Цитати

Дарк.Дарк.Хел.Хелоу,Хелън.Върла дарлинг,пиша ти от самия ад.Всичко е като по ноти.Деменция прекоксуване в горещата фурна на Калифурна.Кръв, пот и сълзи. Всичко е точно.Представям си как моят летър прониква в теб,как те изпълва, моят бел'летьр в клиторберанса на Големия Ирапшън,докато си скитам немил и нелавлинг в жестоките лавинюта на Калифурна с моя балгериън летър.Коксувам деменции прекокс в прекомерни дози на прякото мерене.Джаст ю, джаст ми.Джаста-праста. Здрасти, Хелън.Наистина ли желаеш моя летър?Той е на всеки километър и се разтапя от сетисфекшън.Нищо вече не може да го спре в логаритмичното спрягане. Само аз мога да ти дам тоя разкошен летър,признай си, бейби!Отивам на Голдън Гейт и го пускам.
Нека ни види целият свят.Казвам ти го под секрет.Ако си хитра,ще ме разбереш. Аз съм жертва на свръхсекретната копула.Така дълбоко са ми го зачукали,че не мога да си поема дъх.Дийп пърпъл кейс.Зачислен съм към презервативните служби на Обединените Онанистични Нощи.Представяш ли си, бейби,Великите Зидари ще ме вградят в хоросанната тькан на ООН.Нямам думи.Пускам ти най-секреционния бел'легьр,с който ще заплодя всички сензорни органи на световната зидария.

Пушкин обичал да се замерва с камъни. Щом видел камъни, тутакси започвал да се замерва с тях. Понякога така се развилнявал, че стоял почервенял като рак, ръкомахал и се замерял с камъни, направо да ти настръхнат косите!

От прекомерно любопитство една бабичка се изтърси от прозореца, строполи се на земята и се преби.
От прозореца се надвеси друга бабичка и взе да зяпа претрепалата се, но от прекомерно любопитство също се изтърси от прозореца, строполи се на земята и се преби.
После от прозореца се изтърси трета бабичка, след това четвърта, после пета.
Когато се изтърси шестата бабичка, на мен ми омръзна да ги гледам, и тръгнах към Малцевския пазар, където, казват, подарили на един слепец плетен шал.

Сякаш участвах в детско филмче за хилавата хлапачка, която винаги изяжда боя. Но вместо дългоочаквания "хепи енд" с възвишено послание за победата над злото, в края на този сценарий завършвах дните си като двайсетгодишна отшелничка без никакви приятели.

Готините ученици се надушват взаимно. Умниците също се надушват. А аз и останалите артистични натури решаваме да обединим сили за свое добро.

Мисли отвъд стените на аквариума. Не исках да бъда хваната в капан като рибките, осъдена да виждам само света непосредствено пред мен и постоянно да се въртя в кръг.

Всички ние притежаваме множество лица. Такива, каквито сме сега, но и каквито можем да станем, ако последваме мечтите си.

Милица бърбореше с Нико на български и както ми се стори - флиртуваше. Защо пък не. Разбирах я. Подозирах, че сутрин тя плаче. Защото, ако не изплачеш думите - поройно, пенливо, с възторг от демиургичната им същност - няма как дори да опиташ да ги кажеш. Не че са за казване.

...понякога трябва да се задоволиш с едно тяло
защото думите са скъпи...

По-късно трябваше да говорим или да се любим. Или и двете.

Адски бързо те надушват, докато си с кинти. Не можеш да го скриеш. Не е нужно да се появяваш с ново кабрио, нито да си купуваш чепици от кожа на алигатор или пък да започнеш редовно да плащаш сметките на цели компании. Изнюхват те и това е - нека после някой обяснява, че парите не миришели.

Той каза: "По-добър си, отколкото се правиш." А правилното изказване всъщност беше: "По-добър си, отколкото си мислиш." Той е баща ми.

