Цитати на @Siss

Ние минаваме често пъти покрай щастието, без да го видим, без да го погледнем, или ако сме го видели и погледнали - без да го познаем.

За всяко зло има два цяра: времето и мълчанието.

Можем да допускаме много грешки в живота си, с изключение на една: онази, която ще ни унищожи.

Една чиста истина прави живота спокоен, една хубава лъжа го прави приятен.

На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът.

- Приятелю - рече му Валантин, - нали графът току-що ни каза, че цялата човешка мъдрост е в двете думички:Чакай и се надявай !

Как ще живеем, ако не гоним измамата?

Онзи безсърдечен, безнадежден момент, когато са скъсали последната нишка и тихо са пропаднали в бездната. Сега вече нищо не е останало. Няма мисъл, няма чувство, няма минало, няма бъдеще. Не съществува нищо друго освен отчаяната нужда нещата да останат такива, каквито са. Каквито винаги са били.

Светът не е побъркан. Само хората.

Но ти не бива да ме чакаш. Никога. Страшно е да чакаш нещо. /[...] Страшно е само да нямаш нищо, което би могъл да очакваш.

- Но какво си ти тогава?
- Нещо половинчато, нещо незавършено. Някаква отломка…
- Това е най-доброто… Разпалва въображението. Такива жени се обичат вечно. Завършените жени омръзват лесно.

За любовта е потребен известен наивитет.

Любовта е прелестна. Но тя разваля характера.

Но да се влюбиш, не значи да обичаш. Може да се влюбиш и ненавиждайки.

Лъжата е хубаво нещо, защото води към истината.

Властта се дава само на този, който посмее да се наведе да я вземе.

За да постъпваш умно само умът не стига.

От сто зайци никога няма да се получи кон, от сто подозрения никога няма да се получи доказателство.

В настоящето — безпредметна и безцелна тревога, в бъдещето — непрекъсната жертва, с която нищо не се постига — ето какво му предстоеше на този свят. И какво от това, че след осем години ще бъде едва тридесет и две годишен и ще може да започне нов живот! Защо му е да живее? На какво да се надява? Към какво да се стреми? Да живее, за да съществува? Но той и преди беше хиляди пъти готов да отдаде съществуванието си за една идея, надежда, дори фантазия. Само съществуванието винаги му е било недостатъчно; той винаги е искал нещо повече. Може би само поради силата на своите желания се беше сметнал тогава за човек, комуто е позволено повече, отколкото на друг.

... и ще стигнеш до такава граница, която, ако не прекрачиш - ще бъдеш нещастен, а ако прекрачиш - може би ще бъдеш още по-нещастен...