Цитати на zavinagiiii

Трябва да кажа няколко думи за страха.Това е единственият истински враг на живота.Само страхът може да надвие живота,Той е хитър, коварен противник -о, колко добре знам това!Няма и капка почтеност, не зачита закони и условности, няма милост.Търси най-слабото ви място и го намира със завидна лекота.Винаги тръгва от съзнанието.В един момент се чувствате спокойни ,самоуверени, щастливи.В следващия страхът, маскиран като ненатрапчиво съмнение се промъква в съзнанието ви като крадец .Съмнението се сблъсква с недоверието и последното се мъчи да го пропъди.Но недоверието е слабо въоръжен пехотинец.Съмнението го отстранява без проблем.Започвате да се тревожите.На помощ идва здравият разум.Ставате по-уверени.Здравият разум е отлично екипиран и въоръжен по последната дума на техниката.Но за голямо ваше учудване въпреки превъзходната си тактика и поредица от безспорни победи той е повален.Чувствате се слаби,разколебани.Тревогата ви придобива страховити размери

Причината, поради която смъртта дебне така отблизо живота ,не е биологическата необходимост, а завистта.Животът е така прекрасен,че смъртта се е влюбила в него с ревнива,обсебваща любов,която гледа да докопа каквото може.Но животът леко се измъква от забравата,като губи само едно-две незначителни неща ,и мракът е само мимолетна сянка от облак.

Любовта се заражда като бисер.Слой върху слой страдание.Мисля,че лесната част не е най-хубавата част от любовта.

След няколко години това момиче ще е жена, която ще иска малко от живота, няма никога да обременява другите, няма да дава да се разбере, че и тя е тъгувала и страдала, имала е мечти, с които са се подиграли. Жена, която ще е като камък на дъното на река, чиято красота не се изхабява от бурното течение, а само става по-изящна.

Не можеш преброи луните, блещукащи по покривите му, Нито хилядата сияйни слънца, скрити зад зидовете му.

Започваше се. Задължителните въпроси, машиналните отговори. И едните, и другите престорени. Уморени танцьорки, подхванали досаден стар танц.

Запомни едно нещо, дъще: както стрелката на компаса винаги сочи север, така и обвинителният пръст на мъжа винаги сочи жената.

Странно нещо е това да знаеш , да познаваш.То не е нищо друго освен вникване в потребностите.Има различно устроени умове, едни виждат надалеч,други- наблизо.

След елементарната потребност да живее и да възпроизвежда човек иска преди всичко да остави някаква следа от себе си , може би като доказателство,че наистина е съществувал.И той оставя това доказателство върху дърво, върху камък или върху живота на други хора.Този дълбок стремеж съществува у всеки - от хлапака , който пише мръсни думи в обществения клозет , до Буда , които е изрязал образа си в съзнанието на цяла една раса.Живота е толкова нереален.Ние, струва ми се, сериозно се съмняваме, че съществуваме , и затова правим всичко възможно да го докажем.

Кражба, лишена от греха на кражбата, престъпление, извършено от алтруизъм! Има ли нещо по-благородно.

Човешкият живот си отива,както замира движението на водата в кладенец- на малки вълнички,които се разширяват и простират обратно към покоя.