Цитати на right in two

"Нагазил до кръста в реката любовна
посрещам изпращам
посрещам изпращам
Ти ли си тази
Ти ли си тази
Ти ли си тази
дето има да идва

Или друга да чакам"

"Във всяка секунда на този свят има една дълга върловица от плачещи хора и една по-малка - от смеещи се. Но там има и трета върловица, която вече не плаче и вече не се смее. Най-тъжната от трите. За не ми се говори."

"Никога повече не сме опитвали живота толкова отблизо, както през детството, където всичко чуто се проверяваше без гнъс."

"ще изчезна масово
им каза той
ще изчезна масово
им каза
като динозаврите"

"Къде отива после излишната любов
и кой я смита, кой изхвърля кофата,
контейнерът къде е.."

"Навярно беше умряла на гладно сърце, така е по-добре за здравето." - Добрите ученици

"Какъв късмет, че той се оказа там. За нея. Дали за всеки има някой, който винаги идва навреме?" - Една тягостна история

"Тази война не си струва зъбите" - Мравките

- Мръсно нещо е животът, Виктор Ефимич!.. - произнесе той внезапно.
– Така изглежда винаги след полунощ.. - сполучливо забеляза руснакът.

Ръката й се протегна към масата, пръстите й сръчно измъкнаха цигара от смачканото пакетче. Движенията й бяха грациозни, натежали от женственост, в която обаче все още можеха да се открият следи от девическа мекота. Гладката й кожа излъчваше мека светлина. Човек можеше да се наслаждава на изяществото на пръстите й, меките линии на дланта, тайнствените трапчинки нагоре по ръката, съвършени като картина на стар майстор. Подобно съзерцание беше напълно достатъчно, за да забравя, че на два пъти тази ръка беше държала смъртоносно желязо, от чиято паст бълваха алени пламъчета. А свистящите късчета олово разкъсваха вътршностите на човека насреща й.

"Грьонуй леко изви ъгълчетата на устните си, както бе виждал да правят хората, когато се усмихват."

"Светът наоколо се топи, завещавайки ни само петна от време тук-там."

"Жизненият опит е нещо много повече от защита против смъртта; той е право - правото на старците."

"Който не гради, трябва да изгаря. Това правило е старо като света и като младежката престъпност."

"Чудесен ден да се взреш в себе си: студената светлина, която слънцето отправя към всички същества като безпощадна присъда, навлиза в мен през очите; вътрешно съм озарен от пресушаваща светлина. Сигурен съм, че само за четвърт час бих стигнал до върховно себеотвращение."

Сняг вали, сняг вали
над заспали ели..
Не боли, не боли,
преболява, нали?
"Бяла приказка"

"На ***,
която разтърси вагината ми
и взриви сърцето ми."

Колкото и надалеч да бягаш, все настигаш себе си.

Годините на буйствата младежки
са като спомен за пиянства тежки.
Но колкото по-стара е скръбта,
по-силна, като вино, става тя.
Вървя унил. Със скръб и труд ме плаши
грядущето - море с вълни кипящи.
Но, друже мой, не искам да умра,
а да скърбя, да мисля, да горя.
Аз зная: ше изпитам пак наслада,
всред грижи, горести и изненади
съзвучия ще будят в мен захлас
и над фантазии ще плача аз.
И може би пред залеза печален
ще блесне любовта с привет прощален.

ЗВЕЗДИ ИЗБУХВАТ, СВЕТОВЕ ЗАГИВАТ, ИЗ ЦЕЛИЯ КОСМОС ЕДВА СЕ НАМИРА КЪТЧЕ, КЪДЕТО ХОРАТА МОГАТ ДА ЖИВЕЯТ, БЕЗ ДА ЗАМРЪЗНАТ ИЛИ ДА СЕ ПРЕПЕКАТ ЗА СЕКУНДА, А ТИ ВСЕ ПАК ВЯРВАШ, ЧЕ...ЕДНО ЛЕГЛО Е НЕЩО НОРМАЛНО. ИЗУМИТЕЛНА ДАРБА.