Цитати

Сядам в леглото и я наблюдавам, докато рови из гардероба ми. Сигурно съставя план за действие. Ето това й е хубавото на Зоуи, винаги е готова за действие. Но по-добре да побърза, защото започвам да мисля за разни неща, като моркови например. И въздух. И патици. И дървета, отрупани с круши. Кадифе и коприна. Езера. Лед. Ледът ще ми липсва също. И канапето. И шезлонгът. И фокусите на Кал. И белите неща - мляко, сняг, лебеди.

- Плачеш ли? - пита Зоуи.
Не съм сигурна. Мисля, че да. Приличам на онези жени с избити във войната семейства, които виждам по телевизията. Приличам на диво животно, захапало собствения си крак. Образите нахлуват в главата ми и изведнъж виждам, че пръстите ми приличат на пръсти на скелет, а кожата ми е толкова изтъняла, че мога да виждам през нея. Усещам как раковите клетки в левия ми дроб се делят и размножават, изпълват бавно гърдите ми, както прахът на мъртвец пълни бавно урната. Скоро няма да мога да дишам.

- Трябва да се опиташ да повярваш в Бог.
- Мислиш ли?
- Да. Може би всички трябва да повярваме. Цялата човешка раса.
- Не съм убедена. Мисля, че Бог е мъртъв.

The first man, who, after enclosing a piece of ground, took it into his head to say, "This is mine," and found people simple enough to believe him, was the true founder of civil society.

Понижената необходимост от излизания се дължи на това, че преди няколко години черепът му започна да олисява, а коремчето му възприе форма, будеща страхопочитание. "По дяволите, Стейн, аз съм като мляко, а ти като вино!" - ми каза той веднъж, когато усети, че затихващата му популярност сред "женичките" е започнала да приема структурни форми. Какъвто е прагматичен, Томас взе мерки. Веднъж като видя една хубава млада стажантка да влиза във фирмата му с танцова стъпка - от тогава минаха шест години - я изведе на вечеря и повече не я пусна.

Сега бе на четиринайсет, но изглеждаше две-три години по-голям — не защото се бе източил шест фута на ръст, а заради непринуденото си държане, заради израза на дружелюбно безразличие в обикновените, но правилни черти на лицето и заради пълната липса на недодяланост или напрежение, които изобщо не изключваха скромността и сдържаността, а пък придаваха някаква лъчезарност на свенливостта му и учтива независимост на спокойните му обноски. Кафява бенка почти колкото грош под лявото око подчертаваше бледнината на бузите му. Не мисля, че обичаше когото и да било.

Зарязал всякакво приличие и предпазливост, току я тъпчеше с всичко, каквото му попаднеше: с носната си кърпа, с кухненските пешкири, с куп слипове и ризи, контрабандно смъкнати долу от неговата стая, само заради удоволствието да наблюдава през илюминатора й това, което приличаше на безкрайно премятащи се делфини, болни от метил. Една неделя, щом се убеди, че е сам, не можа да се стърпи и от чисто научно любопитство остави мощната машина да си поиграе с чифт негови платненки с гумена подметка, изцапани с кал и хлорофил; платненките затропаха с нестройно туптене като армия, прекосяваща мост, и се завърнаха без подметки, а Джоана се появи на вратата на будоарчето си зад бюфетната и печално промълви: „Пак ли, Тимофей?“

"Навярно смиреният човек е по-щастлив от тоя, който непрекъснато се вслушва в гласовете на своите желания"

"Човекът е истински човек само докато свети слънцето"

"Нима в човешката душа няма друг по-силен мотив, по-ярко чувство от нашето отношение към храната?"

"Толкова е приятно да ти задават разни въпроси, да отговаряш на тях с лекота и самочувствие. Е, добре не бих ли могъл да си задавам въпросите сам?"

Стигнах до заключението, че навикът да мислиш за всичко сам спъва развитието ти, защото така се придържаш към една-единствена гледна точка.

