Цитати на maggito

"Хайруллах бей е много интелигентен. Той е прекарал младините си в четене. В дома си има голяма библиотека. Но въпреки това твърди, че на света няма по-непотребно, по-безсмислено нещо от книгата, че както тези, която пишат, така и тези, които четат, са празноглави хора, животът на които минава, без да видят и разберат нещо. Онзи ден се помъчих да го оборя с един много силен аргумент:
— Щом е така, защо четете толкова много, а на всичко отгоре карате и мен да чета?
Този довод е толкова солиден, че спокойно може да затвори устата на всеки друг. Но той не се смути, напротив, започна да се смее високо и да ми се подиграва:
— Много уместна забележка, малката. И защо реши, че не съм празноглав?"

Ах, тези мъже! Всички са еднакво горди, еднакво самовлюбени. Не искат да разберат, че и ние може да искаме нещо ''на всяка цена''!

Сърце не й даваше да каже ''не'', а нямаше смелост да каже '''хайде'' !

"... И все пак си длъжна да понасяш всичко, щом се налага; само глупавите и слабоволевите казват, че не могат да понесат кръста, определен им от съдбата."

"Запомни от мен, че не трябва да съдиш по първите впечатления."

"Ти си добра с онези, които са добри с теб. А според мен така и трябва да бъде. Ако хората са винаги кротки и се покоряват на жестоките и несправедливите, лошите винаги ще вършат каквото си искат; няма да се боят от нищо и няма никога да се променят, а ще стават все по-лоши и по-лоши. Когато ни ударят без причина, трябва да отговорим на удара с удар — уверена съм в това, — и то с такава сила, че този, който ни е ударил, завинаги да се отучи да удря."

"Известно е, че философите и поетите имат странния навик да си чешат носовете и да си щипят брадите, когато пишат. Така е и с мен. Когато хапя молива и спускам косите над очите си, това е признак, че съм се замислила дълбоко.
Благодарна съм, че рядко ми се случва да се замислям."

"Колко пъти съм го блъскала, преструвайки се, че съм се подхлъзнала при бягане, колко пъти съм късала книгите му, колко пъти съм търсила повод да се спречкаме за дребни неща! Хей, човече божи, няма ли някой ден да се посъживиш малко, да се ядосаш, да възразиш за нещо, за да се хвърля като котка на врата ти, да те повъргалям в праха, да поскубя косите ти, да бръкна с пръсти в зелените ти змийски очи?
Треперех от ненавист и удоволствие, когато си спомнех деня, в който пуснах камъка върху крака му и го накарах да се гърчи от болка. Но той се смяташе вече зрял мъж, гледаше ме отвисоко и ми казваше с ехидна усмивка:
— Докога тези детинщини, Фериде?
„А ти докога ще бъдеш такъв мухльо, докога ще се кумриш и кокетничиш като мома пред съгледвачи?“

"На този свят за човека няма нищо по- скъпо от честта."

"Знаех, че след всяка несполука животът ни дарява със сполука. Както се казва в хубавата народна поговорка, ако петнадесет нощи в месеца са безлунни, другите петнадесет ще са непременно лунни. Но никога не съм допускала, че луната ще изгрее в такава непрогледна тъма, в такава неочаквана минута."

"- Нека го направя разбираемо за теб, Скарлет. В сърцето ми имаше любов на стойност хиляда долара. В злато, не в зелени банкноти. И ги изхарчих по тебе, до последния цент. Що се отнася до любовта, аз съм фалирал. Ти ме изстиска докрай."

"- Когато нещата са най-зле, Скарлет, единственото нещо, което човек може да направи, е да намери за какво да се смее. Иначе би полудял..."

"И най-силно исках Рет, след като ме напусна" - напомни й нейната дълбоко вкоренена честност."

"Не разбираш ли, че любовта не е алчна, че любовта е винаги препълнена чаша и колкото повече пиеш от нея, толкова повече я пълниш?" -

" "Животът продължава. И то много хубав живот. Нали реших, че ще бъда щастлива - и сигурно съм. Просто трябва да помня това."

"- Принадлежиш на мене, Скарлет, не си ли го разбрала? А ние принадлежим на целия свят. Не сме хора домошари. Ние сме авантюристите, пиратите, онези, които пробиват блокади. Без предизвикателства не живеем пълноценно. Можем да идем навсякъде и щом като сме заедно, всичко е наше. Но, миличка, ние няма да сме негови. Това е за други хора, не за нас."

"След като стигнеш до дъното, единственият път е само нагоре. Ако животът ми се е превърнал в такава мръсотия, аз ще я почистя, няма да се въргалям в нея."

"Обществото има нужда от правила, Скарлет, за да не се разпадне.А ти наруши всички правила."

" Бях свидетел на способността ти да бъдеш кучешки предана, Скарлет. Упоритата ти решителност е ужасяваща. Неотдавна беше така любезна да ми съобщиш, че си решила да ме поставиш на пиедестала, който някога беше запазен за Ашли. Тази перспектива ме плаши."

" — Но защо, за бога, се ожени за нея, след като си знаел всичко това? — попита Розмари.
— Защо? — изкриви Рет устата си в усмивка. — Защото беше истински огън и толкова безразсъдно, упорито смела. Защото под обвивката на всички свои претенции беше всъщност уязвима като дете. Защото не приличаше на нито една жена, която съм познавал. Тя ме очароваше, вбесяваше, подлудяваше. Обичах я толкова всеотдайно, колкото тя обичаше него. От мига, в който я зърнах. Беше нещо като болест.
Каква гротескна, груба шега е животът. Сега Ашли Уилкс е свободен и би могъл да се ожени за Скарлет тутакси, а аз искам да се отърва от нея. Естествено това я кара да се вкопчи за мене. Тя иска единствено онова, което не може да притежава."