Цитати на se7en

Не ще отрека, че наред с благородните ми подтици имаше и малко френска галантност. Ако мадмоазел Безансон не беше млада и хубава, а стара и грозна, мисля… тоест… боя се… че щеше да се наложи Антоан да я спасява със своя сал от столове! Обаче решението ми беше взето и нямаше време да размишлявам върху моите подбуди.

Не ми беше никаква, а при това стоеше много по-високо от мене. Почти не смеех да я погледна. Тя ми се струваше някакво висше същество и аз я поглеждах крадешком, както бих гледал хубавица в черква. Ах! Нямаше нищо между нас. След един час щеше да се стъмни, а тя щеше да напусне кораба през нощта и никога вече нямаше да я видя. Разбира се, ще мисля за нея час-два, а може би и цял ден — колкото по-дълго седя сега като глупак да й се любувам, толкова по-дълго ще мисля за нея. Аз плетях мрежа сам за себе си — малка мъка, която щеше да ме терзае известно време, след като тя си отидеше.

Какво изражение на безгрижие! — мислех си аз. — Тази жена не е влюбена!

Много приятни мисли се предават без думи. Езикът често води до разочарования. Зная случаи, когато той е развалял много хубави любовни планове, възникнали в мълчание, почти узрели за изпълнение.

Честна дума, аз поддържам, че робията на луизианския чернокож не е тъй унизителна, както игото на белия плебей в Англия. Бедният къдрокос илот е жертва на завоевание и може да претендира, че стои в почетните редици на военнопленниците. Той не е пожелал собственото си робуване, докато ти, бакалино, месарю и хлебарю… да, и ти, прекрасен мой градски търговецо, който се ласкаеш от мисълта, че си свободен гражданин — вие доброволно сте станали роби; вие сте верни на политическата шмекерия, която ежегодно отнема половината от плодовете на вашия труд; която ежегодно изисква няколкостотин хиляди души от вашата класа да отидат в изгнание, та да не гангренясате и да не умрете всички като цяло. И всичко туй дори без да роптаете. Не, още по-лошо — вие сте винаги готови да викате „Разпни го!“, ако някой се опита да се противопостави на това положение, винаги сте готови да прославяте всеки човек и всяко предложение, което заякчава оковите ви с още един нит!

Дори сега, когато пиша, човекът, който най-малко ви обича — този, който в течение на четиридесет години, всъщност през целия си живот, е бил ваш планомерен враг, — е най-обичаният измежду всички ваши управници!

Креол — „Креол“ е понятие, което често се бърка дори и от англо-американците. Някои смятат, че креолът е човек със смесена кръв. Не е така. Креолът е потомък на французи, но роден в Америка. Неговият синоним „криоло“ се употребява в цяла Латинска Америка по отношение на хора от испанско потекло, но родени в Америка, деца на испанци от стара Испания. Французкото „креол“ и испанското „криоло“ означават съответно французин и испанец, както „янки“ значи англичанин. „Креол“ и „криоли“ значат „местен жител“.

В обноските й нямаше грубост, а безгрижие на девойка, весела като лятото и волна като хвърчаща паяжинка.

Дерби — годишни конни надбягвания, специално в Епсъм, Англия, наречени тъй по името на основателя им граф Дерби.

Не вярвам в живописността на нищетата. Не може да ме трогне романтиката на дрипите.

И въпреки това именно копнежът за романтика ме накара да напусна своя дом. Бленувах за поетичното и живописното, понеже бях тъкмо в онази възраст, когато човек дълбоко вярва, че те съществуват. Ех! Още не съм се отървал от тази вяра. Сега съм по-стар, ала още не е настъпил за мене часът, в който ще загубя своите илюзии, нито пък някога ще настъпи. Има романтика в живота, това не е лъжа. Тя не живее в изтърканите форми и детинските церемонии на светските салони, нито пък може да се види в блестящите парадни облекла и шумните детинщини на царския двор. Звездите, ордените и званията са смъртоносни за нея, червеното сукно и плюшът я убиват.

Другаде е нейното убежище — всред величествената и възвишена природа, макар и не само там. Тя се среща както в полето, в гората, по скалите, край реката и в планината, така и по многолюдните улици на търговския град. Нейното убежище са човешките сърца — сърца, които туптят от възвишени пориви, гърди, в които пламтят благородни стремежи към Свобода и Любов!

Бащата на водите — поетично обръщение към Мисисипи — по индиански маниер. Самата дума Мисисипи е индианска (от езиците на племената чипеуа и крии), съставена от „миси“ или „мичи“ — велика, и „сипи“ — река.

Светът е погрешно устроен, кралете трябва да изтърпяват понякога собствените си закони и по този начин да се научат на милост.

Титлата ми е глупава и празна, но все пак е нещо, че я заслужих, защото сигурно е по-голяма чест да си въображаем рицар в неговото въображаемо царство, отколкото да си жалък граф в някое от истинските кралства на земята.

Човек не предава този, когото е обичал.

За всички ни е добре да се поотпуснем понякога. Добрата жена се чувстваше през целия ден щастлива и доволна от снизхождението, което бе проявила към един скитник, а кралят беше също доволен от себе си, загдето бе проявил любезност и скромност към една проста селянка.

Кралят беше радостен и щастлив и си казваше: „Когато се върна отново у дома, всякога ще почитам децата, като си спомням как тези две деца ми повярваха, когато бях в беда, докато по-възрастните, които се смятат за по-умни, ми се подиграваха и ме смятаха за лъжец.“

Умният човек не хаби без полза такова ценно нещо като лъжата.

Да бях им направил най-голямото зло, едва ли биха били по-жестоки… А пък аз им обещах само добро… и ето как ми се отплащат за него!

От време на време си припомняше грубото държане на момчетата от Христовия приют и си казваше: „Когато стана крал, ще им осигуря не само храна и подслон, но и образование, защото пълен стомах не струва много нещо, когато умът и сърцето са гладни. Ще помня винаги това, за да не пропадне поуката от днешния ден и народът ми да страда, защото учението смекчава сърцето и го изпълва с нежност и милосърдие.“

Ако можех да се облека в дрехи като твоите, да се събуя и да поцапам поне веднъж из калта, само веднъж, без да има кой да ме мъмри или да ми забранява, мисля, че бих се отказал от короната си.

Да, животът на Том беше изобщо разнообразен и приятен. Четенето и мечтите за кралски живот оказаха постепенно такова силно въздействие върху него, че той започна несъзнателно да се държи като принц. Говорът и обноските му станаха странно церемониални и изискани за най-голямо възхищение и забава на близките му. Но влиянието му между младежите започна да расте с всеки изминал ден и с време те започнаха да го гледат с почуда и страхопочитание като по-висше същество. Той създаваше впечатление, че знае толкова много! Можеше да върши и да говори такива чудни неща! А на всичко отгоре беше толкова хитър и умен! Момчетата разказваха приказките и постъпките на Том на родителите си, които започнаха на свой ред да разговарят за Том Канти и да го смятат за крайно надарено и необикновено дете. Възрастните търсеха от Том съвет за затрудненията си и често се смайваха от остроумието и мъдростта на решенията му. Той стана герой за всички, които го познаваха, освен за собственото си семейство — само то не виждаше нищо особено в него.