Цитати

Направих всичко, за да се кача на този самолет, но ако в момента някой отвореше вратата му, луд, въздушен пират, щях да сляза и аз, в брашнената белота на облаците, във височинния мраз.

Обгражда го излъсканата къща, украшенията върху мебелите, светлите пердета, ключовете от колата, нормалността, намазана с масло и неудовлетвореност.

"Мъжете, затворени тук, бяха престъпници и тяхното престъпление бе огромно - те бяха загубили една война. И бяха останали живи"

... думите не достигат до мен, остават увиснали някъде там, безполезни като щипки за дрехи на простор без пране.

Целувката е продължителна, влажна, езиците са охлюви, пресичащи площад.

... да потъна, както потъва клечка в торта, в димящите вехтории на спомените.

Ядохме кебапчета в деня, в който се запознахме. Купихме си от една лавка и ги изпапахме прави, дърво и камък се пукаше от студ. Жената, дето ги печеше, носеше плетена вълнена жилетка и готварско боне. Придружаваше ни в глада, наблюдавайки всяка наша хапка, щастлива, че оценяваме нейните кебапчета. Те бяха гордост. Гордостта на дребния ѝ живот на крайпътна готвачка. Виждам я, като че ли е пред мен... пролетарско лице, отрудено и все пак безкрайно мило. От онези добронамерени човеци, на които попадаш случайно и ти идва да ги прегърнеш, защото ти се усмихват от дълбините на своя човешки опит и отведнъж те измъкват от другата половина на света, онази унилата, на хората, затънали в своята локва тъмнина. Колко такива щастливци срещах тогава в Сараево! Имаха зачервени от студа бузи, да, но и от свенливост, понеже се осмеляваха да мечтаят.

Всъщност колко ли време отсъстваме докато общуваме?

Нищо не притежава такава мощ, както положителната човешка подкрепа.

Няма пътници на Космическият кораб Земя - всички ние сме екипаж на този кораб.
Маршал МакКлохан, писател и философ

Хенри Форд банкрутира два пъти, преди да създаде първият модел Форд Т и поточната монтажна линия, убеден в желанието си да направи масово производството на коли.

Томас Едисон претърпява повече от десет хиляди неуспеха, преди да усъвършенства електрическата крушка.

Не бях момче, по-скоро бях натежал и преуморен човек в края на младостта си. Старец в края на младостта си. Очаквах скоро младостта да свърши, за да стана отново млад в зрелостта.

"Съботите автобусите в Хавана не са хич редовни. Почти ги няма. Но най-добре е да не ти пука. Дори леля ти да умира от рак, дори да нямаш почти нищо за ядене, дори да няма автобуси, или да си безработен. Най-добре е да не ти пука. На първа страница на днешния вестник има интервю с един важен и надут министър. Нахилен, нашишкавял, в него той казва: "Куба не е нито рай, нито ад". Бих го попитал: " А тогава какво е, чистилището ли?" Но не. Журналистът само се е усмихнал доволно и е използвал цитата за заглавие на първа страница."

"Бяха му инжектирали дълбоко в мозъка илюзията, че има власт. Това е единственият начин да превърнеш хората в наемници: да ги убедиш, че са част от структурата на властта. А в действителност изобщо не могат да се доближат до трона. Затова ги избират сред най-големите селяци. Или сред най-шантавите и проклетите. Накрая, когато ги прегазят годинките, осъмват с натрапчивото усещане за провал и поражение, с чувството, че са пропилели живота си. Наслаждавали са се на властта на оръжията, на властта на полицейската палка, на саморазправата с останалите граждани, на това да унижаваш, да биеш и да тикаш хората в килиите. Накрая някои осъзнават, вече с пречупен дух, че са едни нещастни говеда с палки в ръка. Но са вече толкова уплашени, че не могат да я захвърлят"

А компромисът е такова нещо, от опит знам, при което не всички са равно доволни, а всички са равно незадоволени, само мир да има.

Пеликаните, неподвижни във въздуха с разперените си криле, изглеждаха умрели насред полет.

"Лесно можеш да го сториш с можещ да го понесе."

Остана с нея цялата нощ. Помогна ѝ в обредите на спалнята с несръчност на баща назаем. Облече и нощницата наопаки ...

Бащите могат да направят много за изграждането на самочувствието на своите дъщери...Дъщерята развива чувство за самоуважение, когато знае, е е уважавана и обична от баща си.