Цитати

"Стигнахме и до най-важното, сиреч до секса. Повечето превзети представители на моята среда са убедени, че да правят любов означава да лежат по гръб, докато върху тях се труди някой тъпак със смокинг,пиян като дърво, който накрая да еякулира във вътрешния им мир, а след това да захърква. Сексуалното си възпитание са получили от по снобски вечери, в шикозни частни клубове, в дискотеките , в компанията на най-бездарните в леглото същества- мамините синчета. Проблемът на мамините синчета в секса е, че още от малки са свиканли да получават всичко наговтово, без да дават нищо в замяна. Дори не става въпрос за егоизъм(всички мъже са егоисти в леглото), просто никой никога не ги е открехнал за разлика между жената и поршето. (когато повредиш жената, тате не се появява за да те смъмри)..."

"Този ден щеше да бъде по-различен и затова, защото - както баща им обясняваше, докато ги водеше с брат му Том към гората - имало дни съставени изцяло от ухания, сякаш природата вдъхвала в едната ти ноздра и издухвала из другата. А в други, продължаваше баща им, се чувал всеки звук и всеки шепот на Естеството. Имало дни добри за вкусване, други - за пипане. А някои били благоприятни за всички сетива. Днешният ден, каза баща им, ухаел тъй, като че ли грамадна и безименна овощна градина била изникнала оттатък хълмовете, за да облъхне всичко наоколо с благодатната си свежест. Въздухът намирисваше на дъжд, ала облаци нямаше. Сякаш ей сега смехът на незнаен странник щеше да проехти откъм гората - а пък навсякъде цареше тишина..."

"Трябва да се научиш как да не се вкопчваш, преди да се научиш как да придобиваш. Животът трябва да бъде докосван, а не удушаван."

"Правило номер две: парфюмът живее във времето - притежава и младост, и зрялост и старост."

Никога не бях живяла на планета, на която се случваха такива ужасни неща, дори и преди идването на душите. В това място можеше да се види най-възвишеното и най-долното от свички светове - най-красивите усещания, най-нежните чувства... най-отблъскващите желания, най-долните постъпки. Може би нарочно беше така. Може би без низостите не би могло да се стигне до висотите. Душите изключение ли бяха от това правило? Те биха ли могли да имат светлината, без мрака на този свят?

Монахът взе чантата си и се върна отново в големите палатки. Там имаше много болни, които агонизираха. Той разпредели между тях последните количества от кардиозол и камфорово масло. Но една кутия с ампули той остави настрана. Тази кутия беше предназначил за Фани...
Късно след полунощ той влезе в параклиса и устните му зашепнаха: "Господи, прости ми любовта към тази жена"...

"... Той знаеше, че не може да се забрани на Вронски да си играе на живопис;
знаеше, че той и всички дилетанти имат пълно право да рисуват, каквото си искат, но му беше неприятно. Не може да се забрани на един човек да си направи голяма кукла от восък и да я целува. Но ако тоя човек с куклата дойде и седне при някой влюбен и започне да гали куклата
си както влюбеният гали оная, която обича, на влюбения ще бъде неприятно. Същото неприятно
чувство изпитваше и Михайлов, когато виждаше живопистта на Вронски; беше му смешно, и досадно, и жалко, и оскърбително. ... "

Западният човек вижда реалността като поле за дейност.Руснакът-като приказно пространство.Населено със същества обладаващи магична сила.Понякога тази сила е равна на нула,понякога изцяло променя света.Приказността на вътрешното поле на Русия е в принципната му неразшифрованост.Враговете се организират като чудовища.Причините и следствията си сменят местата.Завързват се алисоогледални връзки.Приказката е конспиративна.Черните котки са равнозначни на промисъла на Провидението.Руснакът възприема приказното мислене и спира на прага на два свята,без да намира покой нито в живототворчеството,нито в съзерцанието. Самобитността на руския свят е в самопоглъщането.Магичният свят ме привлича с вълшебни фантазми и ме изнервя с неспособността ми да се справя с магьосничеството.Русия е интровертна във възможностите си и екстравертна в безпомощността си.

"И свещта, с която тя бе чела изпълнената с тревоги, измами, мъка и зло книга, пламна както никога с по-ярка светлина, освети всичко, което по-рано беше в мрак, запращя, започна да гасне и угасна завинаги."

"Априлското въстание беше недоносче, зачнато под упоението на най-пламенна любов и задушено от майка си в раждането. То умря преди да поживее."

"Уви, защото тая стара куртизанка, историята, и тя се кланя на успеха."

Понякога е като огромно разцъфтяло дърво, друг път - дребна и крехка като бял нарцис. Твърда като динамит, мека като лунен блясък. Топла като слънчев лъч, хладна като скреж под звездите. Горделива и далечна като снежна планина, весела като всяко девойче, което съм срещал напролет с маргаритки в косите.

