Цитати

Отсъствието на някои неща ги прави по-осезаеми от присъствието им.

"Виждам онова, което е полезно за мен, но правя онова, което е вредно."
Овидий

...на жената подхожда да скърби за една загуба, а на мъжа - да я помни.
Тацит

Там, дето мислиш, че сте само ти и твойта роза,
наднича градинар...
Гаустин

Спираме в Мостар... Градът е този мост, наричат го Стария и са имали предвид някой стар приятел, гръбнак от бял камък, съединявал двете части на града, християнска и мюсюлманска. Стария е преживял пет века, после е бил съборен за няколко минути.
...Мостът е шедьовър ба възстановителните работи, извършени от ЮНЕСКО, направен е какъвто е бил, с единствен отвор на свода и с камъните от предишния. Ала не със същите намерения.
Мостовете обединяват стъпките на хората, техните мисли, влюбените, срещащи се по средата им. По новия мост обаче минават само туристи. Обитателите на този разделен град остават всеки от своята страна. Мостът е като белия скелет на илюзията за мир.

Отнесе очите, които ме гледаха, и вече не ще мога да го питам как съм, а той да отговаря ти си.

Дърветата са толкова високи и самотни, като кулиси, затварящи небето ...

Детето отваря невиждащи очи и пред него е силуетът на италианския му дядо, който е продал къщата на своята старост, за да се роди то, парите му са изчезнали в джобовете на Мадоната пънкарка, на тромпетистката, влюбена в "Нирвана". Едно неизрядно рождество, в разнебитени ясли.

Няма лек за онова, което ни липсва, приспособяваме се, разказваме други истини.

Колко живот има в онази война?
Колко смърт в тукашния мир?

Децата не трябва да бъдат натъжавани.

Има череши, прегърнали се две по две като влюбени.

Наблюдавам го и се плаша от него, трябва да стана от леглото, да го намажа с крем, да се погрижа за него. Да размажа прохлада върху гнева му.

Музикалното училище е наблизо ... Изкачвам един етаж ... Музикални фрази и акорди валят върху мен, докато се качвам ...
На стената откривам стария надпис TIŠINA, тишина ... но отдолу има голяма дупка, в резултат на някоя експлозия.
... Сядам на пода пред надупчената стена... Гледам надписа, едновременно смешен и тържествен. ТИШИНА! Мисля си за взрива, за снаряда, обезчестил тишината на тези стени, свикнали да поглъщат ноти.

Боунс: Ако избягаш от мен ще те преследвам. И ще те открия...

Боунс: - Харесва ми да го правя в кола.

- Закачи мишена около врата й, изкрещявайки името й, негодник такъв – Боунс заключи. – Само заради това, трябва да разкъсам топките ти и да те нахраня с тях.
За някой хора, това би било начин на изразяване. Не и за Боунс. Той никога не блъфираше. Навярно Ърни беше чул тази част от неговата репутация. Той кръстоса краката си.

Можеш да избягаш от гроба, но не можеш да се скриеш...

... а Родни само облиза устни. Несъмнено наум слагаше сол и пипер на Дон.

Боунс: - Всъщност, Джъстина, не ти се обадих просто за да си побъбрим за това какъв немъртъв убиец съм бил... вярно, и дегенерерала курва също. Някога казвал ли съм ти, че и майка ми беше такава? Не? О, по дяволите, аз всъщност идвам от голям род курви...