Цитати на CuRSe

- Но за нас винаги ще си останеш Бъч. - Обади се Рейдж.
- Коравото копеле. Разтропаното копеле. Нахалното копеле. Според случая.
- Май трябваше да го кръстим Копеле. - Подхвърли Зейдист.

Ви беше вече в коридора, когато чу странен звук. Начаса се обърна и се втурна обратно в банята.
- Какво? Какво...
- Оплешивявам!
Ви дръпна завесата на душа и се намръщи.
- Какви ги дрънкаш? Косата ти си е на мястото...
- Не по главата! По тялото идиот такъв!

- Но за нас винаги ще си останеш Бъч. - Обади се Рейдж.
- Коравото копеле. Разтропаното копеле. Нахалното копеле. Според случая.
- Май трябваше да го кръстим Копеле. - Подхвърли Зейдист.

Тя спря да диша. Господи, очите му отново блестяха. Бяха толкова сини, толкова ярки и безкрайни — като морето. Като океан, в който да се потопи. Да се удави. Да умре.

— Мариса. Името ми е Мариса.
— Бъч — той сложи ръка на широките си гърди. — Ъъ… Брайън. О'Нийл. Но всички ме наричат Бъч.
Той подаде ръка. След това я дръпна, потърка я енергично в крачола на панталона си и я подаде отново.

— Господи — каза Рейдж. — През цялото време ли ще трябва да ги гледаме как се натискат?
— Де да имаше и ти такъв късмет — измърмори Ви.
— Да — каза Рейдж. — Единственото, което искам, е една свястна жена. Но предполагам, че докато я намеря, ще трябва да се задоволя с количеството вместо с качеството. Животът е адски гаден, нали?
Избухна гръмогласен смях. Някой хвърли една салфетка. Фриц донесе десерта.
— Моля ви, господа — каза икономът. — Никакво хвърляне на ленените салфетки. Някой иска ли праскови?

Добре дошъл в прекрасния свят на ревността, помисли си той. За да влезеш в него, плащаш с непоносимо главоболие, почти неустоимо желание да извършиш убийство и комплекс за малоценност.

Какви гадости твореше за пари. През повечето време не се впечатляваше особено от празноглавците, идващи с желанието да бъдат белязани, но тази вечер блестящите им идеи го вбесяваха. Трудно му беше да се настрои на тяхна вълна, след като беше прекарал три часа в изработването на мемориален портрет за един рокер, който беше изгубил най - добрия си приятел на пътя. Едното беше истинският живот, а другото - анимация.

Тази жена получовек беше най-горещото нещо, което бе срещал някога. А му се беше случвало да го порази мълния един-два пъти.

Според него, когато ставаше въпрос за хора, имаше само две добри положения. Ако е жена — легнала по гръб. Ако е мъж — по корем и да не диша.

Рот сграбчи силно своята шелан и я притисна така плътно, че сякаш я пое в тялото си. Стояха заедно, обединени срещу зимния вятър, а тъмата в тялото му бе пронизана от топъл лъч.
Любовта и беше светлината в неговата слепота. Усещането, че я има, беше раят, който не му беше нужно да вижда, за да знае, че съществува. И след като тя имаше такава вяра в него, то тя бе също така и неговият кураж и неговата целомъдреност.

- С теб съм, защото без значение дали имаш зрение или не, в очите ти виждам бъдещето. - Клепачите му потрепнаха когато тя докосна леко основата на носа му. - Моето... Имаш такива красиви очи.

Но от време на време, изневиделица някой достига мястото, където се усамотяваш и прекарваш най - скъпоценните си мигове, и променя цялото ти виждане за самия теб. Ако си щастливец, то това е твоя спътник в живота... и паметния момент за пореден път ти припомня, че си категорично и сигурно с точния човек - казано от него те докосва, не защото той ти е близък, а заради съдържанието на посланието му.

Направи ми една услуга - прошепна.
Бет стисна по здраво ръката му.
- Каквото кажеш. От какво имаш нужда?
- Изтананикай мелодията от "Стани богат".
Последва пауза. После Бет избухна в смях и го шляпна по рамото.
- Рот...
- Всъщност, докато я тананикаш почни да се събличаш и танцуваш. - Когато неговата шелан се наведе и го целуна по челото, той погледна нагоре през тъмните си очила. - Да не мислиш, че се шегувам? Хайде и двамата ни е нужно да се разсеем. И ти обещавам да ти дам добър бакшиш.
- Ти никога не носиш пари в брой.
Той прокара език по горната си устна.
- Ще платя в натура.
- Безобразен си. - Бет му се усмихна. - И това ми харесва.

Дори могъщите понякога имаха нужда от закрила.

Рив опря бастуна на стената и съблече самуреното си палто. Костюмът под палтото беше поредното прекрасно творение на моделиерното изкуство, този път беше гълъбовосив на цвят с тънки черни райета. Ризата беше черна, а горните й две копчета бяха разкопчани.
Коприна, помисли си Елена. Ризата със сигурност беше изработена от коприна. Никоя друга тъкан не лъщеше по такъв начин
- Толкова си красива - произнесе той, загледан в нея, - застанала така под светлината.
Тя хвърли поглед към черните панталони от "Гап" и полото, което имаше поне две години.
- Сигурно си сляп.
-Защо? - Попита той и се доближи до нея.
- Мразя се, задето го казвам - тя приглади преоценяваните си на няколко пъти панталони. - Ще ми се да имах по - хубави дрехи. Тогава може би щях да бъда красива.
Ривендж замълча. О после я шокира до крайност, като коленичи пред нея. Когато погледна нагоре, по устните му играеше лека усмивка.
- Не го ли осъзнаваш Елена? - Той погали палеца й нежно и придърпа крака й към себе си, опирайки стъпалото й на бедрото си. Докато развързваше връзката на евтините й маратонки, прошепна: - Без значение в какво си облечена... за мен ти винаги ще блестиш като диамант.

Ривендж към Елена:
- Само ти притежаваш силата да ме спасиш.

Боунс: Ако избягаш от мен ще те преследвам. И ще те открия...

Боунс: - Харесва ми да го правя в кола.

- Закачи мишена около врата й, изкрещявайки името й, негодник такъв – Боунс заключи. – Само заради това, трябва да разкъсам топките ти и да те нахраня с тях.
За някой хора, това би било начин на изразяване. Не и за Боунс. Той никога не блъфираше. Навярно Ърни беше чул тази част от неговата репутация. Той кръстоса краката си.