Цитати на tzvetie

Знанието е сила. По-скоро, знанието е щастие, защото да притежаваш знание — но дълбоко и истинско — означава да разпознаваш истината от лъжата, низостта от величието. Да познаеш мислите и делата, белязали човешкия прогрес, означава да чувствуваш мощното сърцебиене на хуманността през вековете. И ако в тези пулсации не усетиш божествения стремеж, значи наистина си глух за хармонията на живота.

Струва ми се, много учени забравят, че радостта от великата литературна творба зависи повече от дълбочината на нашето съчувствие, отколкото от проникновеното разбиране.

Ако имате удоволствие и ентусиазъм вие привличате удоволствие и ентусиазъм. Животът връща обратно в натура.

(Когато се тревожите) Използвайте формулата:
Оставям този ден, живота си и живота на моите близки в Божиите ръце. В тях няма болка, има само добро. Каквото и да се случи, каквито и да са последиците, щом съм в Божиите ръце, да бъде волята Божия, а тя е добро

„Където са двама или трима, събрани в мое име, там съм аз посред тях.“

„Можеш, ако мислиш, че можеш.“

Можеш, ако мислиш, че можеш.

Бъди интересен, бъди ентусиазиран…и не говори много.

Променяйки мислите си, променяш света.

Празните джобове не дърпат никого назад. Само празните глави и празните сърца правят това.

Тренирайте надеждата си. Тъй като надеждата се превръща в навик, можете да постигнете неизменно щастлив живот.
Когато оптимизмът се превърне в навик, можеш да постигнеш трайно щастлив живот.
Никога не говори за поражение. Използвай думи като надежда, вяра, победа.

Вярвай в себе си. Имай доверие на способностите си. Без скромна, но приемлива увереност в собствените си сили, няма да можеш да бъдеш успешен или щастлив.
Всеки може да постигне всичко със собствените си сили, ако той наистина иска и накара ума си да поиска също. Ние сме в състояние да постигнем много повече, отколкото осъзнаваме.
Формулирай и запечатай незаличимо в ума си, картина, в която се представяш като успяващ. Задържай този образ упорито. Никога не му позволявай да избледнее и изчезне. Умът ти ще търси начини, за да построи картината. Не поставяй препятствия пред въображението си.
Всеки факт, пред който сме изправени, не е толкова от значение, колкото отношението ни към него. То определя успеха или провала. Начинът, по който мислиш за даден факт, може да те победи, преди още да си предприел каквото и да е.
Никога не казвай нещо, за да нараниш някой. Освен това, въздържай се лицемерие, от хитри и пресметливи забележки, които са предназначени да те облагодетелстват, за сметка на някой друг. Ние трябва да се обърнем към злото и по всеки възможен начин да правим добро, да помагаме на хората и да носим благодат в живота им!

Винаги е твърде рано да се откажеш.
Не вземай утрешния ден в леглото с теб.
Промени мислите си и ще промениш света.
Хвърли сърцето си през оградата и останалото ще го последва.
Ако държиш лъка винаги опънат, скоро ще го счупиш.
Празните джобове, никога няма да Ви попречат. Това могат да направят единствено празните глави или празните сърца.
Този, който мисли “как”, решава проблемите ефективно, защото не си губи времето с безсмислено “ако”.
Да живееш живота си във вътрешен мир, хармония и без стрес, е най-лесния начин на съществуване.
Проблемът на повечето от нас е, че ние по-скоро ще бъдем сринати от похвали, отколкото спасени чрез критика.
Коледата се разпростря, като с магическа пръчка над света, и ето, всичко е по-меко и по-красиво.
Не се опитвай да приличаш на другите и да копираш от тях. Никой не може да бъде толкова ефективен, колкото теб.

Краят:
Нали затова баба ми Клара пишеше в тетрадките си — за да открои нещата в истинските им измерения и за да не допусне да избуят нито забрава, нито злопаметност. И ето, сега аз търся своята омраза и не мога да я намеря. Чувствувам, че тя постепенно угасва, колкото повече си обяснявам съществуването на полковник Гарсия и на други като него, колкото повече разбирам дядо си и научавам нещата чрез тетрадките на Клара, писмата на майка ми, деловодните книги на „Трите Марии“ и още толкова други документи, които сега лежат на масата и ме чакат. Непосилно ще ми бъде да отмъстя за всички, които трябва да бъдат отмъстени, защото моето отмъщение само би продължило линията на все същия неумолимо повтарящ се обред. Искам да мисля, че моето поприще не е разплатата, а животът, и че съм призвана не да дораздухам омразата, а само да напиша тези страници, докато чакам да се върне Мигел, докато погреба дядо, който сега почива до мене в същата стая, докато дочакам по-добри дни. А през това време дъщеря ми ще расте в утробата ми — дъщеря на толкова насилия или може би дъщеря на Мигел, но преди всичко моя дъщеря.

