Цитати

Магията е, за да бъде управлявана, а не за да управлява

Ключът към разбирането на всички религии е, че представата на боговете за добро забавление е „Не се сърди, човече" с криви зарчета.

Нещата, които се опитват да приличат на други неща, често пъти приличат на нещата повече от самите неща

Предлагаме специална отстъпка за мехлема "Бранител на страстта". Осигурява обилен посев, но предпазва от всякаква реколта.

...и поднесе запалена клечка кибрит към сместта.
Сега разсъждаваше над въпроса колко странно е, че не забелязваме веждите си докато не се лишим от тях.

Нощта се отърва от ранните си жертви и продължи нататък. Дори най-буйните гуляи завършиха, гостите се довлякоха до своите легла или поне до нечии легла.

След жезъла оставаше линия от сияен октарин - осмият цвят в спектъра, присъщ на магията. Оттенъкът на въображението.

— НЕ СИ ЧУВАЛ ЗА ЗАЛИВА МАНТИ, НАЛИ? - попита Смърт.
— Не, сър - каза Морт.
— ТАМ ИМА ЗНАМЕНИТО КОРАБОКРУШЕНИЕ.
— Наистина ли е имало?
— ЩЕ ИМА - каза Смърт, - АКО ОТКРИЯ КЪДЕ, ПО ДЯВОЛИТЕ, СЕ НАМИРА ПРОКЛЕТОТО МЯСТО.

Слънцето изгряваше бавно, сякаш се чудеше дали си заслужава труда.

— Там, откъдето идвам, нямаме богове - каза Двуцветко.
— Имате - каза Дамата. - Всеки има богове. Само че не мислите за тях като за богове.

— От какво е това вино? От смачкани очни ябълки на октопод?
— Морско грозде - отговори старецът.
— Чудесно - каза Ринсуинд и гаврътна една чаша. - Не е лошо. Може би само е малко солено.
— Морското грозде е вид малка медуза - обясни непознатият. - А сега наистина ми се струва, че трябва да ви се представя. Защо приятелят ти е придобил такъв странен цвят?
— Вероятно културен шок - отговори Двуцветко.

Изпитал съм и вълнение, изпитал съм и отегчение. И отегчението беше далеч по-хубавото

Това беше октарината, цветът на магията. Той беше жив, ярък и трептящ; неоспоримият пигмент на въображението, защото, където и да се появеше, това беше знак, че самата материя се покорява на мощта на магичното съзнание. Беше самото омагьосване.
Но на Ринсуинд винаги му изглеждаше нещо средно между зелено и лилаво.

Някои пирати се сдобиваха с безсмъртие чрез страхотни прояви на жестокост или с отчаяна смелост. Други стигаха до безсмъртието като натрупваха несметно богатство. Но още преди много време капитанът беше взел принципното решение за себе си да се сдобие с безсмъртие, като не умира.

Единствената причина да влезеш в устата на Смърт е, за да откраднеш златните му зъби.

Естествено - отговори Ринсуинд, - това, което героите обичат най-много, е самите себе си.

Единственото, което Ринсуинд можа да каже, беше:
— А пък аз никога не съм си представял, че съществуват мъже-дриади. Даже и в дъбово дърво.
Един от великаните му се ухили. Друела изсумтя.
— Глупости! Тогава откъде мислиш, че идват жълъдите?

Всичко си вървеше много добре около чистата логика и начина, по който вселената се управляваше от логиката и хармонията на числата, но беше очевиден простият факт, че Дискът явно прекосява пространството на гърба на гигантска костенурка, а боговете имаха навика да наобикалят къщите на атеистите и да им трошат прозорците.

Двуцветко беше турист - първият, видян някога на Диска. Турист, според Ринсуинд, означаваше „идиот“.

Виждаш ли колко е глупаво цялото това магьосничество. Цели двайсет години учиш магията, която довежда голи девици в спалнята ти, а накрая си така упоен от живачни пари и толкова си ослепял от четене на стари магьоснически книги, че въобще не можеш да си спомниш какво следва после.