Цитати

"Маркизът се наслаждаваше публично на историческата си фраза: "В моя дом става това, на което аз се подчинявам"."

"Бе невероятно страна с такива цени на алкохола да отглежда каквито и да било алкохолици, в противен случай те би трябвало да принадлежат към висшатата икономическа прослойка или да са спечелили от тотото."

"Ето ти семе от черен пипер - да го свариш цяло и да изпиеш водата за да освободиш гърлото си и да се научиш да казваш "не"

"Когато сърцето ти е вледенено от твоята собствена болка, е много лесно да не изпитваш съчувствие към другите."

Той не помръдваше. В полето избухна снаряд, сред дърветата край ливадата се забелязваше движение на руски пехотинци. Един немски танк "Панцер" премина през един ров и сега напредваше ли, напредваше през ливадата, стреляйки с коаксиалната си картечница в дърветата. Женската на лебеда разпери криле над мъжкаря и не помръдна от позицията си, въпреки че танкът бе по-широк от крилете й, а моторът му думкаше силно като полудялото й сърце. Стоеше над другаря си, съскаше и до изнемога блъскаше танка с крилете си, докато танкът невъзмутимо не премина през тях - във въртящите се гъсенични вериги остана каша от плът и пера."

"Развиделяваше се и черните лебеди летяха колкото можеха по-нависоко - четири черни лебеда, наредени стъпаловидно един зад друг с проточени шии, устремени на юг, а над тях - ревът на самолетите.
След един откос на немската зенитна артилерия лебедът-водач се сгърчи и започна дългото си спускане към земята. Останалите птици се обръщаха, зовяха го и губеха височина, описвайки огромни окръжности. Раненият лебед тупна тежко в едно открито поле и не мръдна. Женската му спътница се спусна стремглаво надолу, кацна до него, замушка го с човка, заклатушка се, кряскайки настойчиво."

"-Тогава беше малолетен, Етиен. Престъпление, извършено в състояние на афект. Не искам да го осъдят. Искам да бъде обявен за психопат. В заведението за душевно болни ще могат да го изследват и да се опитат да разберат какво представлява.
-Какво мислите, че представлява?
-Малкият Ханибал - момчето Ханибал, е умряло през четирийсет и пета там, в снега, опитвайки се да спаси сестра си. Сърцето му е умряло заедно с Миша. Какво представлява сега ли? Още нямаме дума за това. Поради липса на по-добра дума, ще го наречем Чудовище."

"-Сгъвам жерави за твоята душа, Ханибал. Тегли те към мрака.
-Не ме тегли към мрака. Когато не можех да говоря, не ме теглеше към тишината, а бях пленник на тишината."

"Да видиш къщата на детството си не те лекува, но ти помага да разбереш дали си се пречупил, как е станало това, защо е станало - ако, разбира се, искаш да знаеш."

"Най-много искате да задържите нещо тогава, когато е най-сигурно, че ще го изгубите."

Сърцето, кaктo и земята имат свои посоки. Горчивината, мъката, страхът и омразата представлявaт едната посока, хладнокръвието, благoдapнocттa, добрината и любовта представлявaт другата. Истинската сила на пророка, както и на всяко друго човешко същество, бе да избере вярната посока на сърцето.

"Обикновено животът е убиец на истории. Понякога сутрин на човек му се струва, че ще започне нещо ново, пълнокръвно, чисто и изключително, а след това звънва телефонът и с това свършено. Животът ни сече, разпилява ни, стрива ни на прах и ни отказва една единствена чиста линия."

"Любопитно е човек да смята неморалността за съвременна, а също и наивно...
При всяко ново поколение младите имат чувството, че те първи измислят порока, що за презумция?

Беше настъпил часът на среднощната неврастения, часът, в който нямаше вече къде да се иде и какво да се прави, часът на самотност, на меланхолия, на безнадеждна досада от света.

"Неверни, но не предатели."

Веднъж й беше казал нещо, което тя не можа да проумее: ампутираните усещали болки, спазми, гъдел в отрязания крак. Така се чувствуваше и тя без него, чувствуваше го да присъствува, където вече го нямаше.

Някой се обади, че холерата взимала много жертви в селата из Сиенага Гранде. Доктор Урбино, продължавайки да гледа през бинокъла, каза:
- Трябва да е някаква много особена разновидност на холерата, понеже всеки труп има дупка от куршум в тила.

Изглеждаше му толкова красива, толкова пленителна и различна от обикновените хора, че се чудеше защо никой друг не се побърква като него от кастанетите на токчетата й на паважа и защо ничие друго сърце не се разтуптява от шушненето на воланите й, и защо целият свят не полудява от любов от развятата й плитка, от полета на ръцете й, от златото на смеха й.

Но и двамата научиха едно: че мъдростта идва, когато вече не служи за нищо.

Въпреки силната воля на Скарлет от устните й се откъсна забранено ридание.
"Загубих.Загубих го.Победена съм.Рет спечели"
Внезапен гняв я прониза, притъпи болката й и вля енергия в нейното изтощено тяло и дух.