вход, регистрирай се

Цитати

Въведени са общо 7153 цитата от 1809 заглавия.

Страници: Първа  < 304 305 306 307 308 309 310 311 312 313 314 315 316 >  Последна

Не, нищо не бе тъй неугасимо, както любовта към тая жена, чието съществуване дори сега продължаваше да го изпълва с тъжен възторг.
из Поручик Бенц от Димитър Димов
от nyny, 02.03.11 в 23:05, Рейтинг: 0
Колко по-лесно е да убиеш една виновна жена, отколкото да я оставиш да живее! И колко повече морална сила е необходима да преглътнеш унижението на измамен мъж и да простиш, отколкото да живееш в тържеството на отмъстената гордост!
из Поручик Бенц от Димитър Димов
от nyny, 02.03.11 в 23:02, Рейтинг: 1
Ако ревността, изправена пред свършени факти, ни убива или кара да убиваме, съмнението е жесток и подъл мъчител, който изтезава отдалеч.
из Поручик Бенц от Димитър Димов
от nyny, 02.03.11 в 23:00, Рейтинг: 1
Известни неща са тъй ясни, че би трябвало да ги разберем веднага, ако твърде голямата неочакваност, с която се изпречват пред нас, не ни кара да ги отхвърлим като невъзможни.
из Поручик Бенц от Димитър Димов
от nyny, 02.03.11 в 22:58, Рейтинг: 0
Първите часове след всяко престъпление са часове на мрачна притъпеност. После изведнъж съзнаваме ужаса на постъпката си и ни обзема паниката от последиците й.
из Поручик Бенц от Димитър Димов
от nyny, 02.03.11 в 22:52, Рейтинг: 0
Той съзнаваше лудостта на постъпката си и ужаса, който можеше да и причини. Не искаше тя да го разубеждава и моли. Дори в тоя тежък момент, когато жертвуваше честта си, той не искаше да я измъчва и поставя в жестоката невъзможност да избира между брат си и него.
из Поручик Бенц от Димитър Димов
от nyny, 02.03.11 в 22:47, Рейтинг: 0
Сънят бягаше от него, нощта се превръщаше в огромна и мрачна празнота, всред която долавяше неясно подземното бучене на недоверието и ревността.
из Поручик Бенц от Димитър Димов
от nyny, 02.03.11 в 22:45, Рейтинг: 0
Любовта е чувство, което винаги се стреми към удобство и спокойствие.
из Поручик Бенц от Димитър Димов
от nyny, 02.03.11 в 22:44, Рейтинг: 0
Любовта е като живота и на прага на смъртта: с отчаяни усилия, с всички възможни жертви ние браним всеки час, всяка минута отнего.
из Поручик Бенц от Димитър Димов
от nyny, 02.03.11 в 22:42, Рейтинг: 0
Нейното сърце приличаше на феникс, който изгаря и се ражда наново от пепелта си.
из Поручик Бенц от Димитър Димов
от nyny, 02.03.11 в 22:39, Рейтинг: 0
Наистина имаше ли по-трайна печал от тая да отнесе в себе си незабравимия образ на една жена, която никога нямаше да притежава? Дори в най-простите и първобитни души красотата на Елена събуждаше някаква остра меланхолия — сякаш човек, виждайки лицето й, съзнаваше изведнъж контраста между миговете, прекарани с нея, и тъжната безкрайност на вечността, в която смъртта ще удави живота ни.
из Поручик Бенц от Димитър Димов
от nyny, 02.03.11 в 22:29, Рейтинг: 0
Той съзна, че нищо не създаваше по-пълно и дълбоко усещане за живот в него, нищо не одухотворяваше по-силно дори мъртвите предмети около него, както присъствието на Елена.
из Поручик Бенц от Димитър Димов
от nyny, 02.03.11 в 22:24, Рейтинг: 0
Любовта на тая жена и мъките, що причиняваше, са свързани с дълбоката и непроницаема тайна на самия живот.
из Поручик Бенц от Димитър Димов
от nyny, 02.03.11 в 22:23, Рейтинг: 0
Да остави една жена, красива като ангел, която го обичаше, само защото мислеше, че някога ще му изневери! О, безумно честолюбие! … Дори когато щастието е в ръцете ни, ти убиваш всяка радост. Любовта към една жена не е ли като християнската любов към ближния — пълно отрицание на всяка гордост и готовност да пожертвуваш всичко?
из Поручик Бенц от Димитър Димов
от nyny, 02.03.11 в 22:16, Рейтинг: 0
Дори най-мрачният трагизъм на въображението е израз и на дълбоко отчаяние
из Поручик Бенц от Димитър Димов
от nyny, 02.03.11 в 22:14, Рейтинг: 0
Никога образът на Елена не бе бил пълен и мрачен господар в живота му и никога съзнанието за това не го поставяше в по-голяма безизходност да вземе някакво решение. Да забрави Елена, но защо? Нали го обичаше! Да се върне при нея, но как? Нали го унижаваше! Като че сам бе господар на себе си и кошмарните пламъци на тялото й нямаше да решат съдбата му само в една нощ! …
из Поручик Бенц от Димитър Димов
от nyny, 02.03.11 в 22:08, Рейтинг: 0
Той изпитваше гняв, пустота, отчаяние, но всичко това бе примесено с глуха, отмъстителна радост, задето бе накарал Елена, която го обичаше, да страда с него.
из Поручик Бенц от Димитър Димов
от nyny, 02.03.11 в 22:05, Рейтинг: 0
Има внезапни и драматични решения, които вземаме всред заслепението на оскърбената гордост и които изкупваме с цената на най-жестоки страдания — по-жестоки от тия на компромисите, които искаме да избегнем.
из Поручик Бенц от Димитър Димов
от nyny, 02.03.11 в 22:03, Рейтинг: 0
Но всред гнева, болката и отчаянието, които разкъсваха сърцето му, той съзнаваше смътно, че това безумно и пропаднало същество го обичаше, че тя имаше смелостта да остане честна към себе си дори с цената на риска да загуби любовта му.
из Поручик Бенц от Димитър Димов
от nyny, 02.03.11 в 22:00, Рейтинг: 0
Спокойствието и липсата на болка развалят любовта…
из Поручик Бенц от Димитър Димов
от nyny, 02.03.11 в 21:54, Рейтинг: 0
Страници: Първа  < 304 305 306 307 308 309 310 311 312 313 314 315 316 >  Последна