Цитати на landonova

Сърцето, кaктo и земята имат свои посоки. Горчивината, мъката, страхът и омразата представлявaт едната посока, хладнокръвието, благoдapнocттa, добрината и любовта представлявaт другата. Истинската сила на пророка, както и на всяко друго човешко същество, бе да избере вярната посока на сърцето.

Когато съм била зачената, някакво благодетелно
божество се е надвесило над люлката ми и е решило да
ми прати някого, заедно с когото да посрещам труд-
ностите на този свят.

...не сте ли забелязали, че четиримата най-велики поети в света са мюсюлмани? В същото време всички мюсюлмани, които срещаш, са или неграмотни, или покрити от глава до пети с черна бурка, или се оглеждат за сграда, която да взривят?

Докато е бедна, завижда. Като забогатее, току-виж започнала да снобее. Парите не променят болестта, а единствено симптомите и.

Установи с удивление колко специално оръжие за заплаха е словото. Особено когато не разполагаш с никакво друго.

При тоя тежък и труден живот защо да не сториш добро, след като имаш възможност да го сториш, казваше тя, когато помогнеш на някого. Дребни благодеяния срещу мрака, като свещи, запалени във ветровита нощ.

Всъщност това бе най-тежката загуба в нейния живот. Единственото нещо, което с истинско удоволствие бе докосвала, слушала и съзерцавала, тя не беше успяла да скъта. Джон лежеше далеч някъде в зелената равнина, надлежно надписан, затворен в сандък и скрит под тревата, а от него не бе останало друго освен високия му копринен цилиндър, бастуна и официалния му костюм, закачен в долапа. Всичко друго бе проядено от молците.

Човек познава остаряването и по това, че си задава все по-малко въпроси.

Знаеш ли...Когато много се страхувах, винаги се опитвах да си представям, че съм нещо, което не може ...да изпитва чувства. Вода. Представях си, чее съм вода. Човек може да прави с водата каквото си поиска, но не може да й направи нищо. Водата винаги си остава вода, каквото й да правиш с нея.

Онова, по което съвкуплението и четенето най-много си приличат, е, че по протежението им се открехват времена и пространства, различни от измеримите време и пространство.

Да се отказваш не е чак толкова трудно, колкото изглежда – главното е да се престршиш. Веднъж като прежалиш нещо, което си смятал за жизненоважно, забелязваш, че можеш да се отървеш и от друго, и от много други неща.

Неведнъж-след многобройните си абсурдни диалози с нея съм си мислел, че не ще да е случайно, дето през Средновековието толкова често са изгаряли жени като вещици. Изглежда, за идеолозите на Светата инквизиция тайните на женската душа не са били никакви тайни и дори и най-младшите и най-бездарните им научни сътрудници са знаели азбучната истина, че нито на този, нито на онзи свят съществува местенце, където дяволът би могъл да се чувствува по у дома си.

Не мога да се отдалеча от Елен, без да залитна в празнотата, издълбана от отсъствието й, но в същото време понякога трудно понасям нейната острота, заядливия й ум, който не дава отдих и след множество леки наранявания ви оставя белези по сърцето.

Следобед е, нощ е, сутрин е. Всичко е сведено до това легло, до този безкраен сън, който превръща дните в един ден, кара времето да спре, разпростира се и всмуква времето, докато то не се обезсмисли.

Рисунката е завършена. Ще послужи за писмен паметник: обичала съм те, създала съм те, създала съм това за теб, - дълго след като аз съм си отишла, дълго след като са си отишли Хенри и дори Алба. Рисунката ще казва: създали сме те и ето те тук и сега.

Когато се касае за деца, не можеш да се задоволиш с проценти или вероятности — правиш каквото можеш, всичко, което можеш.

Когато се отбивам късно вечер в стаята им да видя дали са завити и те спят в леглата си притихнали и неподвижни, често ме побиват тръпки при мисълта колко са малки — като се има предвид мястото, което заемат в живота ми.

Щурмът на върха трябва да се планира внимателно с вещина и безпощадност, с каквито се подготвя военна операция. И когато битката приключи, планината остава все така непокорена. Няма победител, само оцелели.

Тероризъм има, защото децата не получават достатъчно добра перспектива за бъдещето, така че да предпочетат живота пред смъртта.

Казах си: "Хайде, трябва да се наплачеш веднъж завинаги. Да спреш сълзите, да изцедиш гъбата, да пресушиш това голямо тъжно тяло и после да обърнеш страницата. Да мислиш за друго. Да слагаш единия крак пред другия и да започнеш всичко отначало."