Цитати на snujolin

...но сега разбрах, че лятото — това беше Дил, който пуши цигара от канап край езерцето, очите му блестят от сложни планове как да накара Бу Редли да излезе; лятото беше бързината, с която Дил посягаше и ме целуваше, щом Джем не гледаше, копнежът, който изпитвахме един към друг. С него животът беше нещо обикновено; без него беше непоносим.

- Много исках да те видя - казах.
- Аз също. Разбрах го още щом престанах да те виждам. Разбрах го толкова ясно, сякаш планетите изведнъж се подредиха в една редица заради мен. Нуждая се от теб. ти си част от мен; аз съм част от теб. Знаеш ли, мисля, че някъде -само дето не си спомням къде - прерязах гърлото на нещо. Наточих ножа с каменно сърце. Символично, както са правили порта в Китай. Разбираш ли какво казвам?
- Мисля, че да.
- Тогава ела да ме вземеш.

Писмата са просто късове хартия — казах. — Изгориш ли ги, онова, което остава в сърцето ти, ще остане; запазиш ли ги, онова, което изчезне, ще изчезне.

Знаеш ли от каква материя е направен Космосът? Направен е от самота. Това е материята. А самотата е летливо вещество, което се стреми да изпълни цялото пространство около себе си.

Не е от тук ,но тук е последният и залив.Била фелдшерка през целия си живот,казва тя.Все от село на село.Много се привързвала към хората, но все пак ги напускала от жажда за нови хора и нови места.

Защото всичко на тоя свят все някак се оправя и от тъжно става весело-стига да пожелаеш това истински

„В това всъщност се крие красотата на смъртта: когато няма какво да губиш, поемаш какъвто си искаш риск.”

„Копчетата се заменят с ципове, а това лишава човека от секундите в утринния час, докато се облича, секунда на размишления и подари това и секунди на тъга.”

Да потеглиш,да оставиш всичко,да се махнеш...И докато се отдалечаваш,всичко,което остава зад гърба ти,да е непоправимо,окончателно,а онова,към което се носиш-още не предявило претенциите си към теб.И ти да си само пътник за кратко свободен.
"Локомотиви"

Баба сигурно има много ярък вътрешен свят, за да може толкова категорично да отрича слънцето и луната.Чудно ми е какво ѝ свети и ѝ вдъхва такава поразителна сигурност и спокойствие.
"Представа за време"

По онова време наближаваше трийсетте, но изглеждаше по-възрастна, защото не можеше да се похвали с предишна хубост, а беше започнала и преждевременно да остарява. В замяна на това беше прекрасно същество. Както и едно от най-опасните.
"Плащат ми да сънувам"

"Най-важните неща се изричат винаги най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже думите ги смаляват, те свиват нещата, изглеждали безгранични, докато са били в главата ти, до съвсем тривиални размери, когато се изрекат.
Но не само това, нали?
Най-важните неща се намират съвсем близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите - като съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили. И може да се случи така, че да разкриеш душата си, което съвсем не е лесно, само за да те изгледат особено, без изобщо да разберат какво си казал или защо си помислил казаното за така важно, че едва не си се разплакал, докато си споделял своята тайна.
Струва ми се, че това е най-лошото-когато тайната остава заключена в тебе, не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере"