Цитати на @Siss

Не губим ли постоянно онова, което е в ръцете ни именно защото е в движение ? И не застава ли в покой едва когато липсва и вече няма как да се променя ? Не ни ли принадлежи едва тогава ?

Никога не се е вярвало тъй много в чудеса, както в наше време, когато вече ги няма.

Неприятните спомени имаха и нещо положително: те ни убеждаваха, че сме щастливи, докато само преди секунда сме мислили обратното. Щастието е въпрос на степенуване. Който владее това изкуство, рядко е изцяло нещастен.

Когато човек бяга в отчаяние и опасност, той се научава да вярва в чудеса; иначе не би преживял.

Сънищата май ги ражда не разсъдъкът, а желанието, не главата, а сърцето.

Знанието стои над чувствата, съзнанието за живота- над живота!

Те вече едва си спомняха какво именно са изгубили, не искаха дори да повярват, че някога са били невинни и щастливи… Подиграваха се дори с възможността за това някогашно щастие и го наричаха мечта.

Човек не може да живее за любовта, за друг човек обаче - може.

Парите правят много жени влюбени. Любовта, тъкмо обратното, прави много мъже алчни за пари. Следователно парите насърчават идеалите, а любовта материализма.

Истинският идеалист се стреми към парите. Парите са свобода, изсечена на монети. А свободата е живот.

Повърхностни са само хората, които си мислят, че не са.

Зададе ли се добро, не му обръщай гръб, пък ако ще и да не го разбираш.

Скромността и верността към дълга биват възнаграждавани само в романите. В живота такива хора биват използвани, а после изтласкани настрани.

И знам едно: всичко онова, което сега, докато сме във война, потъва като камък в нас, ще се пробуди отново след войната и тогава тепърва ще започне борбата на живот и смърт.

Години наред наше задължение беше да убиваме - то бе първата ни професия в живота. Това, което знаем за живота се свежда до смъртта.

Но всяко негово вдишване оголва сърцето ми. Този умиращ е господар на часовете. Той има невидим нож, с който ме пронизва - времето и моите мисли.

Вече съм го забелязал: ужасът е поносим, докато се свиваш и не го гледаш в очите - почнеш ли да размишляваш върху него, убива.

Алберт го изразява:
- Войната ни поквари за всичко.
И е прав. Ние не сме вече никаква младеж. Не искаме вече да завоюваме света. Ние сме бегълци. Бягаме от себе си, от собствения си живот.

Всеки войник дължи живота си на хиляди случайности. И всеки войник вярва и се доверява на случайността.

Моите мечти нямат граници, аз винаги искам невъзможното.