... сядаше в малката женска гостна. Не й идваха никога гости, но Сабахатин казваше, че една жена трябва да има къде да се отпусне, да се почувства ханъма, а не кухненски аксесоар, както е при арменците, българите, гърците, че и при другите европейци.

—Да излязат ония планети от миналия час—каза учителят.
Тези планети бяхме Живко, Сретен и аз.
—Ти,Живко,както е известно,си Слънцето.Застани тук и тихо,мирно и спокойно се върти около себе си!
—Ти,Сретене,също ще се въртиш около себе си,но въртейки се около себе си,ще тичаш и около Живко,който,както знаеш,представлява Слънцето.
След това постави и мен на мястото ми.
—Ти си Луната.Ти първо ще се въртиш около себе си.Въртейки се около себе си,ще се въртиш и около Сретен,а заедно с него ще се въртиш и около Слънцето,тоест около Живко.
Той взе пръчката и застана встрани като звероукротител.И започна под негово ръководство едно въртене,едно тичане—бог да ти е на помощ.Върти се Живко около себе си,върти се бедният Сретен около себе си и около Живко,въртя се и аз около себе си и около Сретен и двамата заедно тичаме около Живко.Още преди да направим както трябва първия кръг,и на тримата ни се зави свят и се сгромолясахме на земята.Най-напред паднах аз в качеството си на Луна,върху мен се стовари Земята,а върху нея—Слънцето.

—Макар че ти иначе си магаре,Живко,сега ще представляваш Слънцето.Земята ще бъде както и друг път главата на Сретен,а за Луна ще ни послужи ето този малкият,от втория чин.
Този малкият от втория чин бях аз.
—Когато Слънцето е там,където е сега Живко,а Земята там,където е Сретен,и Луната там, където е тоя малкият,тогава Слънцето изпраща своите лъчи и осветява и Земята,и Луната.Така ли е?
Всички мълчат, понеже не могат да разберат как Живко осветява и с какво осветява.
— Обаче в своя път около Слънцето Земята се оказва в един момент между Слънцето и Луната,ето така!Сега,както виждате,тоя главчо Сретен е засенчил оня малкия и Живковата светлина не може да го освети.Вследствие на това настъпва лунно затъмнение.Разбрахте ли?
—Аз не разбрах—промърмори Живко,източникът на светлината.
Обстоятелството,че не е разбрал точно този,който трябва да даде светлина на другите,разгневи учителя и той му плесна такъв шамар,че бедният Живко получи,изглежда,съвсем нагледна представа за затъмнението,защото веднага добави,мигайки с очи:
—Сега разбрах!
И разбра не само той.Всички ние си изяснихме защо тоя раздел от географията се нарича физическа география.

Когато стигна до зеленчуковата градина,Хомсчето се просна по корем и запълзя между салатите.Това беше единственият начин.Врагът бе разпратил разузнавачите си абсолютно навсякъде,а някои летяха и във въздуха.
-Целият почернях-оплака се Малчо.
-Мълчи-прошепна Хомсчето,-ако ти е скъп животът!Какво очакваш от едно мангрово тресавище?Да посинееш?
-Това е салата-рече Малчо.
-Ако я караш така,много скоро ще порастеш голям.Ще станеш като татко и мама и така ще ти се пада!После ще виждаш и чуваш по обикновения начин, а това значи, да не виждаш и чуваш нищо и тогава-край на всичко за теб.
-Я гледай ти-избъбри Малчо и започна да яде пръст.
Хомсчето си помисли разгорещено:"Ех, да ги нямаше тия малки братчета!Би трябвало да се раждат големи, или избщо да не се раждат.Нищо не разбират от война.Защо не ги държат в някое чекмедже,докато нещата започнат да им стават ясни."

Имаше и няколко лехи с ароматни треви, та вечер, когато се прибираха изгладнели, постните й, грижливо подредени гозби ги посрещаха с гиздавите си весели миризми на джоджен, копър и дивисил, на магданоз, чубрица и кервиз - миризми на мир и упование, на всекидневен, макар и скромен празник, какъвто умеят да създават майките.

Този човек се казваше Фердинанд Сакс - Кобурготски, бе католик, мътна саксонскоготска смесица, Бурбон и Орлеан, слаба издънка с неудовлетворени амбиции, зле прикривани мании, суета, наглост и безсилие. И може би сам несъзнаващ трагичността на обременената си захабена кръв, той играеше с упоение в една комедия, от която Европа се забавляваше, а твърде високата цена за представлението щеше да плаща България.

"Не натискай гнева навътре, защото ще потъне и ще подкопава, без да усещаш. Гледай го как извира. Гледай го с милост към себе си."

" - If you love yourself, you will do nothing wrong to yourself!"