Да не забравяме ролята на еротиката.Тя е поле,от което никой човек не може да се откъсне.Нека се изразя така:когато пее,Сара така ми влиза под кожата,чувството е почти сексуално-моля,не ме разбирайте погрешно.Понякога се будя през нощта-крещейки.Крещя,защото в съня си я слушам как пее,боже мой!Слава богу,че стаята ми е звукоизолирана.Целият съм плувнал в пот,а после отново заспивам-и пак се събуждам от собствените си викове.И така продължава цяла нощ:тя пее,аз крещя,заспивам, тя пее, аз крещя,заспивам и така нататък...Това е сексуалността.

Дръж се, бейби, този свят е пълна лудница.

"- Аха. А аз я обичам, човече. Но нямам пари, за да и помогна.
- Много тъжно. И аз съм бил в такова положение. Много боли.
- Ако зарежа пиенето, ако се изчистя за десетина дни и се оправя, ще мога да си намеря работа и тогава ще и помогна.
- Ами сега защо пиеш? - попитах го аз. - Ако наистина я обичаш, ще спреш да пиеш. Веднага.
- Точно така, за Бога! - каза той. - Ще спра! Ще излея тази чаша в мивката!
- Е, чак пък толкова! - възкликнах аз. - Просто ми я дай."

Онези, които обичат котки, знаят, че когато я повикаш, тя не винаги си прави труда да ти отговори с мяукане. Често пъти само маълчаливо размахва опашка. Опитай се да я извикаш, когато си лежи с подвити лапи на припек на верандата и сладко дреме. Ще измяука с голяма неохота или ще се престори на заспала.

Най-сетне реших да се кача на следващия трамвай и за да не изтрезнея по пътя, се запасих с още една бутилка уиски. Купих и бучки лед, които загърнах в носната си кърпа, за да имам с какво да охладя главата си, ако отново изпадна в истеричен ужас.

Душата ми ридаеше; струна
изпъната в очакване над тебе,
ридаеше - една, -
в очакване - една! - и пак да те погребе.
Под твоя дих изпъната струна,
душата ми ридаеше тъй сладко, чакаше тъй
странно, искаше и тебе,
искаше и себе, обручена с тебе, мрътва да погребе.

из "А ти умираше"

Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, което си посадил, ще те видят в тях.

Един Господ знае каква беше целта на всичко това. Безполезно е да ме питате какво представлява Корпусът за отбрана на западното крайбрежие или какво е било предназначението му. Още тогава никой не си даваше дори вид, че знае. Във всеки случай той не съществуваше. Беше просто идея, мимолетно хрумване в нечие съзнание - предполагам в отговор на неясните слухове за германско нападение през Ирландия - а складовете за провизии, които уж съществували по цялото крайбрежие, също бяха въображаеми. .. Единадесетте ми консерви говеждо бяха останали от някакви офицери, били тук преди мен на някаква също толкова мистериозна мисия.

„Много неща ме трогваха: обувките на жените под леглото; някоя фиба, забравена на шкафчето; начинът, по който казваха „Отивам да пишкам”; ластичетата за коса; разходката с тях по булеварда в един и половина следобед - когато бяхме просто двама души, които вървят заедно; дългите вечери, в които пиехме, пушехме и си говорехме; караниците; мисълта за самоубииство; да се храним заедно и да се чувстваме добре; шегите и смехът, който се появяваше от никъде; чувството за чудеса във въздуха; да седим заедно в паркирана кола; да си говорим за бившите си любовници в три сутринта; тя да ти каже, че хъркаш, ти да я чуеш как хърка; майките, дъщерите, синовете, котките и кучетата; понякога смърта, понякога разводът, но винаги докрай; да четеш вестник сам в някой бар и да ти прилошее, защото тя вече е омъжена за някой зъболекар с коефициент на интелигентност 95 и живее в предградията; хиподрумите, парковете и пикниците; дори затворите; нейните тъпи приятели и твоите тъпи приятели; твоето пине и нейното танцуване; твоето флиртуване и нейното флиртуване; нейните хапчета, твоите изневери и нейните изневери; това, че спите заедно.....”

"Мъжете се правят на мъжкари, а са непохватни и плахи, докато момичетата са свенливи, схванати и комплексирани от мисълта да не ги помислят за нимфоманки..."