Цитати на zuzi

Независимо дали мислим, че можем да постигнем нещо, или смятаме, че е непостижимо… и в двата случая имаме право.

С ръкопляскания се възнаграждава добре свършената работа, независимо дали става въпрос за представление… или за самия живот. Ето защо беше съвсем подобаващо присъстващите да станат и бурно да аплодират, докато служителите изнасяха ковчега от църквата.

В малките градчета правилото, че всички се познават помежду си, може да ти е от полза или да ти навреди. От една страна, винаги можеш да разчиташ на мъдър съвет и в краен случай дори на помощ. От друга, нищо не остава в тайна. И ако не искаш да знаеш какво мислят другите за действията, мислите или облеклото ти… тогава трябва да се преселиш другаде.

Защото времето разделя онези, които се обичат, и нищо не трае вечно.

Не съществува край без начало.

Но човек трябва да се пази от седмата вълна! Тя е непредвидима. Дълго време остава скрита, следва монотонния си ход и по нищо не се различава от предходните. Но понякога се откъсва от останалите. Само седмата вълна. Защото тя е необременена, необвързана и буйна. Отмива всичко и обновява. Няма минало, а само настояще. След нея нещата се променят. Към по-добро или към по-лошо? Това могат да кажат само онези, които са се осмелили да застанат на пътя й.

Всичко, което обсъждаме и правим тук, е лично пространство. Още от самото начало беше така и нещата все повече се задълбочават. Ние не говорим за работата или интересите си, не коментираме какви са хобитата ни. Държим се така, сякаш не съществува култура, пренебрегваме политиката и дори не споменаваме времето. Единственото, което правим, е да навлизаме в личното пространство на другия. Вие в моето и аз във вашето. Така забравяме за всичко останало.

Старото време остана в историята. Именно затова е старо. Новото време не може да бъде като него. Ако се опита, ще изглежда вехто и изхабено, също като хората, които копнеят по отминалите дни. Ние не бива да тъжим за тях. Който го прави, е просто жалък.

„Тази жена — допълних аз — ми позволява да отклоня мислите си от теб, но същевременно да изпитвам същите чувства. Тя ме провокира и вълнува. Понякога ми идва да я пратя по дяволите, но в следващия миг отново търся компанията й. Нуждая се от нея, защото умее да ме изслушва. Тя е интелигентна и духовита и винаги е до мен. А това е най-важното.“

Любовта се проявява не чрез плътско желание (това желание може да се отнася за огромен брой жени), а чрез желание да споделиш съня си (това желание бива насочено само към една-единствена жена).

Да се бунтува срещу това, че се е родила жена, й се струва също тъй налудничаво, както и да се гордее с него.

Човешкият живот се живее само веднъж и затова ние никога няма да узнаем кое наше решение е било добро и кое — лошо. В дадена ситуация сме могли да решаваме само веднъж и не ни е бил даден втори, трети, четвърти живот, за да сравняваме различни решения.

Любовта е трайна само когато всеки от двамата знае нейната цена и по-добре да си е платил предварително, инак има опасност да трябва да урежда сметката след това.

Тя се качва в таксито, затварям внимателно вратата и я виждам да се усмихва зад стъклото, сетне колата потегля… В някой хубав филм щях да хукна след таксито в дъж­да и на следващия светофар щяхме да се хвърлим в прегръдките си. Или пък може би тя щеше внезапно да размисли и да накара шофьора да спре, също както Одри Хепбърн/Холи Голайтли на финала на Breakfast at Tiffany’s. Ала ние не играем във филм. Ние сме в живота, където такситата отминават.

И сред навалицата ние ще се познаем и с носталгия ще си спомним за миналото, за нашите двайсет години, за първите ни надежди, за големите ни разочарования, за времето, когато мечтаехме, когато целувах­ме небето, преди то да ни се стовари върху главите, защото онова време, Ан, онова време си е наше и никой никога не ще може да ни го отнеме.

Любовта приключва в момента, когато стане невъзможно да се върнеш назад. Именно така човек си дава сметка: изтекла е много вода, престанали сте да се разбирате взаимно; скъсали сте, без дори да си дадете сметка за това.

Така и не мога да се наситя: когато една девойка ми харесва, аз искам да се влюбя в нея; когато се влюбя, искам да я целуна; когато я целуна, искам да спя с нея; след като спя с нея, искам да заживеем заедно; когато живеем заедно, искам да се оженя за нея; когато се оженя за нея, срещам друго момиче, което ми харесва. Мъжът е едно ненаситно животно, което се колебае от какво би могло да се лиши. Ако жените бяха по-хитри, щяха непрекъснато да им отказват и по този начин да принуждават мъжете да тичат след тях до живот.

Най-нап­ред е годината на страстта, после годината на нежността, накрая годината на скуката.
Първата година човек казва: „Ако ме напуснеш, ще се убия“.
Втората година казва: „Ако ме напуснеш, ще страдам, но ще ми мине“.
Третата година казва: „Ако ме напуснеш, ще изстудя шампанското“.

— Защо не ми каза това преди… не знам… осем години?
— Бях се отдал на… забавления, предполагам.
Тя вдигна глава и го изгледа косо.
— И сега вече не се забавляваш и си помисли: „Защо пък да не пробвам с добрата стара Ема…“.
— Нищо подобно…
— Аз не съм утешителна награда, Декс. Не съм резервен вариант. Мисля, че заслужавам повече от това.
— И аз мисля, че заслужаваш повече от това. Затова дойдох. Ти си вълшебна, Ем.

Не, приятелствата са като дрехите — вършат работа, но в крайна сметка се износват и ги израстваш.