вход, регистрирай се

Цитати

Въведени са общо 7152 цитата от 1808 заглавия.

Страници: Първа  < 305 306 307 308 309 310 311 312 313 314 315 316 317 >  Последна

Любовта и гневът у мъжете са като огледало на жената, която обичат.
из Поручик Бенц от Димитър Димов
от nyny, 02.03.11 в 21:52, Рейтинг: 1
Самоизмамата на всички, които се стремят към щастие, е тази, че те вярват в неговата зависимост от външни обстоятелства и от привидното разбиране между характерите. Като че има действителност, която задоволява желанията ни, и еднакви души, които не се измъчват от противоречията си.
из Поручик Бенц от Димитър Димов
от nyny, 02.03.11 в 21:49, Рейтинг: 0
Има минути, когато човек говори с мълчанието си. Ако някога Бенц можеше да каже, че душата на Елена му бе принадлежала напълно, това беше в тоя час, в тая минута, когато Елена улови ръката му и я намокри със сълзите си.
из Поручик Бенц от Димитър Димов
от nyny, 02.03.11 в 21:48, Рейтинг: 0
Цялото нещастие, Айтел, се състои в това, че гордостта ви пречи да видите любовта ми.
из Поручик Бенц от Димитър Димов
от nyny, 02.03.11 в 21:45, Рейтинг: 0
Знаете много добре, че няма къде да се скрия от вас. Вие затрихте миналото ми, затрихте всичко, в което можех да намеря убежище.
из Поручик Бенц от Димитър Димов
от nyny, 02.03.11 в 21:43, Рейтинг: 1
И все пак тоя свят продължаваше да съществува, кипеше около него, блъскаше и отнасяше хората в разрухата на войната, без да накърнява съществуването на другия свят — света на Елена, — затворен в него, излъчен от него, с всичката разточителност на цветове и форми, които любовта можеше да му даде
из Поручик Бенц от Димитър Димов
от nyny, 02.03.11 в 21:36, Рейтинг: 0
Онова, що определя омразата към съперниците ни, не са постъпките на последните, а отношението на жената, която обичаме, към тях.
из Поручик Бенц от Димитър Димов
от nyny, 02.03.11 в 21:25, Рейтинг: 0
Всички съображения за чест, морал и кариера се стопяваха пред образа на тая жена. Това бе първото му безумно отричане от себе си. но можеше ли да постъпи иначе?
из Поручик Бенц от Димитър Димов
от nyny, 02.03.11 в 21:24, Рейтинг: 0
Наистина човек би ви убил, ако можеше да ви убие след това в мисълта си, Но вие сте неуязвима. Вие сте самата съдба, взела човешки образ, за да причинява нещастия.Отчаянието ми би могло да ви даде хиляди подобни имена, ако всяко от тях ви подхождаше напълно. Но каквото и да сте, ангел или зъл дух, никога не ще забравя човешкия ви образ…
из Поручик Бенц от Димитър Димов
от nyny, 02.03.11 в 21:22, Рейтинг: 1
— Убийте я тогава! — продължаваше той в изстъплението си. — Всяка подла жена, която мами един мъж, заслужава да бъде убита!… Ей така!
Както аз убих жена си! …
из Поручик Бенц от Димитър Димов
от nyny, 01.03.11 в 23:07, Рейтинг: 0
Любовният ужас е сладък и опиянителен, но той има качествата на всеки друг ужас. Той разяждаше, сломяваше неумолимо волята му. И все пак между двете възможности — да не бе срещал Елена в живота си и състоянието, в което се намираше сега предпочиташе втората. Дори по-късно той искаше да преживее още веднъж мъчителната напрегнатост на тия дни, наситени с възторзи и съмнения, с усещането на щастие, което бе непостижимо, на сенки, които никоя светлина не можеше да разпръсне.
из Поручик Бенц от Димитър Димов
от nyny, 01.03.11 в 22:55, Рейтинг: 1