Всяка част си е предопределена да съществува като такава. Всяка — дори полковник Гарсия. В някои моменти имам чувството, че това вече съм го преживяла и че някога съм писала същите тези думи. Но проумявам, че не аз, а друга жена ги е записвала в своите тетрадки, за да мога аз да ги използувам. Пиша — тя е написала, — че паметта е крехка, животът е много кратък и всичко се случва толкова бързо, че не успяваме да видим връзката между събитията, навили сме си на пръста, че времето не може да бъде друго, освен минало, настояще и бъдеще, а всъщност нищо чудно нещата да могат да се случват и едновременно, както казваха трите сестри Мора, надарени със способността да съзират в пространството духовете от всички епохи.

В кучкарника аз написах с мисълта си, че някой ден полковник Гарсия ще ми падне победен и че тогава ще мога да отмъстя за всички, които чакат да бъдат отмъстени. Но сега се съмнявам, че ще му отвърна със зъб за зъб, око за око. За няколкото седмици, откакто съм в тази къща, омразата ми към него някак си се разводни, изгуби отчетливите си очертания. Подозирам, че всичко онова, което стана, не е случайно, че отговаря на една участ, предначертана още отпреди да се родя, и че Естебан Гарсия е част от чертежа на тази орис. Той е груба и крива драскулка там, но никое мацване по него не е направено току-така, безцелно. Когато един ден дядо е съборил сред храсталаците на речния бряг неговата баба Панча Гарсия, е добавил нова брънка към една верига от факти, които е трябвало да се случат. После внукът на изнасилената жена постъпва по същия начин с внучката на изнасилвана и след четирийсет години, кой знае, може би пък моят внук ще повали сред храстите край реката неговата и така ще продължава векове наред в безкрайно повтаряща се история, белязана от болка, кръв и любов...

Началото:
Барабас пристигна в семейството по море — написа малката Клара с изящния си почерк. Още тогава имаше навика да отбелязва по-значителните неща, а по-късно, когато онемя, записваше и по-маловажните, без да подозира, че след петдесет години тетрадките й ще ми помогнат да спася миналото от забрава и да надживея собствения си ужас.

Трите принципа на човешките взаимоотношения:
- Вие получавате поведението, което толерирате.
- Другите няма да се променят, освен ако не се промените вие.
- Контролирайте вашата прекалена търпимост.

Трите правила на отстояването- За да приложим това поведение във взаимоотношенията ни с хора около нас, трябва да следваме три правила.
Първо, ако някой направи нещо добро за вас, отговорете му и вие с добро. Така се отблагодаряваме за желано поведение и навярно то ще бъде повторено. Позитивното затвърждаване е научно доказан метод за обучаване на деца и животни. Няма причина това да не е така и за възрастните.
Второ, ако хората се отнасят с лошо към вас и не го осъзнават, намерете подходящия момент да го обсъдите с тях. Не се ядосвайте. Обърнете и другата буза. Извървете още една миля и простете седемдесет пъти по седем, както казва Библията.
Трето, ако са постъпили с вас зле отново..., разговорът не е помогнал, направете нещо също толкова дразнещо в отговор. Но трябва да бъде без гняв, вина, съжаление, страх от отхвърляне, страх от физическа травма или страх от финансова загуба. Докато не съумеете да контролирате горните шест емоции, вие няма да можете да отстоявате вашата позиция.

В края на краищата отношенията, които търсим у другите са съдействие, уважение и любов. Те варират в различна степен, според това колко всеотдайни могат да бъдат тези, с които ни предстои да изясним взаимоотношенията си. Най-малкото изискване, което имаме към другите, е обикновеното съдействие. Ако ръцете ни са заети с покупки, ние се надяваме някой да бъде така добър да ни отвори вратата на излизане от магазина. Ние очакваме вежливо отношение и едва ли с това се налагаме над другите. Уважението изисква почтеност. Когато споделим с някого тайната си, ние се надяваме той да бъде достатъчно почтен, за да я запази.

