Цитати на zuzi

-Не обичам да се ебават с мен - каза накрая той.
-Не е там работата... - започна Жозе.
Той вдигна очи. Бяха сиви и яростни.
-Точно там е. Когато живееш с някого, не отиваш да прекараш три дни с друг. Точка. Или си казваш предварително.

-Обезумял е по теб - подхвърли Бернар.
-Обезумял си ти - възрази Беатрис, - ами че аз току-що дойдох.
Но вече бе убедена, че е така. Лесно вярваше, че обезумяват по нея, без впрочем да се възгордява прекомерно.

Имате доста опростена представа за любовта. Тя не е низ от особени възприятия... Тя е нещо различно. В нея има и неотменна нежност, и доброта, и усещане за липса... Чувства, които вие не сте способна да разберете.

На твоята възраст човек не мисли за бъдещето. А аз си приготвям приятни старини, с плочи.

Открай време ми твърдяха, че е много трудно да живееш с някого. Имах го наум, понеже никога не успявах истински да се отпусна с него. Боях се да не се отегчава. При това нямаше как да не отбележа, че обикновено се страхувах повече да не би аз да се отегча с другите, а не те с мен.

Какво рискуваш? Да се привържеш към мен и след време да страдаш. Е, и какво? По-добре е, отколкото да се отегчаваш. Нали предпочиташ да бъдеш щастлива и нещастна вместо нищо?

Да убия нея, както някои са очаквали, не можех, разбира се. Представете си, аз я обичах. Беше любов от пръв поглед, от последен поглед, от вечен поглед.

— Не бил, брате, узрял народът за такова нещо!… Измамихме се страшно — каза докторът… — Ужасни жертви дава България сега, и напразно…
— Че се измамихме, измамихме се… Но революцията трябваше да стане и жертвите трябваше да станат… Аз даже бих желал да бъдат още по-големи и по-ужасающи. Ние не можем със силата си да разбием Турция, но можем да спечелим симпатията на света поне чрез грозните си нещастия, чрез мъченичеството си и кървавите реки, които изтичат из тялото на България… Това е все знак за съществувание: мъртвият никой го не мисли — само живият има право на живот. Ако европейските правителства не се застъпят за нас, те не заслужават да се нарекат християнски и цивилизовани!… Все едно, и да не стане нищо, ние няма защо да се каем… Ние изпълнихме една човешка длъжност: опитахме се да спечелим свободата си с кръв — не успяхме… Това е жално, но не е стилно… Позор и престъпление ще бъде само, ако скръстим вече ръце… ако плюем на идеала си, ако забравим кръвта и пожарите, в които днес плува България…

Когато един въпрос няма вярно решение, отговорът е само един. Сивата зона между "да" и "не". Мълчанието.

Затварям очи
и политам,
за да те потърся....
Виждам те
и приближавам.
Погледът ми е
като прегръдка.
Галя те.
Усещам кожата ти
и ръцете ти - студени са (но само днес).
Вдишвам те.
Докосвам с устни челото ти,
а ти дори не забелязваш.
А може и да ме усещаш.
Може би точно в този миг
и без сам да знаеш защо,
също си мислиш за мен.

Колкото и малко време да живея, ще живея по-дълго, отколкото вие ще ме обичате.

Не можете да искате от жена като мен, която познавате вече две години, да ви стане любовница. Ние или се отдаваме веднага, или никога.

Само че тези, които бяха обичали Маргьорит, вече нямаха брой, а онези които тя бе обичала - все още не съществуваха.

Жените са безпощадни към хората, които не обичат.

Опознаваме себе си само, когато се сблъскваме с границите на собствените си възможности.

Да, обичам те така, както никога няма да обичам друг мъж, и точно затова си тръгвам, защото, ако не си тръгна, мечтата ще стане действителност, желание да притежавам, да искам животът ти да бъде мой… тоест всички онези неща, които превръщат любовта в робство. По-добре мечтата да си остане мечта.

И защото съм първата и последната
Аз съм уважаваната и презираната
Аз съм проститутката и светицата
Аз съм съпругата и девицата
Аз съм майката и дъщерята
Аз съм майчините ръце
Аз съм безплодната , а децата ми са много
Аз съм щастливо задомената и неомъжената
Аз съм тази, която дава живот
И която никога не е раждала...
Аз съм облекчението на родилните болки
Аз съм съпругата и съпругът
Любовникът ми ме създаде
Аз съм майка на баща си
Аз съм сестра на мъжа си
А той – отхвърленият ми син
Уважавайте ме вечно,
Защото аз съм скандалната и великолепната


Химн на Изида, III / IV век ,
открит в Наг Хамади

Те могат да разкрият до най-малката подробност всичко, което си направил, казал или помислил; но потайните кътчета на сърцето, чиито подтици бяха неразбираеми дори за теб самия, си остават недосегаеми.

Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила.

Най-хубавите книги, осъзна той, ти казват онова, което вече знаеш.