Цитати на Кристиян

"Не, не само зъл, аз изобщо нищо не можах да стана: ни зъл, нито добър, ни подлец, нито честен, ни герой, нито насекомо. А сега си доживявам живота в моята дупка, като се дразня със злобната и абсолютно непригодна утеха, че умният човек по начало не може да стане нещо, а става нещо само глупакът".

"Колкото повече съзнание имах за доброто и за всичко "прекрасно и възвишено", толкова по - дълбоко хлътвах в тинята си и толкова по - способен бях да затъна в нея".

"Искам да ти доверя една тайна, моя доверенице. На кого иначе дая доверя? На ехото? То би я издало. На звездите? Те са студени. На хората? Те няма да я разберат. Само на теб мога да я доверя, защото ти ще съумееш да я пазиш. Има едно момиче, по - красиво от мечтите на моята душа, по - чисто от светлината на слънцето, по - дълбоко от дълбините на морето, по - гордо от полета на орела, о, има такова момиче! Сведи глава към ухото ми и към това, което изричам, тъй че тайната ми да се прокрадне в нея - това момиче аз обичам повече от живота си, защото то е моят живот, обичам го повече от всичките си мисли, защото то е единствената ми мисъл, обичам го по - горещо, отколкото цветето обича слънцето, по прочувствено, отколкото страданието обича съкровението на натъжената душа, обичам го с копнеж, по - силен от копнежа по дъжда на горещия пясък в пустинята.

"Колко красива е сега, когато ветровете в нея са утихнали и тя е намерила покой в едно единствено състояние. Нейното същество е хармония между тъгата и болката. Тя е наистина трогателна. Ето, седи с пътните си дрехи, макар че не е имала намерение да пътува. Облякла ги е, за да се упъти на среща с щастието си, но сега те свидетелстват за болката и, защото тя прилича на човек от когото щастието е отпътувало."

"Какво е младостта? Един сън. Какво е любовта? Съдържанието на този сън."

"Ожени се и ще съжаляваш. Не се жени, пак ще съжаляваш. Ожени се или не се жени - и в двата случая ще съжаляваш. Дали ще се ожениш, или няма да се ожениш, все ще съжаляваш. Смей се над глупостта на света или плачи над нея - и в двата случая ще съжаляваш. Дали ще се смееш над глупостта на света, или ще плачеш над нея, все ще съжаляваш. Повярвай на момиче и ще съжаляваш: недей да му вярваш - пак ще съжаляваш. Дали ще повярваш на момиче, или не - все ще съжаляваш. Обеси се и ще съжаляваш; недей да се бесиш - пак ще съжаляваш. Дали ще се обесиш, или няма да се обесиш - все ще съжаляваш."

"Така живеех аз ден за ден, непрекъснато само за собственото си "аз - аз - аз". От ден за ден жените, от ден за ден добродетелта или порокът, от ден за ден като кучетата, но всеки ден такъв какъвто съм, солиден на поста. Така напредвах по повърхността на живота, напредвах, тъй да се каже, в думите, никога в реалността. Колко едва прочетени книги, колко едва обикнати приятели, колко едва посетени градове, колко едва обладани жени! Правех жестове от скука или за развлечение. Хората ги следваха, искаха да се заловят, но нямаше за какво и това беше нещастието. За тях. Защото аз забравях. Винаги съм си спомнял само за себе си."

"Разбрах тогава, че съм бил чумав през всичките тези дълги години, когато с цялата си душа съм вярвал, че се боря именно с чумата."

"От гледището на чумата всички, от директора до последния затворник, бяха осъдени и за пръв път може би в тъмницата царуваше пълна справедливост."

"...най безнадежден порок наблюдаваме, когато невежеството смята, че знае всичко и има право да убива."