видели? Европа, Ню Йорк, Филаделфия, а дамите, то се знае, са били в Саратога. — Тук той леко се поклони към групичката под беседката. — Видели сте хотелите, музеите, баловете и игралните домове и сте се върнали у дома убедени, че няма по-добро място от Юга. Що се отнася до мене, аз съм родом от Чарлстън, но последните няколко години прекарах в Севера.
Белите му зъби блеснаха в усмивка, сякаш съзнаваше, че за никого от присъстващите не е тайна защо не живее в Чарлстън, но, изглежда, това никак не го засягаше.
— Видял съм много неща, които вие не сте видели. Хиляди емигранти, готови да се бият за янките, за да получат храна и няколко долара; фабриките, леярните, корабостроителниците, железните и каменовъглените мини — всичко това са неща, които ние нямаме. Имаме само памук, роби и прекалено самочувствие. Те ще ни смажат за един месец."