Цитати на CuRSe

— Стъклото на една от плъзгащите се врати е счупено. Ще са нужни няколко дъски, за да се покрие временно дупката. Успяхме да включим алармата, така че детекторът за движение вътре работи, но става ужасно течение. Мога да я поправя още днес.
Разбира се, само в случай че Джон видеше сметката на всички тренажори, протриеше маратонките си или се изчерпеха силите му.
— Коя… — Тор се покашля. — Коя врата?
— Онази в стаята на Джон Матю.
Братът се намръщи.
— Беше ли счупена, когато влязохте?
— Не… просто се пръсна внезапно.
— Това не се случва със стъклата без причина.
А не беше ли имал Джон добра причина?

Всички предмети в стаята започнаха да вибрират, лампите върху нощните шкафчета, дрехите на закачалките, огледалото на стената. Потракването прерасна в глух тътен и на нея й се наложи да се задържи за бюрото, за да не се озове на пода.
Сякаш въздухът беше жив. Наелектризиран. Опасен.
И Джон беше в центъра на бушуващата енергия, юмруците му бяха така здраво стиснати, че мускулите на ръцете му трепереха, а краката му бяха заели бойна поза.
Джон отвори уста и отметна глава рязко назад… И нададе боен вик… Толкова интензивен, че тя трябваше да запуши ушите си. Толкова силен, че тя почувства ударната вълна върху лицето си.
За миг си помисли, че той е намерил гласа си… но не гласовите му струни бяха източникът на звука.
Стъклото на вратата зад него се беше пръснало и се беше разпиляло на хиляди парченца, които се сипеха наоколо, улавяйки светлината, подобно на дъждовни капки…
Или на сълзи.

— Или още по-добре — продължи провлечено Блей, — защо просто не ме целунеш?
Блей беше притиснат с такава сила към скрина, че той се блъсна с грохот в стената. Шишетата с парфюми се разтракаха, а четката за коса изхвърча на пода. Куин притисна устни към тези на Блей, а пръстите му се забиха още по-дълбоко в гърлото му.

— Къде ще ходите? — попита с дрезгав глас.
— Ще ме води в «Ресторанта на Сал». После ще ходим в коктейлбар — Блей закопча копчето на другия ръкав и отиде до скрина, за да извади чифт копринени чорапи. — После… кой знае.
Из стаята се разнесе наситен аромат на подправки и това го накара да замълчи. От всички варианти, които си беше представял за този разговор… Със сигурност не беше включвал такъв, че ще се задейства инстинкта за обвързване на Куин.
...
— Кажи думата — прошепна дрезгаво. — Кажи думата и няма да отида.
Силните ръце на Куин се вкопчиха в шията на Блей, който от напрежение наклони глава назад и отвори уста, за да може да диша. Силните палци на Куин се забиваха в челюстта му.....
— Кажи думата, Куин. Направи го и ще прекарам нощта с теб. Ще излезем с Джон и Хекс, а после ще се върнем тук. Кажи я.
Разноцветните очи, в които Блей се беше взирал през целия си живот, се приковаха към устните му, а гърдите на Куин се повдигаха, сякаш беше тичал.

Блей се обърна.
— Някога да ти е хрумвало, че не всичко е свързано с теб? Някой ме кани на среща и аз решавам да приема. Не е ли това нещо нормално? Или си толкова себичен и самовлюбен, че забелязваш всичко и всеки само след като си го филтрирал през егото си.
Куин се дръпна леко.

После Зи се отдръпна.
- Но чакай, защо си тук? Радвам се, но…
- Нося детето ти.
Той свъси вежди. Отвори уста. Затвори я и поклати глава.
- Съжалявам… Какво каза?
- Нося детето ти - този път не последва абсолютно никаква ответна реакция. - Ще ставаш баща - мълчанието му продължи. - Бременна съм.
---
- Сигурна ли си, че искаш детето ми?
- О, да. Боже, да. Дори сега още повече… - вдигна поглед към него усмихната. Хвана го за ръката. И я постави върху корема си. - От теб ще стане прекрасен баща.
В този момент той припадна.

