Цитати

"...истинската поезия трябвало да причинява болка, все едно че сте забравили в носната си кърпичка ножче за бръснене и като се секнете, си порежете носа, затова и добрата книга не е тая, дето приспива читателя, а тая, дето го кара да скочи от леглото и както си е по долни гащи, да хукне при господин писателя и да му разбие физиономията..."

Откакто беше убил, тялото му сякаш беше улекнало, а мозъкът му като че ли беше станал огромен и в това рязко разширяване на мисълта въображението му рисуваше изящни представи, поетични мечтания. Така жестовете му внезапно бяха станали изискани, произведенията му - красиви, получили изведнъж отпечатък на лични впечатления и жива фантазия.

Есен

Листата падат, падат сякаш те
се ронят от градини в небесата,
с прощален жест и в есенна позлата.

Между звездите пада и Земята
и самотата й в нощта расте.

И ние също падаме така
Ръката ти. И всичко, без да страда.

Но знам Един - това, което пада,
с безкрайна нежност той държи в ръка.

"Ала той не можеше да свърже тия прости символи със сложната реалност, отнасяща се до майка му - тя се отъждествяваше с детската му дефиниция за вечността. Нея беше я имало още преди той да се появи и дори той да изчезнеше отново, щеше все тъй да я има."

"В дома им растеше отделно и самостоятелно човешко същество, а не просто копие на един от тях или комбинация от двамата. Това я натъжаваше малко."

"Майка ти съвсем лекичко проблесна. Мен ако питаш, всички майки блестят по малко, поне докато децата им отраснат достатъчно, че сами да се пазят."

Ала какво друго е съдбата на човечеството, ако не точно това - разказано, прочетено и забравено! ...

Има, както се вижда вечни предмети, както има вечни добродетели ...

Ето как изглежда вечността. Велика, недостижима !

В Мемфис, сред прахоляка и немотията на този,изоставен,запуснат, някога велик град,сега - засипан с коптори...Сред "жилищата" - т.е. сред въпросните картонени барачки,на които липсваше по някоя и друга стена,между прашните и боси създания,окото ми съзря едно - дребно и мършаво, бедно и спластено човече,но - с мобифон в ръка!Изправен пред копторчето си, което дори добитъка му не би могло да подслони, той приказваше по мобифона! В ръката на този, останал в първобитната степен на битието си пустинник,21 век бе напъхал своята нова играчка! И той я управляваше тази техника с такава лекота,с каквато шиба с тънката си пръчица вечната си камила.Тази електроника,акумулирала в себе си човешката еволюция през вековете странно живееше тук, сред тяхното далечно минало. Но, съвремието и неговите постижения са затова, да се напъхват навсякъде, без да чукат на вратата, без да се интересуват има ли там изобщо врата, и без да дочакват всички да дорастнат за тях...И ето го сега този нубиец,потънал до глезени в прахоляка, вода за миене и легло не виждал навярно от рождението си - с кого и за какво разговаряше чрез тази електроника,само неговият Аллах знаеше ...
Анастасия Савинова-Семова

... Недалеч от Хеопсовата пирамида, на триста-четиристотин метра по въздуха, е пирамидата на Хефрен. Между тях двете лежи огромното тяло на прочутия Сфинкс. Сфинксът е копие на лицето на Хефрен... Лицето на човек, тялото на лъв. Символ на вечността и силата...
Когато гърците завладели Египет и великият Херодот лично дошъл до тях, за да види какво представлява тази фигура, гледал Сфинкса, дивил се и ѝ сложил името сфинкс, което ... значи жив портрет ...
И лежи повече от пет хиляди години това лице под палещите лъчи на африканското слънце, които не дават живинка да пръкне изпод земята, лежи и не помръдва. И добил друго име и друга слава - не лице на жив човек, както го е нарекъл Херодот, а лице, което не пошавва.
Пет хиляди години оттогава, пък и досега, като видиш някой корав човек, застинал, не мръдва по лицето му ни при гняв, ни при радост и едно мускулче, току чуеш да се каже за него: стои като сфинкс ... Това е да намериш думата и да я туриш там, където ѝ е мястото. И петдесет века, никой да не може да намери ... по-точната дума.

Времена ... минали, текли. И ние изтекохме в тях ... Сега стават и за размишления, и за проклятия, защото човек друг живот няма.

Как е възможно едновременно всички, да изпълняват един и същ ритуал, да се подчиняват на едни и същи разпоредби, независимо от условията, в които са поставени. Дори за пустинниците, които по това време са сред пясъците, "измиването" на тялото се извършва чрез триене с пясък! ...Ами петкратните молитви към Аллаха...Ами, като ме накарат 5 пъти на ден да се завръщам с мислите си към Бога, и ха да река да "потегля" и кривна нанякъде от правия път, и да трябва да бързам пак да се завръщам, да коленича и да се моля за прошка, естествено е, че зарядът ми не може да бъде дълго време отрицателен и злосторен, освен примирителен, покорен. Откъде толкова свободно време и допълнителни сили, че да се организираш пет пъти на ден да се молиш, но и толкова пъти още да се подготвяш за това, че и в паузите да търчиш и да прегрешаваш ...
Ето така, като с вълшебна пръчица, 5 пъти на ден огромната арабска армия по света, пада на колене пред изгряващото слънце и "преброява" греховете си.

Според мен, едно от чудесата на света, ако не и най-великото чудо..., това е РЕЛИГИЯТА. Нищо по-гениално за подчиняване и обединяване на огромните човешки маси не е открито до днес.
Гледам тези неизброими, безименни човешки тълпи, този многомилионен арабски свят, в по-голямата си част неграмотен, бос и полугол, с огромно класово разслоение в него, с дълбоко нееволюирала човешка маса. не може да не признаем, че по никакъв друг начин и никакъв авторитет, който при това да е и вечен, не би могъл да ги накара всички тях, еднакво да се подчиняват някому или на нещо, да са еднакво покорни пред нещо, както и да са готови по всяко време, в името на това, еднакво свято за всички нещо, да тръгнат накъдето е потребно за държавата им ...

Скоро този свят ще се отпусне в скъпите легла на скъпите хотели, ще настане часът на разминаването... По реката тихо и безименно ще нагазят ония голи, с оглозгани прагове и миришещи на изгоряла нафта по-малки и по-големи черупки, натоварили хиляди хора по ведомите и неведомите пътища на арабското всекидневие...

Правил каквото правил - и съдържателят на ресторанта, и хотелиерът ... всички гледат реката да е отпреде им ... Мами тя, вика човешкото око - както го вика планината, както го вика морето, както го вика всичко вечно на този свят ...

Интересен е маршрутът на тази яхтичка... Тя върви от единия бряг до другия, където има кей, там натовари пътници, после иде до другия бряг, стовари ги, по-нататък пак се върне към отсрещния бряг и се получава като че тя - тази яхта - върви и съшива двата бряга.

Тогава тя го изгледа от глава до пети, изгледа го с онзи влажен, крайно отчаян, токова прелестен и токова тъжен поглед, който показва болката на едно женско сърце.

Whenever you feel like criticising anyone, just remember that all the people in this world haven`t had the advantages you had.

There are only the pursued, the pursuing, the busy and the tired.