Цитати на landonova

В кревата си струва да се лежи само когато човек е млад и има добра компания.

Всяко майсторско увещаване, което е достойно за името си, апелира първо към любопитството, после към суетата, а накрая – към добросърдечието или угризението.

Добрите думи са безполезни жестове, които не изискват никаква жертва, а се посрещат с по-голяма благодарност, отколкото добрите дела.

– Изглеждате зле – отсъди той.
– Имам лошо храносмилане – отвърнах.
– От какво?
– От реалността.
– И вие ли? Наредете се на опашката – сряза ме той.

Стигнах до заключението, че навикът да мислиш за всичко сам спъва развитието ти, защото така се придържаш към една-единствена гледна точка.

Ако се изобрети автомобил, който се движи с глупави шеги, ти би могъл да стигнеш доста далече.

Вместо да я забрави, той я следеше стъпка по стъпка. Изгладнял, той все още се хранеше с огризки, които тя хвърляше през рамо, като се отдалечаваше.

И все пак, докато имам дъх, топя ледените цветя по прозорците си,
защото имам душа, която не може да не се надява.

Животът е дълъг и труден, как да го пребродя, когато ме обземе умора
и желание да умра?
- Облегни глава на нечие рамо, засей нивата и храни децата си, потърпи
и животът ще мине.
Годината е дълга и оскъдна, как да я прекарам, като дойдат трудните
месеци?
- Помисли, че е имало и по-трудни, че ще дойдат и по-добри, и
изтърпи; годините минават бързо.
Месецът е дълъг и труден, как да го преживея, като ми дотегнат
изпълнените с грижи дни, които нямат край?
- Месеците се сменят, минават бързо, а с тях минават и грижите.
Денят е дълъг и сив, как да изтрая, когато ме умори и натъжи?
- Дните текат бързо. Потърпи! Ще донесат радост и ще отнесат мъката.
Часовете са дълги, безрадостни, как да ги преодолея, като донесат страх
и тъга?
- Часовникът ги отброява бързо, ти работи и забрави, ще имаш спокоен
сън и радостно събуждане.
Минутите са дълги и мъчителни, кой ще издържи, когато ни завладеят
горчиви мисли и разкаяние?
- Да, но моли се на Бога, сине, в тежки минути да ти дари утеха!

Човек притежава малкото разум, за да проумее, че не може да се живее само с разум. Хората живеят с чувствата си, а за чувствата е безразлично кой е прав.

...и дорде се трудеха, те все ни проклинаха – не мимоходом, с обикновенни клетви, а с дълги, добре обмислени изчерпателни ругатни, които обхващаха цялото ни минало и се разпростираха върху далечните ни бъдни дни, като включваха и роднините ни и засягаха всичко свързано с нас – добри, солидни ругатни.