Даде ми усещането,когато ти се струва,че след миг ще полудееш от копнеж.И при това знаеш,че със сигурност така ще стане.Умееше да ми разкаже приказка за всяко парче от моето тяло.И май нямаше място,което той да не беше докоснал или опитал.Ако имаше време щеше да целуне всяко косъмче върху главата ми.Всяко поред.С него винаги исках да се съблека още повече.Имах усещане, че бих се почувствала наистина гола,чак когато моят гинеколог ми махне спиралата.Той никога не търсеше ерогенните зони на моето тяло.Приемаше,че жената е ерогенно място като цяло,а от тази цялост най-ерогенен е мозъкът.Търсеше прословутата Г-точка в моя мозък.И почти винаги я намираше.
---
После дойдоха мъжете без смисъл.След всеки пореден все по-малко исках да се сближавам със следващия.Стигна се до там, че понякога,когато бяхме в леглото и дори тогава,когато ме целуваха "там долу",аз самата "там горе" се чувствах самотна.Защото те само механично ме докосваха с повърхността на устните си или езика.А той? Той направо ме "изяждаше".Лакомо, както се изяжда първата ягода. Понякога....

— Къде са платовете? — попита изненадана Мишел.
— Ей тук — отвърна госпожица Небесна, като посочи небето. — Роклите на феите могат да бъдат направени от пет различни материи: чисто небе, синьо небе с бял облак, залез слънце (във всички нюанси), изгрев слънце и звездно небе.
— Как ги отрязвате?
— Ще видите. Искате ли чисто синьо небе?
— Да... Не искам облаци. Гопожица Небесна извика:
— Юпитер!
Един голям орел, когото Мишел не беше забелязала, кацна в краката им.
— Юпитер, отрежете къс чисто небе за рокля на феята Мишел... Веднага, моля ви се!
Орелът литна, вдигна се нагоре, изчезна и само след пет минути се върна, като държеше в клюна си сгънато парче небе.
— О! Колко е красиво! — възкликна Мишел.
Никога не бе виждала нещо по-хубаво от този небесен
плат: той беше син, но много бледосин; не се виждаше бяло и все пак се отгатваше, че лек облак се бе плъзнал по небето в момента, когато Юпитер беше отрязвал парчето; не се виждаха звезди и все пак се отгатваше, че в него има невидими звезди.
— Като го пипате, все едно докосвате прохладен въздух, ще видите — каза госпожица Небесна.
Тя разгъна парчето небе, което се развя около нея...

Ако се изобрети автомобил, който се движи с глупави шеги, ти би могъл да стигнеш доста далече.

СЕЗОНЪТ НА ИЛЮЗИИТЕ СВЪРШИ
Пъпките забравиха кога станаха цветове.
От цветовете няма да излязат
пъпеши, нито птици, нито цигулки.
Формите на плода станаха категорични –
ябълки като ябълки,
всичко е ясно –
повече не може да се фантазира.
Ябълките узряха – какво повече?
Остава само да бъдат изядени.
Сезонът на илюзиите свърши.

Джаспър беше първият, когото видях — той като че ли изобщо не ме видя. Имаше очи само за Алис. Тя изтича бързо до него — те не се прегърнаха така, както останалите двойки, които се срещаха там. Само се гледаха един друг в лицето и някак си този момент бе толкова интимен, че все още изпитвах нуждата да погледна настрани.

Вече се чувства навсякъде у дома си, най-висшата форма на самота.

Бях потресен. Лудвик бе престанал да разговаря с мен, защото се е страхувал! Страхувал се е, че разговорът ни няма да остане тайна! Страхувал се е , че ще го издам! Страхувал се е от мен! Това беше ужасно. И отново съвсем неочаквано. Пропастта между нас се оказа много по-дълбока, отколкото бях допускал. Толкова дълбока, че дори не ни позволяваше да довършваме разговорите си.

- Свобода? Живеейки в духовна нищета, вие можете да бъдете нещастна или щастлива. В този избор се състои свободата ви. Свободна сте да разтопите вашата индивидуалност в тенджерата на множеството с чуство за поражение или на еуфория. Нашият избор, скъпа моя е еуфорията.