Цитати

Обичам да ходя пеш ...
Има и един особен вид подвижни тротоарни плочки, под които се крият неподозирани количества водни богатства. Осъзнаваш го чак когато стъпиш върху плочката и водните богатства весело блъвнат върху крачола ти. Изобщо - много са радостите на пешеходеца. Те правят живота му интересен и непредвидим.
из "Улицата"

В какъв грозен свят сме пратили това дете.
Цял живот ли ще отговаря на глупави въпроси?
Що за простотия е това: Колко обичаш някого?
Колко! Колко! Колко! Колко!
Мозъците ни до такава степен са промити от метри, секунди, килограми, литри, щото почваме да си мислим, че и любовта можем да измерим.
Затова и децата ни вдигат ръце от нас. Защото постоянно ги изправяме до стената и ги разстрелваме с тъпите си въпроси : Горе ръцете! Как се казваш? Кого обичаш? Колко?
из "Зимна ябълка"

Какво да правя? Сред големия безпорядък продължавам да вярвам, че съм ветропоказател и след толкова въртене трябва да укажа някаква посока.

"Всяко мъртво нещо" е триумфалният дебют на Джон Конъли, награден с най-престижната награда за криминална литература "Шеймъс Мистъри". Филмовите права на книгата, заедно с правата на следващия му роман "Дарк Холоу", са откупени от Мирамакс за 6 милиона долара. "Всяко мъртво нещо" ще бъде публикувана на 24 езика. Само седмица след публикуването на книгата в САЩ са продадени 11 милиона екземпляра.

“Ханибал Лектър? Нашето момче би го сдъвкало на закуска.”

Всяка секунда, прекарана в мисли за нечии чужди мечти, отнема секунда от собствените ти мечти.

Когато мисля за хората, които живеят по този начин, си спомням думите на един любим на баща ми английски писател: "Човек не бива да позволява на часовника и календара да му пречат да види, че всеки миг от живота е чудо - и тайнство".

Ако чуят думите ми, повечето хора ще кажат, че нямат време да седнат и да се взират в някакво цвете. Това са същите онези хора, които ще кажат, че нямат време да се порадват на детския смях или да ходят боси в дъжда.

Самият факт, че имаш желание или мечта, означава, че имаш съответната способност да ги осъществиш.

Това прилича на класическата приказка за момчето, което заминало далече от дома си, за да учи при един прочут учител. Когато застанало пред мъдрия старец, първият му въпрос бил: "Колко време ще ми трябва, за да стана мъдър като теб?" Учителят бързо отговорил: "Пет години".
"Това е много дълго време - казало момчето. - Какво ще стане, ако уча двойно повече?"
"Тогава ще са нужни десет" - отговорил учителят.
"Десет! Това е прекалено дълго. Какво ще стане, ако уча цял ден и до късно всяка вечер?"
"Петнайсет години" - отвърнал мъдрецът.
"Нищо не разбирам - казало момчето. - Всеки път, когато обещая да посвещавам повече енергия на целта си, ти ми отговаряш, че ще е нужно по-дълго време. Защо?"
"Отговорът е прост. Ако едното око е вперено в крайната цел, ще ти остане само едно, за да те води по пътя".

А ако се изправиш пред неочакван резултат и изпиташ леко разочарование, помни: природните закони гарантират, че ако една врата се затвори, винаги се отваря друга.

Тревогата изцежда голяма част от силата на ума и рано или късно уврежда душата.

В живота няма грешки, а само уроци. Не съществува такова нещо като негативно преживяване, а само възможности да растеш, да учиш и напредваш по пътя на себевладеенето. В борбата се ражда сила. Дори болката може да бъде прекрасен учител.
- Дори болката? - възразих аз.
- Определено. За да превъзмогнеш болката, трябва първо да я изпиташ. Или, казано по друг начин, как можеш действително да познаеш радостта да бъдеш на върха на планината, ако преди това не си бил в най-ниската долина?

Когато ученикът е готов, учителят се появява.

Никога не съжалявай за миналото, а го приеми като учител, защото то е точно това.

В момента, в който престанах да прекарвам толкова много време в преследване на големите удоволствия в живота, започнах да се наслаждавам на дребните неща, например да гледам как звездите танцуват в лунното небе или да усещам как слънцето гали лицето ми в прекрасната лятна утрин.

Още след първата кражба сложих съвестта си в скоби.

Здрачът ми се стори безкраен. Слънцето се беше гмурнало в морето, но на гледката ѝ трябваше безкрайно време, за да стане студена, да изгуби цветовете си, да заличи своите гънки.

- Решението е да се удавя в Нил!
- Можеш да се самоубиеш с нож за мазане на масло.
Той прихна и добави:
- Или пък да опиташ със свръхдоза лайка.
...
- Освен ако не се обесиш на някоя паяжина.

Когато човек е оставил интелекта и чувството за хумор да разцъфнат в него, има дивотии, в които не може да се впуска.

Слушах ги и за мен това беше олимпиада по отегчение.