"Бях мъртъв, докато ти не ме откри, макар че дишах. Бях сляп, макар че виждах. А после дойде ти… И аз се пробудих."

- О, Боже… Обичам те, Зейдист.
Той отвори широко очи.
- Какво…?
- Обичам те.
- Кажи го отново.
- Обичам те.
- Отново… Моля те - прошепна той. - Имам нужда да го чувам… Отново и отново.
- Обичам те…

- Господи… Какво… си направил. Ви? - скочи на крака точно в мига, в който първият спазъм сви стомаха му. - О, Вишъс.
Втурна се към тоалетната, за да повърне, но не успя да стигне до нея. Ви го хвана отзад през кръста и го събори върху леглото. За да спре напъните за повръщане, го обърна по гръб и постави дланта си под брадичката му, за да държи устата му затворена.
- Не се съпротивлявай - каза му грубо. - Трябва да я задържиш в себе си.
Стомахът на Бъч отново се разбунтува. Съдържанието му се надигна в гърлото му и го задави. Изпадна в паника, гаденето беше непоносимо, не можеше да диша. Започна да бута с всички сили тежкото тяло, което го затискаше, и успя да го прекатури на една страна. Но преди да е успял да се освободи, Ви отново го улови откъм гърба и затвори устата му.
- Задръж я… - изстена Ви, докато двамата се боричкаха върху леглото.
Бъч усети един мускулест крак да се премята през бедрата му и да ги притиска към матрака. Тази хватка от борбата свърши работа. Не можеше да помръдне. Но продължи да се съпротивлява.

О… по дяволите измърмори той.
- Да. Точно казано - втора сълза се откъсна от окото на Фюри. - По дяволите. Плача.
- Добре, стегни се.
Фюри избърса лицето си с длани.
- Защо?
- Защото… мисля, че ще се опитам да те прегърна.
Фюри отпусна ръце до тялото си и го погледна с глупаво изражение на лицето.
Макар да се чувстваше неловко, Зи с мъка премести тялото си по-близо до това на брат си.
- Повдигни си главата, по дяволите - Фюри изпъна врат, Зи плъзна ръката си под него и го прегърна с другата. И двамата замръзнаха в това неестествено за тях положение.

Последва секунда или две ужасяваща тишина… После нечовешки рев разцепи въздуха.
Енергийният тласък бе така мощен, че разби стъклената врата. Парчетата стъкло полетяха като шрапнели във всички посоки и Фюри закри Джон с тялото си.
Една по една всички флуоресцентни лампи експлодираха като свръхнови проблеснаха ярко, после от тях се разхвърчаха искри. Бетонният под завибрира, разцепи се и пукнатините се разпростряха по покритите с бетонни плочки стени.
През разбитата врата Джон видя вихрушка в офиса, от която братята отстъпваха, вдигнали ръце пред лицата си. Мебелите се въртяха около черната дупка в средата на стаята, която имаше смътните очертания на тялото на Тор.
Чу се втори страховит вик и черната бездна изчезна, а мебелите паднаха на пода, който бе спрял да трепери. Хартиите се спуснаха последни над целия този хаос като снежинки над мястото на автомобилна катастрофа.
Тормент беше изчезнал.

- Номерът, от който ми звъниш, е извън моята мрежа и не може да бъде проследен. Така че трябва да си ти, братът.
- А ти кой си?
- Искам да се срещнем лично.
- Съжалявам, не ходя по срещи.
- Да, мога да си представя какъв успех имаш с това твое лице. Обаче не те търся за секс.
- Какво облекчение. Кой, по дяволите, си ти?
- Първото ми име е Дейвид. Досети ли се вече?
Яростта замъгли зрението на Зи. Виждаше единствено буквите, изписани на корема на Бела. Стисна толкова силно телефона, че го чу как изпука. Но успя да се овладее дотолкова, че да не го счупи.
Застави се да остане спокоен и каза:
- Страхувам се, че не, Дейви. Опресни паметта ми.
- Ти взе нещо, което е мое.
- Откраднал съм портмонето ти? Бих си спомнил нещо такова.
- Жена ми! изкрещя лесърът.

