Цитати

Вярвам, че любовта е тази, която осмисля и най-вече спасява човешкия живот. Чудил съм се даже кое е по-прекрасно – любовта или човекът, когото обичаш. Когато се разделиш с някого, когото си обичал, същата тази любов продължава да живее своя собствен живот, в началото, горката, не знае какво се е случило, стои в някой ъгъл, като прогонено животно с обиден, нажален и неразбиращ поглед, чака своите хора, не ги вижда заедно, студено е. Започва да броди из местата, които най-много сте обичали, с надеждата да ви види пак, скимтяща от болка и обида. След това тръгва на път – където има и най-малка надежда да ви види, накрая свиква, озлобява се и се превръща в дрипава, грозна и беззъба старица, порастват шипове по гърба, но продължава да търси, да ги събере, за да получи топлината, която липсва. Тя е третият във всяка връзка, а дори и ако успее да ги събере, двамата няма да се чувстват добре с една грозна, шипясала и беззъба любов помежду си.

"Ако някой ме попита какво ме прави истински щастлива,ще отговоря: числата. Снегът,ледът и числата.
... системата на числата е като човешкият живот.Първо са естествените числа.Те са цели положителни.Числата на малките деца.Но човешкото съзнание се разширява.Детето открива тъгата,а знаеш ли какъв е математическият израз на тъгата?
Отрицателните числа.Усещането за нещо липсващо.Съзнанието се разширява безспирно и расте и детето открива празнините.Между камъните,между мъха по камъните,между хората.И между числата.И знаеш ли накъде води това?Към дробите.Целите числа плюс дробите дават рационалните числа.Но съзнанието не спира дотук.То иска да стигне отвъд здравия разум.Прибягва до толкова абсурдното действие като извличане на корен.
И получава ирационалните числа..."

"...Това е вид лудост.Защото ирационалните числа са безкрайни.Не може да се изпишат като отношение на цели числа.Те принуждават съзнанието да се стреми към безграничното.А прибавиш ли ирационалните числа към рационалните,получаваш реалните числа.И няма край.Няма никакви граници.Защото на сцената излиза разширяването на реалните числа с имагинерните,квадратните корени на отрицателните числа.Числа,които не можем да си представим,числа,които нормалното съзнание не може да обхване.А щом прибавим имагинерните числа към реалните,получаваме комплексните числа.Това е цифровата система,която прави възможно пълното изследване на формирането на ледените кристали.И е като огромна открита територия.Хоризонтите.Човек върви към тях,а те непрекъснато се отдалечават.
Такава е Гренландия,това е,без което не мога да живея!"

" Първото, което научаваш в този свят е, че си глупак.Последното, което научаваш в този живот е, че си останал все същия глупак."

Наблюденията ми върху човешката природа винаги са ми показвали, че когато някой има основание да вярва в себе си, не парадира с това пред другите, за да вярват и те в него.

Порок е дарът, впрегнат в зла посока - добре насочен, става дар порока.

О, какво долно, какво подло нещо е човекът!

Животът в толкова несигурен, че човек трябва да се вкопчи в щастието, щом то мине покрай него.

Мислех, че е достатъчно философ, за да разбере, че в политиката убийство няма. В политиката, драги ми, вие знаете както мене, няма хора, а идеи. Няма чувства, а интереси.

О, лошо нещо е нервна жена, Алексей..

Всичко, което е полезно за човечеството, е и благородно!

Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си.

The mark of the immature man is that he wants to die nobly for a cause, while the mark of the mature man is that he wants to live humbly for one.

Кажи му от преживели,
че и мъждукащата светлина на свещ
е по-ярка от безбрежната тъмнина…

- Къде са хората? - обади се най-сетне малкият принц. - В пустинята човек се чувства малко самотен...
- Човек е самотен и сред хората - отговори змията.

"В човекия живот има случаи, когато минутите не съществуват, така че не можеш да ги преброиш."

"Изиграй ме веднъж - срам за тебе, изиграй ме дваж - срам за мене."

"Злополуката - рече тя с такъв ясен глас, сякаш беше учителка, - понякога е най-добрият приятел на нещастната жена."

Опожарената гора

Черни са
вечнозелените.

POST MORTEM

това не може да е краят
не може да няма смисъл
не може нищо да няма
годо да го духа
абсурдът не е вече на мода
но всички оставаме
в очакване