Цитати на landonova

Боже, помисли си Вера, цял живот мятайки се в бездна от зло и вражда, алчност и престъпления, сега, пред прага на смъртта, тази клетница отбираше трохите доброта, които са й били подхвърлени...

Не й трябват на нея очи, за да види моя свят. Нито пък на мен ми трябват очи, за да видя нейния. Моята кръв тече в нейните вени, а нейната в моите. Кръвта ще ни помогне да прогледнем.
из "Девширме"

...С други думи, по-малко камъни трябвало да влачи човек на гърба си. Напред и нагоре. И никакво гледане назад. От гледане назад, каза ми, нищо добро не е произтекло. Или се превръщаш в стълб от сол, или си губиш любимата в Хадес.
из "Девширме"

Моето лятно детство (това бяха неравномерно сменящи се два различни живота - летният и зимният сезон в Ташкент: зимата затваряше плътно прозорчетата, облепваше с изрязани от вестници ленти пролуките в черчеветата и най-вече изяждаше всички цветове, освен три - сиво, черно и бяло,- като превръщаше живописта в графика...

В мълчание съзерцавали чайките, които, изтласкани назад от бурята, се стрелкали покрай прозореца. Вдовстващата кралица рекла, че изпитва състрадание към тях, тъй като те не осъзнавали безнадеждността на своята съпротива срещу бурята. Впоследствие Ревердил изтълкувал думите й метафорично. Искала, смятал той, да му отправи предупреждение: бурята ще помете така и него, ако не се откаже навреме и продължи да лети, понесен с непреодолимото.
Не срещу.
Не я разбрал. Само казал, че се възхищава на чайките в положението, в което били изпаднали. Не се предавали, а продължавали напред, въпреки че бурята ги отнасяла назад.

Нетърпението на добрите люде... е по-лошо от търпението на лошите.

... понякога и по случайност историята отваря уникална пролука към бъдещето.

Та според Чък цар Соломон временно изпълнява чужда роля, поради отсъствието на титуляра. Така той Му отмъщава замествайки Го, като по този начин Му напомня, че никакъв Го няма.

Старостта ви покрива с ръждиви петна.

... защото понякога най-лошото, което може да се случи на един въпрос, е да получи отговор.

Най-голямата революция на модерните времена е тази ослепителна видимост на света.

... знаеш, че жените престават да бъдат млади, когато повярват в това, не възрастта, а мисълта за нея ги състарява в началото, те самите ги приемат, че вече не стават.

Може ли човек да знае кой ще го замести, знаем само, че винаги някой заема мястото ни, неизменно и при всякакви обстоятелства, все едно с какво се занимаваме...

Защо някой насред най-тежката ти мъка решава, че му е дошъл моментът да му отпусне края и под претекст, че анализира характера ти, да избълва цялата угнетеност, която е трупал през всичките години?

Американският апетит да притежаваш е главозамайващ.

Хората мислят за историята в далечна перспектива, но историята всъщност е нещо твърде стремглаво.

-...Операционната те превръща в някой, който никога не греши. Почти като писането.
- Писането те превръща в някой, който винаги греши. Илюзията, че един ден може и да схванеш нещата правилно, е перверзността, която те тегли напред.

Ключ и ключалка, помисли си той. Мъже и жени. Слагаш ключа в ключалката и отваряш вратата към мечтите и кошмарите. Нямаше нищо толкова примамливо, колкото една заключена врата.

Две чувствености: това ги обединяваше, макар и временно.

Ръцете му на волана са в позиция девет и четвърт, възможно най-отворената; стиска здраво, с разперени лакти, като тираджия, научен на возила от епохата преди сервото, който няма тепърва да си променя навиците. Малко като мен, когато пиша на компютър и силно тракам по клавиатурата, воден от навика си за пишеща машина. На това му се вика да си старомоден...