Цитати на Гълъбица

Нещо повече, плащам ви. И то много добре, а това е единственото истинско ласкателство в тоя курвенски свят. Никога не приемайте почести, които не са отпечатани на гърба на чек. Празните почести облагодетелстват само онзи, който ги дава.

Нямам представа как изглежда любовният успех, но знам, че няма любовен неуспех. Тези две думи си противоречат. Да изпиташ любов вече е такъв триумф, че се питам нужно ли е нещо повече.

- А вас обвинявам, че не сте изпълнили дълга си на човешко същество. В името на този мъртвец ви обвинявам, че сте пропуснали любовта, че сте пренебрегнали дълга да бъдете щастлива, че животът ви е минал в заобикалки, сурогат и примиренчество. Би следвало да бъдете осъдена на смърт. Ще бъдете осъдена на самота.
Той спря, изпи на един дъх чашата вино. Пола не беше трепнала.
- Ужасна присъда – рече с усмивка.
- Най-страшната – отвърна той. Не виждам нищо по-страшно, нищо по-неизбежно. От нищо не се плаша повече. Както впрочем и всички хора. Никой обаче не си го признава. А на мен понякога ми иде да закрещя: "Страх ме е, страх ме е, обичайте ме!"

Животът е въртележка, на която никой не може да се задържи задълго. В края на краищата тя винаги се връща на същото място, като затваря кръга.

Хората може и да са сътворени по Божия образ и подобие, но човешкото общество е създадено по образ и подобие на Неговата противоположност и винаги ще се опитва да се завърне в рая.

Никой не може с думи да опише онези тъжни и самотни периоди от живота ти, прекарани в ада. Няма рецепти как да се промениш. Просто оцеляваш.
Или умираш.

Хората имат заглушители за действителността.

Когато рисувам някой друг, пак сме близо: моделът, аз, стативът; триъгълник, чиито върхове се докосват, а в центъра му е разположена кутията с бои. Ако не сме достатъчно близо, ще се гледаме, без да се виждаме. А обикновеното гледане е като броенето, измерването, описването или, по-лошо, оценяването.
Никой не може да седи неподвижно. Ние на улавяме конкретен момент; опитваме се да пресъздадем един живот, два живота, всички животи, минало, бъдеще, настояще. Това не е моментна снимка – щрак, бръм и готово. Ние сме човешки същества, които грешат; разхождаме се насам-натам в своите удобни, но ограничаващи ни кожи, опитвайки се да направим тези грешки реални, да ги направим свои. Трябва да има начин да пресъздадем живота в картина, да го уловим, насилим, принудим, изтощим и прелъстим; трудна, много трудна работа. Трудна работа, но я върша вече четирийсет години и не съм родил нищо истинско, само низ от помятания, аборти, уроди.

Никой не знае повече от това, което се допуска да знае. Всеки от нас е загробен в гроба на земното притегляне.

Да нагласиш мечтата си или да уловиш вятъра в платното е нищо. Знание само, не умение. Птицата познава простора без знание.

И тогава Деканът произнесе мантрата, подтиквала научния напредък през вековете.
- Я дайте да смесим всичко и да видим какво ще стане.
Ридкъли не закъсня с традиционния отговор.
- Струва си да опитаме.

Предполагам, че да си луд и лудостта да ти харесва, е най-голямата обида за всички здравомислещи хора по света.

Да се вгледаш в себе си е може би най-трудното и същевременно най-благородното нещо, което можеш да направиш.

Чудно нещо е човешката природа, винаги казваше Патрицият. Стига веднъж да разбереш къде са й лостовете за управление.

Казват, че боговете си играят със съдбата на хората. Но какви игри, и защо, и кои са пешките, и каква е играта, и какви са правилата - кой знае? Най-добре да не мислим.
Гръмотевица изтрещя...
Изтърколи се шестица.

Когато нараняваш някого, той започва да те обича по-малко. Това правят лекомислените думи. Карат хората да те обичат по-малко.

Никой за нищо не носи вина. Ние не грешим, ние сме болни. Ние сме само едни жертви - алкохолици, наркомани, сексомани... Знаете ли, че можеш да си и магазиноман? Да, да! Няма алчност, има вещомания - плод на комерсиализма. Жертви бе! Сега вече не се казва: "Еди кой си се провали", а само отбелязваме, че е претърпял променлив успех. Ние създаваме общество от безгръбначни, самодоволни, хленчещи същества, които за всичко си имат оправдание, а не носят отговорност за нищо.

Защото Вселената не може да бъде измерена или преценена, без човек да се почувства нищожен и самотен. Зная, опитвал съм го - по дяволите всичко!

Отивам да пусна една вода и докато пикая, се втренчвам замислен в някаква тънка като паяжина пукнатина в стената над писоара. Мисля си, че ако изчезна в тази цепнатина, ако мога някак да се смаля и да се вмъкна в нея, почти сигурно е, че никой няма да забележи липсата ми. Никой... няма... да си разплете... чорапите... от мъка. Всъщност някои, ако изобщо забележат, че ме няма, вероятно ще усетят странно, необяснимо облекчение. Такава е истината - има хора, без които светът е по-добър.

Колкото опознавам света, толкова повече ме разочарова; всеки изминал ден ме уверява в несъвършенството на човешкия характер и в измамната фасада на достойнството и благоразумието.