- Виждаш ли, когато ти казвах, че животът е партньор. Че трябва да го приемаш като приятел, да танцуваш с него, да даваш, да даваш без да си правиш сметки. И че по-късно той откликва и ти връща даденото... Че човек трябва да се вземе в ръце, да работи върху себе си, да приема грешките си, да ги поправя, да е инициативен... И тогава животът влиза в ритъма. Започва да танцува с теб.

...Въпросната сутрин Анриет Гробз съвсем спонтанно предположи най-ужасното за съпруга си. Тя виждаше злото навсякъде, понеже го носеше в себе си.

Анриет Гробз беше като мнозина други: сопната с близките си, любезна с първия срещнат. Понеже смяташе, че няма какво повече да изкопчи от хората, с които живееше, и понеже не признаваше саможертви, любов и щедрост, тя не си даваше труда да бъде приветлива и проявяваше към близките си най-безмилостно и грубо отношение, правеше всичко възможно да ги държи в подчинение. Но тъй като беше изключително себелюбива, изпитваше нужда от ласкателства, които й действаха като балсам и които можеше да получи само от непознати. Хората, които не я познаваха отблизо, я смятаха за очарователна и й приписваха всякакви качества. Качества, за които споменаваше до втръсване, и разказваше за всички тези хора, които толкова я обичали и били готови на всичко за нея, които виждали колко е достойна, изискана, ослепителна... Подозираше близките си и най-вече дъщеря си Жозефин, че са наясно с нейното бездушие, и полагаше похвални усилия, за да спечели уважението на чуждите хора. Надяваше се да разруши кръга, в центъра на който се поставяше. Правейки услуги на напълно непознати, получаваше в отплата самолюбие, което затвърждаваше високото й мнение за собствената й особа.

Филип... Филип, повтори тя, опъна дългия си загорял крак, завъртя чашата и потракна с бучките лед, защо да го напускам?
За да се включа и аз в онази глупашка надпревара? За да заприличам на клетата Беранжер, която се прозява, след като е правила любов? Изключено! Ще бъде само плач и скърцане със зъби. Къде са мъжете? - реве женската глутница. - Вече няма мъже. Вече не можем да се влюбваме.
Ирис знаеше наизуст изтъркания рефрен.
Или са красиви, мъжествени и неверни... и плачеш!
Или са празноглави, самовлюбени, импотентни... и плачеш!
Или са тъпаци, лепки, слабоумни... и ги караш да плачат!
При всички положения, останеш ли сама, плачеш...
Но другите продължават да търсят мъжа, продължават да го чакат. В наши дни жените преследват мъжете, жените ги зоват безутешно, разгонените жени. Не мъжете! Жените са тези, които звънят по агенциите и ровят из интернет. Това е последната дива мода. Нямам вяра в интернет, вярвам в живота, в живата плът, вярвам в желанието, което животът поражда, и ако желанието пресъхне, това е знак, че не заслужваш повече да живееш...

Сама.
От тази най-обикновена дума потръпна. Ненавиждаше самотните жени. Бяха легион!Постоянно търчаха насам-натам, бореха се, изглеждаха бледи и с незадоволен вид. В наше време животът на хората е станал ужасен, помисли си тя и отпи от уискито. Във въздуха витае чувство на страх и тревога. И как не! Стиснали са ги за гушите, принуждават ги да се бъхтят от сутрин до здрач, хората затъпяват, измислят им разни абсурдни нужди, които ги объркват и развращават. Забраняват им да мечтаят, да си губят времето. Непрекъснато ги пришпорват. Изтощават ги от труд. Хората са престанали да живеят и бавно изтляват. Благодарение на Филип, на парите на Филип, тя се възползваше от уникалната привилегия - не се похабяваше. Не бързаше. Четеше, ходеше на кино, на театър, не толкова често, колкото би трябвало, но не се изоставяше. От някое време пишеше - занимание, забулено в дълбока тайна. По страница на ден. Никой не знаеше...

Каптах сигурно би казал: „Дори да дойде време, когато няма да има богати и бедни, то умни и глупави, хитри и наивни винаги ще има. Така е било и така ще бъде. Силният ще стъпи на врата на слабия, хитрият ще отнеме кесията на глупавия и ще накара наивния да работи за него, защото човекът е коварно същество, добротата му е половинчата и едва когато пукне, става напълно добър. Сам виждаш докъде я е докарал с добротата си. Най-доволни от нея, изглежда, са крокодилите в реката и преситените гарвани по покрива на храма.“