Цитати

- Знаеш ли - каза Артър, - точно в мигове като този, когато съм затворен в херметическа камера на вогоните с някой си от Бетелгейзе и ми предстои да умра от задушаване в открития Космос, най-съжалявам, че не съм слушал какво ми е говорила майка ми, когато бях малък.
- Защо, какво ти говореше?
- Ами не зная, не я слушах.

- Чаровен мъж - каза той. - Жалко, че нямам дъщеря, за да й забраня да се омъжи за него.
- Нямаше да се наложи - каза Форд - Те са привлекателни колкото пътнотранспортно произшествие

...Yet each man kills the thing he loves
By each let this be heard,
Some do it with a bitter look,
Some with a flattering word.
The coward does it with a kiss,
the brave man with a sword!
Some kill their love when they're young
And some when they're old;
Some strange with the hands of lust;
Some with the hands of gold;
The kindest use a knife because
the dead so soon grow cold
Some love too little, some too long
Some sell, and others buy,
Some do the deed with many tears,
And some without a sigh,
For each man kills the thing he loves
Yet each man does not die..

Някой винаги чака някого, а другият не се връща у дома. Винаги някой обича някого малко повече, отколкото е обичан и след време този някой изпитва желание да унищожи другия, за да не му причинява болка

Само не оставяй нищо да се приближи да тебе — казваше Кьостер. Щом да пуснеш нещо да се приближи, ще поискаш и да го задържиш. А човек нищо не може да задържи…

Останах в бара. Освен Фред вече нямаше никой. Разглеждах старите цветни географски карти, корабите с пожълтели платна и мислех за Пат. С удоволствие бих й телефонирал, но се насилвах да не го сторя. Не исках и да мисля толкова много за нея. Исках да я приема като неочакван, носещ щастие дар, който се бе появил и пак щеше да изчезне — нищо друго. Не исках да давам простор на мисълта, че би могло да бъде нещо повече. Съзнавах, че във всяка любов има желание за вечност и че в това се крие вечната любовна мъка. А не съществуваше нищо трайно. Нищо.

- Аз съм Алис, това е Джейн, а този е Том Споулдинг.
- Приятно ми е. Аз пък съм мисис Бентли. Викаха ми Хелън.
Децата я загледаха удивени.
- Не вярвате ли, че са ми казвали Хелън? - запита старицата.
- Не знаех, че и старите жени носели малки имена - примигна Том

Люляковите храсти струват повече от орхидеите. Глухарчетата и кукувичата прежда - също. Защо ли? Защото те карат да се наведеш, поне за малко да обърнеш гръб на всички хора и на целият град, карат те да се поизпотиш и те смъкват долу до пръстта, където пак си спомняш, че имаш нос. А когато по този начин останеш сам със себе с, ти наистина идваш на себе си за известно време; останал сам, имаш възможност да обмислиш нещата из основи.

Вино от глухарчета! Самите думи ухаеха на лято. Виното беше лято, хванато и запушено с тапа.

Мис Бингли закова поглед в него и поиска да чуе името на дамата, която е имала заслугата да извика подобни съждения. Мистър Дарси отвърна натъртено и дръзко:
— Мис Елизабет Бенет.
— Мис Елизабет Бенет! — ахна мис Бингли. — Безкрайно съм учудена. Откога я харесвате толкова? И мога ли да зная кога ще дойде ред да ви честитя?
— Точно такъв въпрос очаквах да ми зададете. Жените имат крилато въображение; то мигновено подхвръква от харесването към любовта и от любовта — към брака! Знаех си, че ще ми поднесете поздравления.

И аз лесно бих простила неговата гордост, ако не беше засегнал моята.

Където роза можеш да отгледаш, моето момче,
магарешки бодил не ще расте

Едно от новите неща, които хората започнаха да откриват през последното столетие, е, че мислите — обикновени човешки мисли — могат да бъдат мощни като електричеството: за едни — полезни като слънчевата светлина, а за други — пагубни като отрова. Ако човек позволи на някоя тъжна и лоша мисъл да влезе в съзнанието му, то е не по-малко зло, отколкото да пусне в тялото си бацил на скарлатина. А ако я остави у себе си, след като веднъж е проникнала, може да не се излекува цял живот.

– Всеки ден превръща част от градината ни в пустиня..., а нощта пресушава с миражи реките ни... Докато се откажем от себе си, изтощени посред пустошта!

"Има градове, от чиято бивша красота ми избиват сълзи. Такъв град е Санкт Петербург. Има и такива, които ме галванизират, покачват нивото на адреналина в кръвта ми и ми замъгляват погледа. Такъв град е Ню Йорк.
Има градове, които съществуват единствено благодарение на реките си. Махни им реките, и ще се превърнат в най-обикновено петно. Такъв град е Белград.
Има градове, чиято красота лежи в обещанието на бреговете и океаните. Махни обещанието, и ще останат само мегаоазиси. Такъв град е Лос Анджелис.
Има градове, които съчетават несъвместими неща, каквито са мощта и меланхолията например. Такъв град е Берлин. Има и градове, на които им трябва съвсем малко грим, за да бъдат наредени сред най-хубавите градове в света. Такъв град е Будапеща.
Красотата на града я фиксира окото на наблюдателя. А знае се, че колкото очи, толкова и красиви неща."
из есето "Амстердам, Амстердам"

"Помислиш ли си за нещо, унищожаваш го. Нищо не може да оцелее, докосне ли го мисълта."

"Всички се валяме в калта, но някои от нас поглеждат към звездите."

" Повърхностните страдания и повърхностната любов живеят. Голямата любов и големите страсти се саморазрушават чрез своята пълноценност."

" Всяко съществуване възниква без причина, запазва се от безволие и замира по случайност."

"Миналото е разкош, достъпен за собственици.
Къде ли бих съхранявал своето? Не можеш да скъташ миналото в джоба си, трябва да имаш дом, за да го разположиш в него. Аз не притежавам друго освен тялото си; сам-самичък човек не може с тяло да заприщи спомените си-те минават през него. Нямам право да се оплаквам-та нали исках да бъда свободен."