- Как си напоследък? - попита тя.
Как? През последните пет месеца се чувстваше като идиот, който изпитва напразни копнежи по луната.
- Добре. Наистина добре.
- Бъч, аз…
Той й се усмихна и отдели гръб от стената.
- Виж, можеш ли да ми направиш услуга? Ще изчакам в колата. Ще предадеш ли на Фюри, когато излезе от онази стая? Благодаря - приглади вратовръзката си, закопча сакото, а после и палтото си. - Грижи се за себе си, Мариса.

- Тя е по-красива, отколкото мога да изразя с думи - вдигна поглед към Фюри. - И аз бях благословен да й послужа.
По неясна причина, брат му трепна шокиран и протегна ръка към него.
- Зейдист, твоите…
- Трябва да занеса храна на моята нала.
- Почакай! Зейдист! Твоите…
Зи само поклати глава и продължи да се отдалечава по коридора.

Първото, което видя на около петнайсетина сантиметра от главата си, беше пепелникът, пълен с угарки от ръчно свити цигари. На пода.
Какво, по дяволите… Аха… Горната половина на тялото му висеше от леглото.
Чу стон, повдигна се, обърна глава и едва не удари лице в стъпалото на Ви. Зад него видя бедрото на Бъч.
Не можа да сдържи смеха си, който принуди ченгето да вдигне замаян поглед от възглавницата. Изгледа първо себе си, после Фюри. Премигна два пъти като че ли се надяваше наистина да се събуди.
- О, Господи - каза с толкова дрезгав глас, че думите му едва се долавяха. След това погледна Вишъс, който лежеше до него, като че ли в безсъзнание. - О… Това е прекалено откачено.
- Успокой се, ченге. Не си чак толкова привлекателен.
- Щом казваш - потърка лице. - Което обаче не означава, че ми е приятно да се събудя в леглото с двама мъже.

Господи, обожаваше да я целува. Обичаше да усеща устните й, доближаването на лицето й до неговото, дъха й, нея. Това ли се бе случило през тази нощ? Беше се влюбил?

- Ще ме целунеш преди секса ли? прошепна Преподобният, все още играещ си с него. Искам да кажа, това е най-малкото, което можеш да направиш, като се има предвид, че се познаваме само професионално. Или не си падаш по любовната игра?
Върви по дяволите.
- Е, това наричам оригинален отговор. Очаквах нещо по-интересно от теб.
- Добре. Как ти се струва това?
Фюри го целуна ожесточено допирът бе по-скоро нещо като удар в лицето и нямаше дори и намек за сексуалност. Направи го само за да изтрие самодоволното изражение от лицето на копелето. Получи се. Преподобният замръзна и изръмжа и Фюри разбра, че му е изиграл номер. Но просто за да е сигурен, че урокът е научен, захапа силно долната му устна между кучешките си зъби.

- Фюри?
- Не, не съм гей.
- Не е нужно да се криеш или нещо подобно.
- Не бих скрил от теб. Просто не съм.
- Да не би да си бисексуален тогава?
- Престани, Бъч. Ако някой от братята има влечение към собствения си пол, то това е твоят съквартирант - като видя широко ококорените от изненада очи на ченгето, смотолеви: - Хайде сега, със сигурност вече трябва да си разбрал за Ви. Та ти живееш с него.

Искаше да я гледа как се храни. След секса, след като бе осъществил желанието си да проникне в нея, искаше да я гледа как яде храната, донесена от него, и дори да я поема от ръката му.
По дяволите, искаше да излезе и да убие нещо за нея, да се върне с месо, сам да го приготви и да я нахрани добре. После да легне до нея с кинжал в ръка и да я пази, докато спи.

Искаше да я гледа как се храни. След секса, след като бе осъществил желанието си да проникне в нея, искаше да я гледа как яде храната, донесена от него, и дори да я поема от ръката му.
По дяволите, искаше да излезе и да убие нещо за нея, да се върне с месо, сам да го приготви и да я нахрани добре. После да легне до нея с кинжал в ръка и да я пази, докато спи.