Цитати

The people who are crazy enough
to think they can change
the world are the ones who do.

—Apple’s “Think Different” commercial, 1997

„И така, отидохме в Atari и им казахме: „Хей, имаме това невероятно нещо, което даже е построено с някои ваши части, какво ще кажете да инвестирате в нас? Или да ви го дадем. Просто искаме да го работим. Плащайте ни заплата и ще дойдем да работим за вас.” И те казаха „Не”. И така, след това отидохме в Hewlett-Packard, а те казаха „Хей, ние нямаме нужда от вас. Та вие още не сте завършили колеж.””

"Улрих открива, че може да съотнесе дните от календара към живота си само чрез събитията, изложени във вестниците. Пита се понякога защо не е обратното и дали това не означава наличието на някаква слабост у него. Не би ли трябвало човек сам да обмисля собственото си време и чрез него да измерва другите неща? Но той подозира, че и другите мислят като него, и стига до извода, че вътрешното човешко време е гладко и изпъкнало като полип и само историята е набраздена от ползотворността на дните"

"-Някога с Борис водехме спор за химията. Твърдях, че е наука на живота, а той - че носела само смърт. Сега разбирам, че възгледите ни са били само двете страни на едно и също нещо."

"Като се замисли за миналото, удивлява се на количеството време, изразходвано в блянове и мечти. Скритите фантазии бяха поддържали живота му в течение на дните, даже когато самият свят напълно се обезмисляше. Никога не си бе представял, че най-ценното от духа му ще бъде въплътено в подобно изваяние. Ала това не бе отчайващо заключение. Фантазиите бяха същностният му житейски стремеж и сега, когато всичко друго е захвърлено, те все още съществуват."

"Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, което си посадил, ще те видят в тях."

Ненавистта е любов, която само е обърнала гръб.

- Очите на жените са по-големи от звездите.

"Добре сте дошли! Влизайте спокойно и оставете част от щастието, което носите!"

"Е, може би го съзнаваше. Или пък не. Възрастните не мислят като нормалните хора"

"Врагът си служи по-добре с нашата интелигентност, отколкото с нашите грешки"

"Преди да стегнат до дъното на коридора, където беше килията на Сиерва Мария, минаха покрай тази на Марина Лаборде, бивша монахиня с доживотна присъда за убийството на две свои сестри с касапски нож. Никога не разкри причината. Беше там от единайсет години и бе по-известна с неуспешните си бягства, отколкото с престъплението си. Никога не прие, че да бъде затворена до живот е същото като да е схимонахиня, и беше толкова последователна, че се бе предложила да продължава да изтърпява присъдата си като прислужница в павилиона на погребаните жив. Непримиримата й страст, на която се посвети със същото усърдие, с което и на вярата си, беше да е свободна дори ако трябва да убие отново."

"Ако има нещо, което не мога да понасям у този човек, то е неговата черна, злобна гордост, която расте въпреки всичко. Тя е като болест, която все повече и повече се влошава; а и основанията за тази гордост са направо безмислени. Само да можеше да се види такъв, какъвто го виждат другите, може би щеше малко да се посвие...
Нещастието кара някои хора да се сепнат, но с него става обратното..."

"В съзнанието на Мама бе дълбоко вкоренена като основен принцип доктрината на Броуди, че от малките трябва да се крият истинските причини на нещата, отношенията и постъпките вкъщи, още повече, когато бяха неприятни. На въпроси относно по-дълбоките и по-общи причини за поведението на Броуди и за живота изобщо винаги се даваше следният утешителен отговор: "Ще разбереш някой ден, мило! Всяко нещо с времето си"..."

"Когато завърших, бях по-скоро заплаха за обществото, отколкото каквото и да било! Всичко на всичко знаех имената на някои болести и лекарствата, които би трябвало да давам на тях. Не можех да затворя един акушерски форцепс. Всичко, което знам съм научил след това. Но колко лекари нучават нещо повече от обикновените правила, които практиката им налага? Нямат време тези нещастници непрекъснато тичат. Ето къде е гнила нашата организация... Нужно е голямо усилие за да се изведе науката на челно място в нашата работа."

О, как искам да говоря свободно италиански! Това чувство ми напомни за времето, когато бях четиригодишна и още не можех да чета, но си умирах да се науча. Помня как седях в приемната на един лекарски кабинет с майка си, държах списание „Грижа за дома“ пред лицето си, прелиствах бавно страниците, взирах се в текста и се надявах възрастните в приемната да помислят, че всъщност чета. Оттогава не съм чувствала такъв глад да науча нещо.

"Усети нужда да се помоли за пръв път, откакто загуби вярата. Отиде в параклиса, опитвайки се с всички сили да си възвърне Бога, който го бе изоставил, но беше безполезно: неверието е по-упорито от вярата, защото се поддържа от сетивата"

"Никой луд не е луд, ако се приемат неговите основания"

""Междувременно", каза Абренунсио, "свирете й музика, напълнете къщата с цветя, накарайте птиците да пеят, водете я да гледа залезите на морето, давайте й всичко, което може да я направи щастлива." Сбогува се с жест с широкополата шапка във въздуха и задължителната латинска сентенция. Но този път я преведе в чест на маркиза. "Никое лекарство не може да излекува това, което щастието не лекува"."

"Маркизът се наслаждаваше публично на историческата си фраза: "В моя дом става това, на което аз се подчинявам"."