Цитати на se7en

Той четеше често старите книги на свещеника и го караше да му ги разяснява и допълва. Бляновете и четенето постепенно го промениха. Хората в мечтите му бяха толкова изящни, че той започна да страда от мръсотията и дрипавото си облекло, поиска му се да е чист и по-добре облечен. Той продължаваше да играе с удоволствие в тинята, но вместо да гази из Темза само за игра, започна да го върши и за да се измие и изчисти.

Предполагам, че никога никой глупак не е продал душата си на дявола: глупакът е прекалено глупав, а дяволът е прекалено голям дявол — не зная кое от двете.

Жените трябва да си останат в собствения си красив свят, за да не стане нашият по-ужасен.

Човек се нуждае от цялата си вродена сила, за да се бори с глада. По-лесно е да превъзмогнеш загубата на близък, на чест или гибелта на собствената си душа, отколкото да победиш продължителния глад. Тъжно, но факт.

Човешкият ум е способен на всичко — защото в него се съдържа всичко: и минало, и бъдеще.

За щастие дълбоката истина остава скрита.

Не е възможно да се предаде чувството от който и да е период от живота на човека, това, което съставлява неговата истина и неговия смисъл — неговата потайна и дълбока природа. Не е възможно. Ние живеем, както и сънуваме — сами…

Те непрекъснато клюкарстваха и злословеха един срещу друг по много глупашки начин. Над лагера се носеше заговорнически шепот, но, разбира се, от това не излизаше нищо. И заговорът бе недействителен, както всичко останало, като великодушната измама на цялото начинание, като разговорите им, управлението им, като преструвките им, че работят. Действително беше само желанието им да бъдат назначени в лагер, където има слонова кост, и да печелят проценти. Те интригантстваха, клеветяха се и се мразеха поради процентите, но никой не би вдигнал и малкия си пръст за нищо, съвсем не. Небеса! Има нещо гнило в света, който позволява на един човек да открадне кон, докато друг не бива да поглежда дори оглавника. Направо открадва кон. Много добре. А друг погледне по особен начин оглавника и докарва до изстъпление и най-снизходителния светец.

Подчиняваха му се, но той не събуждаше нито любов, нито страх, нито дори уважение. Само безпокойство. Точно така! Безпокойство. Не определено недоверие — чисто и просто безпокойство, нищо повече. Нямате представа колко ефектна може да бъде такава способност. Той не притежаваше гения на организатора, на инициативния човек, дори не разбираше нищо от ред. Това личеше от окаяното състояние на лагера. Не бе образован, нито пък умен. Длъжността си бе получил… как? Може би защото никога не се бе разболявал. Бе служил три пъти по три години тук… Защото цъфтящото здраве при общата разруха на организма на другите е само по себе си сила.

Странно как жените не разбират истината. Те живеят в своя собствен свят и нищо друго не прилича на него. Този свят е прекалено красив и ако те трябва да го изградят, той ще рухне преди първия залез. Някой объркан факт, с който ние, мъжете, живеем доволно от сътворението на света, ще изскочи и ще събори цялата постройка.

Избягвайте раздразнението повече от слънцето.

Те са били завоеватели, а за това е нужна груба сила, с която не можеш да се хвалиш, когато я имаш, защото силата е само една случайност — резултат от слабостта на другите.

Слънцето потъна неусетно в ослепително бяла светлина, след това стана мътночервено и изгуби лъчите и топлината си, сякаш изгасна изведнъж, поразено смъртоносно при допира с мрака, който тежеше над нас.

Моята мила публика трябва да вижда едно хубаво женско лице. Романтичното си губи значението, приключението става монотонно, ако от време на време не покажа на моята публика някое хубаво женско лице. Представи си! Полагаме страшен труд за снимане на филма. И след това публиката казва: „Този филм щеше да бъде още по-хубав, ако имаше едно момиче“. А притежателите на кинематографа щяха да кажат: „Ако във филма имаше и любовен сюжет, щеше да има двойно по-голям успех“.

Докато умира, човек бива обичан, мразен, оплакван, изгубван; но веднъж умрял, той става централното украшение на едно сложно и пълно с формалности обществено тържество.

О, трябва да я чуете как се смее! Така се смее, че ти идва да я заколиш и да я помилваш в същото време. Идва ти да я разпориш цялата и да потърсиш вътре това нещо, скритото, дето е в нея.

Нощта беше студена и безразлична, нейният топъл живот се беше скрил и сега тя беше пълна с предупреждения към човека, че той е сам на този свят, сам между себеподобните си, и че няма откъде да получи утеха.

Понякога човек с удивление вижда, че коремът на всяко черно и грозно създание е бял като сняг. А от друга страна е тъжно да се разбере, че язви покриват скритите части на ангелите. Чест и слава на Пайлън, защото той знаеше как да открива и показва на света доброто, което се крие във всяко лошо нещо. Но той не беше сляп, както толкова много слепци, за лошото в добрите неща. Трябва със скръб да се признае, че не притежаваше нито глупост, нито едностранчивост, нито жажда за възнаграждение, за да стане светец. За него беше достатъчно да върши добрини и да бъде възнаграден от топлината на братството между хората.

Животът потече по-равно, по-приглушено, сякаш бях на парти, на което всеки бъбреше и ръкомахаше, без аз да мога да различа отделните гласове. Без върхове и спадове. Нещо си бе отишло. Всеки е чувал за хора, които губят обонянието си или усещането за вкус - за тях и най-превъзходното блюдо вече не значи нищо. Така понякога гледах аз на живота - като на чиния с топла храна, която малко по малко изстиваше. Знаех, че трябва да хапна, защото иначе ще умра, но нямах апетит.

Дали тези три милиона или шест милиарда бяха тук с някаква цел. Щом достигнах тая точка, изплуваха първите неприятни усещания. От определено разстояние се забелязваше единствено присъствието на хората, вече не и самите хора.