Цитати на CuRSe

Той замръзна и това беше от онези редки моменти, в които Ейдриън Ивашков е хванат абсолютно и тотално неподготвен.
- Знаете ли, - рече бавно той, – че Виктор Дашков седи на едно от леглата ви?
- Да, - казах. – И за нас беше шок.

Осъзнах, че не можеш да обичаш насила. Любовта или я има или я няма. И ако я няма трябва да умееш да си го признаеш.

- Къде отиваш? - попита ме.
- Да разбия нечие сърце. - отвърнах.

В гърдите ми изригна изграряща агонизираща болка и нямах представа как да я угася. Едно беше да приема, да се примиря, че не мога да го имам. Но съвсем друго бе да осъзная, че някоя друга можеше.

- Ако ме научиш да ругая на руски, може да го разбера по-добре.
- И без това вече достатъчно ругаеш.
- Ами искам да се изразявам по-цветисто.
- О, Роза ... - Той въздъхна, а аз само потръпнах. "Роза" беше моето име на руски. Дмитрий рядко го използваше. - Ти и без това се изразяваш по-цветущо от всеки друг, когото познавам.

- Нищо не е свършило. Няма да се откажа от теб!
- Но аз се отказах от теб - отвърна той също толкова тихо. - Любовта угасва. Моята угасна.

Ах, дъще - пророни. - На осемнадесет и вече си обвинена в убийство, оказала си помощ на осъдени престъпници и си оставила след себе си повече мъртъвци, отколкото мнозина пазители някога ще видят. - Замълча. - Не бих могъл да съм по - горд. (Ейб Мазур)

Лиса и аз бяхме най-добри приятелки още от детската градина, където учителката ни сложи една до друга за уроците по писане. Да караш пет годишни деца да произнасят буква по буква сложни имена като Василиса Драгомир и Роузмари Хатауей, си беше жестоко, така че ние - по-скоро аз - реагирахме както бе редно. Бях запратила учебника си по учителката и я бях нарекла фашистко копеле. Не знаех какво точно означават тези думи, но пък знаех как се улучва движеща се мишена.
Оттогава двете с Лиса бяхме неразделни.