Цитати

Относно пътя - всичко може да ни е път, стига да вървим.

Ние сме над седемдесет процента водни същества и понякога преливаме от своето съдържимо - емоции и чувства.

Беше се старала, надявала и мечтала да намери любов, но през последното десетилетие бе или сама, или се възстановяваше от несполучливи любовни връзки. Всеки ден се мъчеше да си наложи строга диета, призовавайки все по-намаляващите резерви на волята си и всеки ден се поддаваше на изкушението.

Дори могъщите понякога имаха нужда от закрила.

Рив опря бастуна на стената и съблече самуреното си палто. Костюмът под палтото беше поредното прекрасно творение на моделиерното изкуство, този път беше гълъбовосив на цвят с тънки черни райета. Ризата беше черна, а горните й две копчета бяха разкопчани.
Коприна, помисли си Елена. Ризата със сигурност беше изработена от коприна. Никоя друга тъкан не лъщеше по такъв начин
- Толкова си красива - произнесе той, загледан в нея, - застанала така под светлината.
Тя хвърли поглед към черните панталони от "Гап" и полото, което имаше поне две години.
- Сигурно си сляп.
-Защо? - Попита той и се доближи до нея.
- Мразя се, задето го казвам - тя приглади преоценяваните си на няколко пъти панталони. - Ще ми се да имах по - хубави дрехи. Тогава може би щях да бъда красива.
Ривендж замълча. О после я шокира до крайност, като коленичи пред нея. Когато погледна нагоре, по устните му играеше лека усмивка.
- Не го ли осъзнаваш Елена? - Той погали палеца й нежно и придърпа крака й към себе си, опирайки стъпалото й на бедрото си. Докато развързваше връзката на евтините й маратонки, прошепна: - Без значение в какво си облечена... за мен ти винаги ще блестиш като диамант.

Ривендж към Елена:
- Само ти притежаваш силата да ме спасиш.

Дали ако една история я е смачкала отвъд точката на изправяне, е по-малко смазваща, защото не се е случила? А дали има значение, че не се е случила, щом така или иначе е била в главата на Виктор?

"Счупената играчка не е красива гледка, знам. Даже и гледащият да я е счупил лично."

За да си възрастен, не е достатъчно просто да извадиш родителите от ежедневното уравнение.

... човек не може да има всичко и какво ще получиш зависи от това от какво ще се откажеш.

...желание да остане в състояние на полувъзрастност - майка на сина си и също толкова дете на родителите си.

Човешкото същество най-често се формира в люшкането на възрастните между свръхзащита и небрежност. На продължаващия себе си човек сякаш му е много трудно да бъде умерен към резултата от възпроизводството си.

Тя свали очилата
и започна да плаче
по такъв непохватен
и безпомощен начин,

сякаш никой край нея
вече не съществува,
само слънцето тлее,
само влакът пътува.

Нито звук. Без да пречи.
Без да се извинява.
Тя е тук, но далече
нещо я наболява.

Явно нещо ѝ има.
Или нещо с децата.
Или не е любима.
Слага си очилата -

в ъгъла на купето,
мисли, плаче, сънува
и си ближе сърцето,
и сама се лекува.

Един лъч слънце, чист и смел.
Стотинка, цопнала във кишата.
Разходка без нарочна цел -
да повървим и да подишаме.

Ръката ми да задържиш.
Усмивката ти да поискам.
Щом можеш да ме натъжиш,
то значи - станали сме близки.

Във джоба си да отнеса
билет, продупчен през сърцето.
Перце от твоята коса.
Две захарчета от кафето.

Старостта ми ще ме загрози,
ще ме омотае в прах и прежди.

Богатство

Една снимка в портмонето.

Отпечатък от палеца ти
върху дясното стъкло на очилата ми.

Всичко ми изглежда привлекателно,
докоснато от теб.

Часовник с кукувица

На една малка-малка улица
от един малък-малък прозорец
една малка самотна бабичка
пита всички минувачи колко е часът.

Мъглата е разсеян облак,
решил да повърви пеша.

... колективните представи за нещата от живота са опасна илюзия, в която е трудно да различиш собствената си истина.