Цитати на Coraline

Знаеш ли кое е хубаво тук? Гледай:
Ние вървим, оставяме всички тези стъпки върху пясъка и те остават там, ясни, подредени. Но утре, като станеш, ще погледнеш този голям плаж и няма да има вече нищо, нито следа, никакъв знак, нищо. Морето заличава нощем. Приливът скрива. Сякаш не е минавал никога никой. Сякаш ние никога не сме съществували. Ако има място на света където да можеш да мислиш че си нищо , това място е тук. Не е вече земя, не е още море. Не е фалшив живот, не е истински живот. Време е. Време , което минава . И толкова.

...Стив изръмжа, ъглите на караваната се заоблиха, той отново се превърна в дракон. Легна на хълбока си, измежду люспестите плочки на корема му се показаха двайсетина сантиметра от пениса му, наподобяващ телеграфен стълб. По органа пробягаха луминисцентни цветове.
...
Моли опита, всъщност положи големи усилия , но въпреки че беше в отлична форма, задачата се оказа непосилна за нея. За щастие тя зърна до вратата бензинова косачка за трева и чрез внимателно прилагане на тази опасна машина успя да доведе Стив до състоянието , което французите са дали загадъчното название "малката смърт".
...
Малко по-късно, разликата в размерите, която отначало изглеждаше като непреодолимо препяствие, се превърна в предимство, позволявайки на Моли да отиде при Стив в обителта на душевния мир и наслада. Как ли? Представете си какво е бавно да се спуснеш надолу по език, напомнящ хлъзгаво перило, а всяка брадавичка да те гъделичка където трябва ...

Сонет LXXVI

Диего Ривера , мечка истинска, не бърза
той търси горски изумруд в боите,
цинобър - кръв избухнала внезапно,
и всички светлини в света за тебе.

И нарисува той , източен властно,
зениците ти дръзки и дълбоки
и нокти, на които месецът би завидял,
и кожа слънчева, и динена уста.

И с две лица те нарисува, два вулкана
араукански, бликащи любов и огън.
и тези две лица от златна глина

обви със светеща корона - яростен пожар
и кула недостъпна; тайно бе заплел
и моя поглед там, сред огнената грива.

SONETO LXXVI

Diego Rivera con la paciencia del oso
buscaba la esmeralda del bosque en la pintura
o el bermellón, la flor súbita de la sangre
recogía la luz del mundo en tu retrato.

Pintaba el imperioso traje de tu nariz,
la centella de tus pupilas desbocadas,
tus uñas que alimentan la envidia de la luna,
y en tu piel estival, tu boca de sandía.

Te puso dos cabezas de volcán encendidas
por fuego, por amor, por estirpe araucana,
y sobre los dos rostros dorados de la greda

te cubrió con el casco de un incendio bravío
y allí secretamente quedaron enredados
mis ojos en su torre total: tu cabellera.

Трябват ни много по-големи джобове, мислех си аз, докато лежах в леглото и отброявах седемте минути, необходими на нормалния човек за да заспи. Трябват ни огромни джобове, джобове, достатъчно големи да поберат семействата ни, приятелите ни и дори хората, които не са в списъците ни, хора, които никога не сме серещали, но въпреки това ни се иска да защитим. Трябват ни джобове за квартали и градове, джоб които да може да побере Вселената.
Осем минути и тридесет и две секунди ...
Разбирах обаче , че не е възможно да съществуват толкова огромни джобове. Накрая всеки губи всичко. Няма начин да изобретиш как да се оправи това и поради тази причина онази нощ се почувствах като костенурка понесла върху гърба си всичко останало във Вселената...

Хората са единствените животни, които се изчервяват, смеят,имат религия водят войни и се целуват по устните. Затова в известен смисъл, колкото повече се целуваш по устните, толкова повече си човек.

„Много неща ме трогваха: обувките на жените под леглото; някоя фиба, забравена на шкафчето; начинът, по който казваха „Отивам да пишкам”; ластичетата за коса; разходката с тях по булеварда в един и половина следобед - когато бяхме просто двама души, които вървят заедно; дългите вечери, в които пиехме, пушехме и си говорехме; караниците; мисълта за самоубииство; да се храним заедно и да се чувстваме добре; шегите и смехът, който се появяваше от никъде; чувството за чудеса във въздуха; да седим заедно в паркирана кола; да си говорим за бившите си любовници в три сутринта; тя да ти каже, че хъркаш, ти да я чуеш как хърка; майките, дъщерите, синовете, котките и кучетата; понякога смърта, понякога разводът, но винаги докрай; да четеш вестник сам в някой бар и да ти прилошее, защото тя вече е омъжена за някой зъболекар с коефициент на интелигентност 95 и живее в предградията; хиподрумите, парковете и пикниците; дори затворите; нейните тъпи приятели и твоите тъпи приятели; твоето пине и нейното танцуване; твоето флиртуване и нейното флиртуване; нейните хапчета, твоите изневери и нейните изневери; това, че спите заедно.....”

"Мъжете се правят на мъжкари, а са непохватни и плахи, докато момичетата са свенливи, схванати и комплексирани от мисълта да не ги помислят за нимфоманки..."

"Стигнахме и до най-важното, сиреч до секса. Повечето превзети представители на моята среда са убедени, че да правят любов означава да лежат по гръб, докато върху тях се труди някой тъпак със смокинг,пиян като дърво, който накрая да еякулира във вътрешния им мир, а след това да захърква. Сексуалното си възпитание са получили от по снобски вечери, в шикозни частни клубове, в дискотеките , в компанията на най-бездарните в леглото същества- мамините синчета. Проблемът на мамините синчета в секса е, че още от малки са свиканли да получават всичко наговтово, без да дават нищо в замяна. Дори не става въпрос за егоизъм(всички мъже са егоисти в леглото), просто никой никога не ги е открехнал за разлика между жената и поршето. (когато повредиш жената, тате не се появява за да те смъмри)..."