Цитати

Времето за четене е сбито време, един час тук не е същият както един час там, понякога той продължава десетократно повече, понякога е по-кратък от мига между две трепвания...
...това е време във времето.

"Вашият автор е открил, че любовта е пътуване докрай, казано емоционално, голямото пътешествие: влюби се и посещаваш и рая, и ада на половин цена"

"Погрешно е да се мисли, че любовта е сляпа: тя само е безразлична към недостатъците и слабостите, макар и да ги вижда, защото вярва, че е намерила в едно същество най-важното за себе си, което често пъти е неизразимо.
... ако обичаме истински, не бива да придаваме прекалено голямо значение на постъпките на любимите ни същества. Имаме нужда от тях. Само те ни дават възможност да живеем в известна "атмосфера"("климат"), без която не можем."

Вместо да я забрави, той я следеше стъпка по стъпка. Изгладнял, той все още се хранеше с огризки, които тя хвърляше през рамо, като се отдалечаваше.

- Една вечер в леглото си се зарекох, че ще го обичам до края на живота си, така тези думи, изречени тогава, още стоят в моята възглавница...- изчерви се тя.

...болестта на забравата неумолимо се разпростираше...

- Няма ми един спомен!

...завари я на пода в библиотеката как с нож за хартия вади перо по перо от разпраната възглавница, оглежда го и го захвърля...
- Някога бях казала нещо важно в тази възглавница, а сега това нещо го няма...-вдигна за малко разплаканите си очи тя и продължи да рови.
Освободените бели перца кацаха по косата й. Рееха се навсякъде в стаята. Натам и насам. Натам и насам.

Когато човек живее за момента, свободното падане може да му достави удоволствие. Но започне ли да се тревожи за следващия миг, удоволствието изчезва.

Никога нямаше да бъдем сродни души. Ние бяхме две лодки, срещнали се посред океана, всяка от които бе сменила за известно време курса си, за да поплуваме заедно в една посока сред пустото море. Бяхме различни лодки, които плуваха към различни пристанища и знаехме това.

Когато човек е измерил теглото на слънцето, преброил е стъпките до луната и е направил карта на седемте небеса звезда по звезда, пак остава самият той. Кой може да изчисли орбитата на собствената си душа?

"Може би човек започва да остарява от онзи миг, когато вместо да ритне една топка, я подава с ръка"
"Може би само когато изпращат телеграма, хората най-ясно разбират, че всяка дума има цена."
из разказа "Смъртна телеграма"

"Снимките могат да възвръщат отделни спомени, а музиката възвръща пред човека целия му живот, преживян и отминал безвъзвратно"
из разказа "Учителката по музика"

"Каквито и научни открития да прави човечеството, между мъжа и жената винаги ще съществуват мигове, в които жената не може да стори нищо друго, освен да чака."

"Защо това, което ни носят годините не личи, а това, което ни отнемат е толкова очевидно!"

"Защо като кажем "любов", непременно си представяме двамата млади и хубави? Ако е здрав, до края на живота си човекът остава способен на всичко: да чака, да плаче, да пише писма, да се смее, да се радва на чаша чисто вино ... Защо тогава му отричаме способността да обича?"

"Виновно ли е малкото сиво врабченце, че няма гласа на чучулигата, крива ли е тихата вадичка, че си тече лениво и не отхвърля пенливи пръски, и какво може да стори босилекът, за да добие цветовете на гиргината? Невинни са те. Те са това, което бог ги е създал, а виновен е тоя, който в самоизмама е сметнал дряновата пръчка за стройна бреза, дребната смъртна светулка за ярка вечерница и свирукането на коса за славеева песен! Само той е виновен, тоя, който в самоизмама е потърсил лек за сърдечната си болка."

Най-странното в неразрешимите загадки е, че отговорите им са до един прости.

Тя често ми казваше, че очите ми са като водата. Водата може да си направи път дори и през камък, а когато е в капан, винаги намира място да се разлее.

Джоди често пътешествуваше до окрайнината на храсталаците зад къщата. От една ръждясала желязна тръба изтичаше тънка струйка изворна вода в старо зеленясало корито. Там, където водата преливаше и се попиваше от почвата, имаше ивица вечно зелена трева. Дори когато през лятото хълмовете изсъхваха и ставаха кафяви, малката ивица оставаше зелена. Водата тихичко бълбукаше в коритото през цялата година. Това място бе започнало да привлича неотразимо Джоди. Когато биваше наказан, хладната зелена трева и бълбукането на водата го успокояваха. Когато бе извършил нещо лошо, стипчивият вкус на лошотия го напускаше в покрайнината на храсталаците. Когато седеше в тревата и слушаше бълбукането на поточето, в съзнанието му се разрушаваха пречките издигнати от напрегнатия ден.

"Грехът, който навремето лелеех в преплетените лозници на сърцето си, моят велик, лъчезарен грях, се сви до ядката си: до безплоден и егоистичен порок; тъкмо него зачерквах и проклинах. Можете да се гаврите с мен и да заплашвате да прогоните публиката от залата, но докато не ми затъкнат устата и не ме удушат, ще крещя за своята истина. Лудешки жадувам целият свят да научи колко обичам своята Лолита.."

"Ужасното в смъртта е, че човек е напълно предоставен на себе си."

Нека изясним, че истинските котки ядат от купички с изписано на тях ПИСАНЧО. Те биха яли от тях, ако ще да пишеше АРСЕНИК. Те биха яли всичко. Истинските котки ядат плодови сладкиши. И пилешки дреболийки. И масло. И всичко оставено на масата.
Чуват как се отваря вратата на хладилника през две стаи в трета.