Цитати на zuzi

Десет малки негърчета похапваха добре,
задави се едното, сега са девет те.

Девет малки негърчета до късно поседяха,
заспа едното непробудно и вече осем бяха.

Осем малки негърчета пътуваха из Девън,
едното там остана и върнаха се седем.

Седем малки негърчета сякоха дърва,
съсече се едното, остана без глава.

Шест малки негърчета гощаваха се с мед,
жилна го пчела едното — ето ти ги пет.

Пет малки негърчета правото увлече,
едното стана съдия и четири са вече.

Четири малки негърчета поеха по море,
заплесна се едно и три са само те.

Три малки негърчета с животните играят,
мечокът смачка там едно, та две са най-накрая.

Две малки негърчета подскачат край водата,
едно издъхна на брега – такава му била съдбата.

Едно малко негърче останало само,
обеси се и ето вече, че няма ни едно.

Каквито и да са битките и победите ни, както и да ги преживяваме, много скоро те избледняват като воднисто мастило върху хартия.

Не ще и дума, че мъжете се различават един от друг като храстите, които цъфтят по различно време на годината.

Дори и камък може да се износи от прекалено много дъжд.

Колко по-щастлив е добродетелният, сериозен живот от този на леките удоволствия.

Жизненият ми път в продължение на цели четиридесет години бе представлявал страхотна смесица от поквара, проституиране, блудстване, разврат, лъжи и кражби - с една дума, от осемнадесетата до шейсетата си година бях опитала всичко освен убийство и държавна измяна.

Не бих могла да гледам как се венчава за друга жена, макар да знаех, че никога няма да го притежавам.

Щом веднъж една млада женазапочне да се смята за хубава, тя не се съмнява, че мъжът, който и се обяснявав любов, говори истината, защото ако тя вярва, че е достатъчно очарователна да го увлече , естествено е да очаква красотата и да има ефект.

„Оставете ме, защо ме оскърбявате?“ — и в тия трогателни думи звучаха други думи: „Аз съм твой брат.“

Изчезна и се скри съществото, незащитено от никого, което не беше мило на никого и за никого не беше интересно, не беше обърнало внимание върху себе си дори на естественика наблюдател, който не пропуска да забоде с карфица и обикновена муха и да я разгледа под микроскопа;

Щастливият мъртвец

В земята тлъста — тор, за охлюви прехрана —
една дълбока яма ще си изровя сам
и своя грохнал скелет ще разположа там,
в забрава да заспи — акула в океана.

Ни завещание! Ни гробница в замяна!
Вместо да чакам сълзи от този свят без срам,
аз всички гарвани приживе ще поканя —
със своя труп разложен разкошен пир ще дам.

О, червеи! Безухи, безоки господа,
при вас мъртвец пристига — щастлив, на свобода!
Без угризения елате в мен — от мрака! —

деца на всичко тленно, преяли мъдреци,
кажете ми: нима и тук тегло ме чака,
мен — тялото бездушно, мъртвец сред мъртъвци?

На едно червенокосо просякинче

...

Поглеждаш, просто ти се плаче,
към брошка само за петаче,
но как да ти я купя, как –
и аз бедняк!

Върви без накити с брилятни,
парфюми, перли, диаманти –
с едната бедна голота!
О, красота!

На едно червенокосо просякинче

Момиче бяло с рижа грива,
през роклята си парцалива
показваш свойта нищета
и красота.

За мен, поета с лоша слава,
и тялото ти с плът болнава,
с лунички и ръждив загар
си има чар.

Сабото ти противно трака,
но ти по-стройно си от всяка
принцеса в прикзките – с нов
блестящ пантоф.

О, вместо дрипите развени
да може царствени премени
на дълги гипли да трептят
над твойта плът

и вместо дупка на чорапа
към който стар развратник зяпа
да блесне, в злато засиял,
прикрит кинжал

и през разхлабените връзки
за нашта страст гърдите дръзки
да греят с бликащи лъчи –
като очи,

а щом посегне ухажорът,
ръцете да се молят, борят
и всчки волности с плесник
да стреснат в миг:

веднъж от някой влюбен пер ли
ще получаваш скъпи перли,
все със сонети от Бело –
не би било

възможно друго; стихоплети
край стълбата ще бдят, обзети
от страст да зърнат твоя ток –
блестящ, висок;

един ли паж, страстта усетул,
един Ронсар ли и владетел
око към твоят будоар
ще хвърля с жар!

Целувки, повече от лилии,
биха леглата им красили,
сам Валоа пред теб би спрял
като васал.

Уви, за няколко корички
ръка протягаш днес към всички;
започва пред Вефур денят –
на кръстопът...