Цитати

Понякога нощем преглеждам ключовите моменти от живота си.Опитвам се да ги възстановя без да спазвам хронологията , и ги оставям да текат свободно , произволно или , както се казва , по "асоциативни вериги".Отключвам спомените и пробвам да разиграя мига , в който се случи незабравимото.Някои от моментите обърнаха живота ми , други останаха фиксирани - представляваха привидно тривиални случки , но всички отбелязват точки , които рисуват картата на самото съществуване.Пътувам без компас из морето на паметта и обикновено не се питам дали съм щастлив , но откривам , че съм бил или така ми се иска да вярвам.Щастието често се намира в миналото;човек не спира действието в живота си , за да отбележи , че е щастлив;щастието живее без осъзнаване на присъствието му.То е ужасно болезнено , когато си го спомняш от призмата на мрачното настояще.

Смятам , че два са възможните начини да подходим към живота си: да живеем в постоянна тревога или да не се притесняваме за нищо , особено за утрешния ден , понеже "ефектът на пеперудата" може да ни свари неподготвени във всеки един момент и е невъзможно да се избегне.

"... Прекараха в облаците много време, защото те бяха много дебели, и когато накрая излязоха над тях и Фенчърч се въртеше като морска звезда, носена от вълните на прилива, видяха, че именно над облаците нощта е сериозно осветена от луна. Скоро те се понесоха плавно, наподобяващи буквата "Т", нещо, което би накарало дори и Огнен дракон, преял с пица, да плесне с крила и да се прокашля... Усещаш грохота на въздушната вълна, движещата се стена от пищящ вятър и ако правиш това, което Артър и Фенчърч правеха, ще отхвърчиш настрани като пеперуда във виелица..." :)

Аз съм християнка, но съпругът ми е евреин и понякога се тревожех как тези две религии ще се свържат в нашето семейство. В Индия обаче попиващата всичко философия на индуизма ми помогна да разбера, че различните религии по същество са една единствена религия и се отличават само по културните обичаи и по въпроса дали има живот след смъртта.

Спомням си едно дълго гневно писмо. Авторът му твърдеше, че не съм имал право да казвам, че не харесвам Шекспир.Твърде много млади хора щели да ми повярват и никога нямало да прочетат Шекспир. Нямал съм право да заемам такава позиция. Безкрайни писания на тази тема. Не му написах отговор. Но ето тук ще му отговоря.
Да го духаш, мой човек. Толстой също не го харесвам!

What really knocks me out is a book that, when you're all done reading it, you wish the author that wrote it was a terrific friend of yours and you could call him up on the phone whenever you felt like it. That doesn't happen much, though.

Anyway, I kept standing next to that crazy cannon, looking down at the game and freezing my ass off. Only, I wasn't watching the game too much. What I was really hanging around for, I was trying to feel some kind of a good-by. I mean I've left schools and places I didn't even know I was leaving them. I hate that. I don't care if it's a sad good-by or a bad good-by, but when I leave a place I like to know I'm leaving it. If you don't, you'll feel even worse.

На следващия ден заминах.
Влакът има лоша памет и не след дълго оставя всичко зад себе си. Забравя царевичните поля на Илинойс, реките от детството, мостовете, езерата, долините, селските къщурки, болките и радостите. Пръска ги след себе си и те изчезват отвъд хоризонта.

Беше септември. Последните дни на месеца, когато всичко се натъжава без някаква конкретна причина.

- Знаеш ли - каза Артър, - точно в мигове като този, когато съм затворен в херметическа камера на вогоните с някой си от Бетелгейзе и ми предстои да умра от задушаване в открития Космос, най-съжалявам, че не съм слушал какво ми е говорила майка ми, когато бях малък.
- Защо, какво ти говореше?
- Ами не зная, не я слушах.

- Чаровен мъж - каза той. - Жалко, че нямам дъщеря, за да й забраня да се омъжи за него.
- Нямаше да се наложи - каза Форд - Те са привлекателни колкото пътнотранспортно произшествие

...Yet each man kills the thing he loves
By each let this be heard,
Some do it with a bitter look,
Some with a flattering word.
The coward does it with a kiss,
the brave man with a sword!
Some kill their love when they're young
And some when they're old;
Some strange with the hands of lust;
Some with the hands of gold;
The kindest use a knife because
the dead so soon grow cold
Some love too little, some too long
Some sell, and others buy,
Some do the deed with many tears,
And some without a sigh,
For each man kills the thing he loves
Yet each man does not die..

Някой винаги чака някого, а другият не се връща у дома. Винаги някой обича някого малко повече, отколкото е обичан и след време този някой изпитва желание да унищожи другия, за да не му причинява болка

Само не оставяй нищо да се приближи да тебе — казваше Кьостер. Щом да пуснеш нещо да се приближи, ще поискаш и да го задържиш. А човек нищо не може да задържи…

Останах в бара. Освен Фред вече нямаше никой. Разглеждах старите цветни географски карти, корабите с пожълтели платна и мислех за Пат. С удоволствие бих й телефонирал, но се насилвах да не го сторя. Не исках и да мисля толкова много за нея. Исках да я приема като неочакван, носещ щастие дар, който се бе появил и пак щеше да изчезне — нищо друго. Не исках да давам простор на мисълта, че би могло да бъде нещо повече. Съзнавах, че във всяка любов има желание за вечност и че в това се крие вечната любовна мъка. А не съществуваше нищо трайно. Нищо.

- Аз съм Алис, това е Джейн, а този е Том Споулдинг.
- Приятно ми е. Аз пък съм мисис Бентли. Викаха ми Хелън.
Децата я загледаха удивени.
- Не вярвате ли, че са ми казвали Хелън? - запита старицата.
- Не знаех, че и старите жени носели малки имена - примигна Том

Люляковите храсти струват повече от орхидеите. Глухарчетата и кукувичата прежда - също. Защо ли? Защото те карат да се наведеш, поне за малко да обърнеш гръб на всички хора и на целият град, карат те да се поизпотиш и те смъкват долу до пръстта, където пак си спомняш, че имаш нос. А когато по този начин останеш сам със себе с, ти наистина идваш на себе си за известно време; останал сам, имаш възможност да обмислиш нещата из основи.

Вино от глухарчета! Самите думи ухаеха на лято. Виното беше лято, хванато и запушено с тапа.

Мис Бингли закова поглед в него и поиска да чуе името на дамата, която е имала заслугата да извика подобни съждения. Мистър Дарси отвърна натъртено и дръзко:
— Мис Елизабет Бенет.
— Мис Елизабет Бенет! — ахна мис Бингли. — Безкрайно съм учудена. Откога я харесвате толкова? И мога ли да зная кога ще дойде ред да ви честитя?
— Точно такъв въпрос очаквах да ми зададете. Жените имат крилато въображение; то мигновено подхвръква от харесването към любовта и от любовта — към брака! Знаех си, че ще ми поднесете поздравления.

И аз лесно бих простила неговата гордост, ако не беше засегнал моята.