Цитати

На Вик Лъвъл който ми каза, че дракони няма, а после ме заведе в леговищата им.

Какъв ден! Виждали ли сте по-красив?

В ранното утро на улица "Брястова" имаше само едно живо същество - червеният сетер на мистър Бейкър: кучето на банкера. Червеният Бейкър се движеше бавно с достойнство, като се спираше от време на време, за да подуши по стволовете на брястовете визитните картички на миналите оттам негови събратя.
- Добро утро, сър. Казвам се Итън Алън Хоули. Срещали сме се по малка нужда.
Червеният Бейкър спря и отговори на поздрава с бавно размахване на пухкавата си опашка.

- Чувала ли си някога поговорката: "Когато ученикът е готов, се появява учителят"?

Сержант Колън, мислеше си той, докато се препъваше из плесенясалия мрак. Ето един човек, който обичаше тъмнината. Сержант Колън дължеше трийсет години щастлив семеен живот на факта, че г-жа Колън работеше по цял ден, а Сержант Колън работеше по цяла нощ. Те си общуваха посредством бележки. Той й приготвяше чая преди да излезе нощем, а тя му оставяше закуската вкусна и топла във фурната сутрин. Имаха три големи вече деца и Ваймс предполагаше, че са се родили в резултат на изключително убедително писане.

Всички убийци имат огледала в цял ръст в стаите си, защото е ужасяващо обидно да убиеш някого, когато си зле облечен.

Когато навлезе в Занаята, човек се научава, че най-сложният вид магия е да не използва магията изобщо

Магията е, за да бъде управлявана, а не за да управлява

Ключът към разбирането на всички религии е, че представата на боговете за добро забавление е „Не се сърди, човече" с криви зарчета.

Нещата, които се опитват да приличат на други неща, често пъти приличат на нещата повече от самите неща

Предлагаме специална отстъпка за мехлема "Бранител на страстта". Осигурява обилен посев, но предпазва от всякаква реколта.

...и поднесе запалена клечка кибрит към сместта.
Сега разсъждаваше над въпроса колко странно е, че не забелязваме веждите си докато не се лишим от тях.

Нощта се отърва от ранните си жертви и продължи нататък. Дори най-буйните гуляи завършиха, гостите се довлякоха до своите легла или поне до нечии легла.

След жезъла оставаше линия от сияен октарин - осмият цвят в спектъра, присъщ на магията. Оттенъкът на въображението.

— НЕ СИ ЧУВАЛ ЗА ЗАЛИВА МАНТИ, НАЛИ? - попита Смърт.
— Не, сър - каза Морт.
— ТАМ ИМА ЗНАМЕНИТО КОРАБОКРУШЕНИЕ.
— Наистина ли е имало?
— ЩЕ ИМА - каза Смърт, - АКО ОТКРИЯ КЪДЕ, ПО ДЯВОЛИТЕ, СЕ НАМИРА ПРОКЛЕТОТО МЯСТО.

Слънцето изгряваше бавно, сякаш се чудеше дали си заслужава труда.

— Там, откъдето идвам, нямаме богове - каза Двуцветко.
— Имате - каза Дамата. - Всеки има богове. Само че не мислите за тях като за богове.

— От какво е това вино? От смачкани очни ябълки на октопод?
— Морско грозде - отговори старецът.
— Чудесно - каза Ринсуинд и гаврътна една чаша. - Не е лошо. Може би само е малко солено.
— Морското грозде е вид малка медуза - обясни непознатият. - А сега наистина ми се струва, че трябва да ви се представя. Защо приятелят ти е придобил такъв странен цвят?
— Вероятно културен шок - отговори Двуцветко.

Изпитал съм и вълнение, изпитал съм и отегчение. И отегчението беше далеч по-хубавото

Това беше октарината, цветът на магията. Той беше жив, ярък и трептящ; неоспоримият пигмент на въображението, защото, където и да се появеше, това беше знак, че самата материя се покорява на мощта на магичното съзнание. Беше самото омагьосване.
Но на Ринсуинд винаги му изглеждаше нещо средно между зелено и лилаво.