Цитати

Human sympathy has its limits, and we were content to let all their tragic arguments fade with the city lights behind.

Затова всеки път, когато си спомням за онези мигове, когато бях влюбен, си казвам, че никога не съм страдал токова, както когато бях щастлив.

Нещастието е много по-лесно от щастието. Изисква по-малко усилия и по-малко отговорност.

Костенурката живее стотици години понеже е добре защитена в корубата си, но се предвижва напред само когато си покаже главата.

Единственият начин да се отнасяш със служителите си като с отговорни и почтени хора е да им позволиш да знаят какво става около тях и да имат възможност да направят нещо по въпроса.

Помни, младежо, личният опит не е най-добрият учител. Най-добрият учител е опитът на другите.

-Винаги ли имаш готов отговор?
-Да! Всички ние имаме готов отговор. Макар това понякога да е мълчанието, друг път объркването, а в някои случаи и бягството.

Когато придобием нещо и станем зависими от това нещо, кой кого притежава, Демиан? Кой кого притежава?

Когато бях на 6-7 години, още вярвах, че възрастните са много умни.

Nothing ventured, nothing gained.

In politics and business there is something known as an "action gap". This means that people talk and talk but do nothing.

Respect is how to treat everyone, not just those you want to impress.

Ако на милион тийнейджъри беше дадена същата възможност, още колко компании като Microsoft щеше да има днес?

И не ги е грижа... На всичкото отгоре и мен понякога не ме е грижа. Ами ако и аз стана като другите, да не ме е грижа? Тогава какво ще стане с нас?

Великите хрумвания са най-великите.

Страхуваше се да не би да си отиде, преди да я накара да проумее, че има нещо много по-лошо от нейната смърт ... А това бе правото на всеки бял да ти отнеме достойнството. Не просто да те накара да му слугуваш, да те убие или да те осакати, а да те омърси. И то така да те омърси, че и ти самият да не можеш вече да се понасяш. Да те омърси така, че за цял живот да забравиш кой си.

Гъсти вежди, дълги ресници и онзи недвусмислен вик за любов, който трепти върху всяко малко личице, преди децата да се сблъскат с живота.

Възлюбена лочеше любовта на Сете като мляко ...

Белите смятаха, че независимо от обноските под черната кожа винаги дреме дивата джунгла. Неудържими, буйни потоци, крещящи скокливи маймуни, сънливи змии, оголени зъби, готови да се впият в крехката им бяла плът. И донякъде сигурно имаха право.

... човек гледаше да се съхрани и да обича нещо малко. Например избираш си най-най-малката звездичка и си лягаш, извил глава така, че да можеш да я съзерцаваш от канавката, преди да заспиш. Хвърляш ѝ няколко погледа крадешком сутрин, когато те оковават. Избираш все нещо дребно. Стръкчета трева, гущерчета, паячета, бръмбарчета, някое мравуняче. Но жена! Дете! Брат! Такава голяма любов направо би те убила в Алфред, щата Джорджия.