Лицето й, извърнато към него, запазваше оная чаровна усмивка, която му придаваше нещо безсмъртно, красиво и гибелно, като идеално понятие за женственост, което се отделяше от личността й и наподобяваше лицата на жени в тъжни повести за любов и смърт — жени, които се раждат, за да бъдат обожавани, ревнувани и убивани.
из Поручик Бенц от Димитър Димов
от nyny, 01.03.11 в 22:47, Рейтинг: 0
Фатална сила : — мигновената съблазън, която винаги ни примирява с миналото на жените, които обичаме.
из Поручик Бенц от Димитър Димов
от nyny, 01.03.11 в 22:46, Рейтинг: 0
Човек не можеше да си представи по-сладък, по-напевен, по-кристален глас от нейния, който да вълнува и прониква, да завладява с по-голяма сила чрез тръпките на неуловима тъга, лъхащи от всяка дума. Човек неволно искаше да й посвети живота си, да й се обрече до смърт, да се пожертвува за нея.
из Поручик Бенц от Димитър Димов
от nyny, 01.03.11 в 22:27, Рейтинг: 0
Онова, що изпитваше, бе някакво чудесно усещане, че е свързан навеки в мисълта си с нея. То бе сладостно усещане за нов живот, който начеваше от снощи в тая къща, сред тия хора, който бе обречен на нея и криеше в себе си примирението на пълната всеотдайност. Какво важеше дали бе любовница другиму? Отчаян или безгрижен, образът й щеше да бъде вечният спътник в живота му. Опиянен от любовта си, Бенц гледаше лицето й, тъй далечно в пространството, тъй близко в сърцето му, и изпитваше безумен порив да сложи устните си върху това прекрасно матово чело, излъчващо най-съблазнителна женственост.
из Поручик Бенц от Димитър Димов
от nyny, 01.03.11 в 22:05, Рейтинг: 0
Аз не мога да си представя по-смешно положение от това, да бъдеш приятел на това знаменито момиче, т.е. да слушаш търпеливо безкрайния анализ на всичко, което е вършила или мисли да върши. Тя ви присвоява като вещ, докато й омръзнете, докато изчерпи всичкия си запас от неща, с които може да ви Учуди.
из Поручик Бенц от Димитър Димов
от nyny, 01.03.11 в 21:49, Рейтинг: 0
Не чувствувате ли мрачното величие на войната?Този денонощен кървав призрак, който разпилява милиони човешки същества из незнайни краища, блъска ги, изпълва ги с ужас, надежди или съмнения, унищожава ги или ги възражда за нов живот! … Срещи, които ни се струват невъзможни, страсти, които не бихме допуснали у себе си, постъпки, които не сме очаквали да извършим, намират място в този гигантски катаклизъм …
из Поручик Бенц от Димитър Димов
от nyny, 01.03.11 в 21:28, Рейтинг: 2
Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование иде от вътрешния пламък на личността.
из Поручик Бенц от Димитър Димов
от nyny, 01.03.11 в 21:24, Рейтинг: 2
Вечерният хлад освежаваше лицето му, разсейваше умората му, събуждаше желанието му да види познати. Състоянието, в което се намираше, бе състояние на съвършено равновесие на нервите и създаваше необикновена пълнота в усещанията. Но тъкмо то криеше в себе си тръпките на неуловима печал.
из Поручик Бенц от Димитър Димов
от nyny, 01.03.11 в 21:18, Рейтинг: 0
Самото лице бе оригинално и красиво с широкия замах в моделировката си, като че изваяно само с няколко удара, без преход в отделните линии, твърдо, упорито и неотстъпчиво, но със странно нежни и мечтателни сини очи. Главата му стоеше много сигурно върху широките рамене и допълваше по този начин впечатлението за физическа сила и издръжливост.
из Поручик Бенц от Димитър Димов
от nyny, 01.03.11 в 21:16, Рейтинг: 0
Страници: Първа  < 305 306 307 308 309 310 311 312 313 314 315 316 317 >  Последна