Цитати

-Какво е това снорк?-попита Муминтрол.
-Наистина ли не знаеш какво е снорк?-попита Снусмумрик учудено.-Трябва да са ти роднини, защото сте съвсем еднакви.Макар че ти си бял,а те са многоцветни и освен това си менят цвета, когато се възмутят.
В очите на Муминтрол се появи гняв.
-Нямам роднини, които си сменят цвета.Има само един вид муминтроли и те са бели!
-Ами тези сноркове много приличаха на теб.Снорк обичаше да подрежда и да изяснява нещата.Малката му сестра сестра слушаше,но ми се струва,че мислеше за друго.Може би за себе си.Цялата беше покрита с фин мек мъх и имаше бретон, който непрекъснато решеше.
-Колко смешно!-каза Муминтрол.-Е,и какво стана после?
-О,нищо особено-каза Снусмумрик.-Тя тъчеше малки спални рогозки от трева и правеше вкусни супи, ако някой го заболеше коремът.А после ходеше с цветя зад ушите и имаше златна гривна на левия си крак.
-Момичетата са толкова смешни-каза Муминтрол.Но тази нощ той сънува една малка госпожица Снорк,която приличаше на него и на която той подаряваше роза, за да си я сложи зад ухото.

"Той не мразеше зимата сега, понеже знаеше, че тя не е нищо друго освен спяща пролет и че цветята си почиват."

"Л о р д И л и н г у ъ р т
Нямам намерение да остарявам. Душата се ражда стара, но с времето младее. Това е комедията на живота.
М и с и з А л ъ н б и
А тялото се ражда младо и постепенно остарява. Това пък е трагедията на живота."

"Хестър
Няма нищо, за което човек не би могъл да се надява. Надеждата се крие в самия живот."

"- Всъщност, Дориан - промълви той /лорд Хенри/ след малко - каква полза има човек да спечели целия свят, ако - как беше по-нататък? - загуби душата си?"

"Човек никога не бива да върши нещо, за което не може да разказва след вечеря."

"... Той, изглежда мисли, че Мънмът се е оженил за мен от чисто научни интереси, смятайки ме за един от най-добрите екземпляри, които могат да се открият сред съвременните пеперуди.
- Е, надявам се, че няма да ви забоде с карфица! - забеляза съм смях Дориан.
- О, моята прислужница вече го прави, мистър Грей, когато ми се разсърди.
- Че за какво може да ви се сърди, херцогиньо?
- За най-дребни неща, мистър Грей, уверявам ви. Обикновено заради това, че пристигам в девет без десет и казвам, че трябва да съм облечена до осем и половина.
- Колко непочтително от нейна страна!..."

Обява

Заменям една измислена радост
за две сълзи - ама съвсем истински.
И дом с едно уютно мълчание
за едничък тавански писък.
Заменям на Варна мекия климат
за топла дума - на двата полюса.
И още - едно есенно имане,
за едно нямане - пролетно!
Заменям едно породисто куче
за един верен, бездомен пес...
Заменям насилено благополучие
за една нещастна любов днес!

Приятелско

Приятел си. Ще поиграем карти.
Ще пием за мира и за жените.
(Завиждам на родените във Спарта —
как трудно било да сдържиш сълзите.)
Приятел си. Така ми е спокойно.
Е, разкажи за твоето момиче.
Отдавна сме погребали виновните.
Мъжът ми е добър. И го обичам.
Да ти налея още? Уморен си...
И аз съм уморена, но е празник.
Отдавна, както казваш "влязох в релси".
Отдавна, както казваш, "Няма празно".
Хлапашкият ми сал е здраво вързан.
Научих се да имам и да губя.
Сега си тръгвай. Бързо, много бързо!

Защото, всъщност искам да се любим...

С броеница в ръце

Ще те обичам от разстояние.
Ще те опазя от мен самата.
Тебе не искам да те ранявам.
Ти си ми нещо като разплата.
Ти си ми нещо като проклятие.
И свръхподземно и свръхнебесно.
Когато превръщам мъжете си в братя,
всъщност им давам въже за бесене.
Тебе не искам да те обеся.
С тебе не искам да бъда вещица.
Ти си ми светлия спомен за песен,
която не съм делила с грешните.
Ти си ми времето, изброеното —
преди луната и след луната.
С тебе не може да бъде временно.
Ще те опазя от мен самата.

Ще те обичам от разстояние.

Обесването на Васил Левски

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Да действаш ирационално значи да действаш разрушително. Може да се превъзмогне чрез самоосъзнаване и усилие.

Твоите деца не са твои деца.
Те са деца на зова на живота към самия себе си.
Те идват на света чрез теб, но не от теб.
И въпреки че са при теб, те не ти принадлежат.
Ти можеш да им дадеш любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои собствени.
Ти можеш да дадеш подслон на телата им, но не и на душата им, която не можеш да посетиш дори в мечтите си.
Ти можеш да се опиташ да бъдеш като тях, но не се опитвай да ги направиш като себе си, защото животът не се връща назад и не е спрял при вчерашния ден.

Забравата е вид свобода.
Споменът е вид среща.

-Ако петелът спечели-каза жена му.-Ами ако загуби?Не ти ли минава през
ума,че петелът може да загуби?
-Този петел не може да загуби.
-Но ти допусни,че загуби.
-За това ще започнем да мислим след четиридесет и пет дни - каза
полковникът.
Жена му се отчая.
-А до тогава какво ще ядем? - попита тя, като хвана полковника за яката на
фланелата и силно го разтърси.-Кажи ми,какво ще ядем?
На полковника му бяха нужни седемдесет и пет години-всичките седемдесет и
пет години от живота му,минута по минута,-за да достигне до този миг.Той се
почувства чист,ясен,непобедим,когато отговори:
-Лайна.

"От време на време си струва да светнеш, за да разбереш какво става край теб. Утре също ще е горещо и задушно. Всъщност утре е днес."

Боже, колко е хубава!

"Който сее желание, жъне потисничество!"

"Зададох му този въпрос от най-добри подбуди, единствените подбуди, които оправдават всеки въпрос - от най-просто любопитство."

"Искаш ли да развалиш нечий характер, достатъчно е да започнеш да го преобразяваш."