Цитати

"Ръцете му се сключиха около нея и Роузи се запита какво ли разбира човешката раса от прегръдки — колко е хубаво и как на човек понякога му се иска да прегръща другиго часове наред. Предполагаше, че някои знаят, но много се съмняваше, че те са много. Може би само ако никога не са ти достигали прегръдки, можеш да го оцениш. "

— Знам една планета, дето има един синкавочервен господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал някоя звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил нищо друго освен сметки. И цял ден повтаря като тебе: „Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!“ — и това го кара да се надува от гордост. Но той не е човек, той е гъба!

Колкото и надалеч да бягаш, все настигаш себе си.

"...морето пред мен по-скоро свети, отколкото искри под ласкавото майско слънце. Със започването на прилива то кротко се обляга на сушата, почти необезпокоявано от гънките на вълни или пяна. Там нейде при хоризонта цветът му е разточително лилав, равномерно набразден с ивици смарагдово зелено. Самият хоризонт е виолетов. Близо до брега, където зрението ми се ограничава от надигащите се грамади гърбати жълти скали, има лента от по-бледозелено, ледена и бистра, не така сияйна, матова, а не прозрачна. Намираме се на север и ярките слънчеви лъчи не могат да проникнат в морето. Досами брега водата нежно облива скалите и повърхностният слой все още има цвят. Безоблачното небе е много бледо при виолетовият хоризонт и му придава леки сребристи отблясъци. Там, където морето и небето се сливат, синьото сгъстява боята си и пулсира. Но небето изглежда студено. Дори слънцето изглежда студено."

Но като се замислиш за някои от нещата, които хората слагат във водата, и после като се сетиш, че водата е в непрекъснат кръговрат, май е по-добре да пиеш бира.

... стремежът да полети беше в природата на душата, защото домът й вероятно беше на небето. Именно от там идваха всички дарове като пролетни дъждове, летен бриз, есенно слънце и зимен сняг.

Спря и погледна нагоре. Протегна бавно ръка към небето с дланта нагоре. И затвори едното си око.
- Какво правиш? - запита той.
- Държа луната върху дланта си.

"Вечна любов няма". Колко тъп предразсъдък!

от разказа "любоff/on", Ники Кънчев

"Нормален" е синоним на "обикновен" и "често срещан", но нормата не е непременно единственият начин да се живее...

Тогава защо Вселената искаше тя да познае болката, на която бе свидетел? В онзи момент разбра, че няма определена доза нещастие за хората и че няма измерим праг, който веднъж прекрачен, може да те избави от страданието.

Вдигна поглед към звездите с мисълта, че никога не би й хрумнало да напусне родния си град. Не беше сигурна дали подобно поведение е проява на преданост или липса на въображение.

Циганите са единствените истински и честни антиглобалисти на планетата.След петсотин години,когато целият свят ще говори английски,те ще вдигат безпомощно рамене и ще бъдат щастливи,защото и английският ще вдига безпомощно рамене.Часовникът за циганите не е нещо,което се носи,а нещо,което се краде.

Заведи ме в някоя квартална кръчма е стих от естрадна песен, превърнат в чалга. Няма разлика. Тия хора никога няма да отидат никъде освен в някоя квартална кръчма. Това е Голямата им Разходка в дребния им живот. Обидно кратък.
Чалгата е софт порно за мъже, изпаднали в безебие, и жени изпаднали в безпаричие.

Чалгата е мръсното подсъзнание на мастурбиращия естраден човек.

Досега всичко сме споделяли един с друг, нали така...Не бива да се лъжем, а несподеленото е само по-мека форма на лъжа.

Малката хлебарка ce научи да чете по трохите в бyквapa на Франц К. Тя нямаше много грижи около хляба, затова се научи да чете бързо. Много четеше и много мислеше. Дори започна да пише. И тъй като не е много прието xлебарки да публикуват в периодичния печат, тя пишеше писма. Постепенно започна да се влюбва. Научи се да усеща красотата на човешкия живот и безсмислието на неговата краткотрайност. Тогава тя отиде при баща си и кaзa:

- Tатко, не искам повече да бъда xлeбapкa. Старият хлебар я погледна тъжно, обърна очи към невзрачната си фypничкa и тихо се разрида.

"Не можеш да скочиш в една и съща река два пъти. Най-хубавите неща в живота винаги се случват само веднъж. Освен тогава, когато въобще не се случат. Тогава остава утехата, че нещастието се понася по-леко, ако въобще не си познал щастието. Просто няма с какво да го сравниш и от сравнението да ти стане гадно. Знаеш, че светът е пустиня, а драмата е единственият жанр. И топлото, и тъжното ти стават естествени състояния на духа и тялото"

от разказа "Ина", Васил Панайотов

"Когато е на седемнайсет, човек знае всичко. На двадесет и седем, ако все още знае всичко, значи все още е на седемнайсет"

"Привилегия на старостта е да изглежда, че знае всичко. Но това е преструвка и маска. Когато сме насаме , ние, старите,си смигваме, усмихваме се хитричко и се питаме хареса ли ти моята маска,моята преструвка, моята самоувереност? Животът е спектакъл, нали? Добре ли изпълнявам ролята си?"

— … Мнозина се тревожат, без да има причина… Първият ми съвет е в никакъв случай да не вземате разхлабителни… Болшинството от вас само си въобразяват, че имат запек… Имайте търпение и оставете всичко на природата…