Цитати

Знаеш ли какво чувствам? Искаш ли да ти кажа? Имам едно усещане, което ме задушава. Обичам тази жена до степен, от която няма връщане назад. Мисля, че ще я обичам винаги, въпреки че живота едва ли ще ми го позволи. В действителност той отдавна ми е забранил да я обичам. Имам усещането, че не съм влюбен в нея и че не искам да я притежавам...

Какво е да си влюбен? Това е едно просто егоистично желание да притежаваш. Освен това да си влюбен не означава, че изискваш взаимност от другия. И въпреки всичко глаголът "влюбвам се" е възвратен. Няма нищо по-парадоксално от това да се влюбиш и любовта ти да бъде възвърната.

Знаеш ли, старче? Думите са нещо много повече от букви, натоварени с някакъв смисъл. Те притежават магия, която може да бъде или положителна, или отрицателна.

Наталия. Ех, Наталия! Тъжен съм, защото съм влюбен. Кой е казал, че да си влюбен не е тъжно? Защото аз съм толкова, ама толкова влюбен...

Кой е казал, че любовта е красива? Любовта е тъга, неспокойствие, нетърпение и терзание. Ако се вгледаме в съотношението между времето, прекарано в наслада и това прекарано в терзание, ще разберем, че любовта е много по-непрепоръчителна от алкохола, тютюна и автомобилите. Проблемът обаче се състои в това, че понякога любовта наистина идва и тогава всички логически ръзсъждения угасват пред нейното неизбежно присъствие.

Нежна, гладка, естествена
и за мен неизбежна -
нямаш нищо божествено
ти животно от нежност!

Срещу отхвърлянето на действителността няма определено лечение. Това не е нарушение в настроението, а в представите.

Никоя цена не е достатъчно висока за едно ново усещане.

Достойнството няма нищо общо със социалния статус - характерът, поведението е всичко.

Една сутрин се събудих и овцата я нямаше. Чак тогава разбрах какво е да си "безовчи". Истински ад. Овцата си отива, оставяйки след себе си само една мисъл. Но без овцата не можеш да се отърсиш от мисълта. Ето какво е да си "безовчи".

Ела тъй както си-без дълго да се гиздиш.
Ако косата ти се е разплела,
ако не е поравно разделена,
ако вързалките на твоето елече са се изнизали,
недей се притеснява.
Ека тъй както си-без дълго да се гиздиш.
Ела с чевръсти стъпки по тревите.
Ако росата от нозете ти отмие багрилата,
ако звънчетата по глезените ти заглъхнат,
ако се разпилеят бисерите от огърлицата ти,
недей се притеснява.
Ела с чевръсти стъпки по тревите.
Виждаш ли как небесата се загръщат с облаци?
Отвъд реката на ята излитат жерави и вятърът се спуща из полето.
Тревожните стада забързват към оборите си в селото.
Виждаш ли как небесата се загръщат с облаци?
Напразно палиш пак светилника пред огледалото-той трепка и угасва.
Кой ще познае, че клепачите ти не са начернени от неговите сажди?
Очите ти са тъмни като дъждовни облаци.
Напразно палиш пак светилника пред огледалото-той гасне.
Ела тъй както си-без дълго да се гиздиш.
Ако венецът не е сплетен-какво от туй!
Ако не ти е закопчана гривната - така я остави!
Небето се покрива с облаци и става късно.
Ела тъй както си - без дълго да се гиздиш.

Да се тревожиш, значи да станеш достъпен, неразумно достъпен. А щом започнеш да се тревожиш, ти се вкопчваш във всичко само от отчаяние, а вкопчиш ли се, сигурно е, че ще се изтощиш или ще изтощиш всеки или всичко, в което си се вкопчил.

"... Този достоен негър не се ли казва хлъзгащия се Боб? (Sliding Bob)
Боб подскочи на седлото.
- А! - провикна се той, - защо маса Кървава Лисица се подиграва с храбрия Боб?
- Аз нямам намерение да те подигравам, нито да те обидя - отговори младежът, - напротив, аз съм един от твоите приятели.
- Тогава защо нарича Боб като индианците, когато Боб се хлъзгаше от коня на земята? Сега Боб язди като дявол.
В потвърждение на думите си той пусна коня в галоп към близката горичка."

" - Знаете ли дома на Хелмер?
- Да.
- Колко време има до там?
- Колкото по-бавно вървите, толкова повече време ще ви трябва."

" - ... Погледни, не виждаш ли там някакъв конник?
- Да, конник, малък човек на голям кон. Той иде към Боба и маса Франк......
.... - Да го извика ли Боб?
- Да, той по-лесно ще чуе твоята слонова тръба, отколкото тихия зефир на моя глас.
Боб постави двете си ръце във вид на фуния и извика с всички сили:
- Ало, ало! Стой! Чакай! Защо да бяга от Боб!
Гласът на негъра можеше да пробуди всекиго от летаргичен сън..."

"- Тук няма приятно на Боб, Боб иска стигне по-скоро на Хелмер дом, защото Боб има глад на акула и ще глътне цяла къща."

Веднъж отиде в планината в ясен,слънчев ден и дълго се разхожда с една мъчителна,но някак неуловима мисъл.Над него беше блестящото небе,долу езерото,наоколо хоризонтът,светъл и безконечен,който няма ни край,ни предел.Той дълго гледа и се измъчва.Спомни си сега как простираше ръце към тази светла,безкрайна синева и плачеше.Измъчваше го,че е съвсем чужд на всичко това.Какъв е този пир,какъв е този вечен велик празник,който няма край и който го влече така отдавна,винаги,от самото му детство,и към който той не може да се приобщи.Всяка сутрин изгрява същото такова светло слънце,всяка сутрин на водопада има дъга,всяка вечер снежната,най-висока планина,там в далечината,в края на небето,гори в пурпурен пламък,всяка малка мушица,която бръмчи около него в жаркия слънчев лъч,е участница в целия този хор:знае си своето място,обича го и е щастлива,всяка тревичка расте и е щастлива!И всичко има свой път,и всичко знае своя път,с песен отхожда и с песен прихожда.О,той,разбира се,не можеше да говори тогава с тези слова и да изрази своя въпрос,измъчваше се глухо и нямо...

"— Какво забележително явление! — възкликна професорът по орнитология, който минаваше по моста. — Лястовичка зиме! — И написа за това дълго писмо до местния вестник. Всички го цитираха, понеже беше пълно с думи, които не можеха да разберат...."

"Малкото лястовиче се замисли и след това заспа. От мислене винаги му се приспиваше."

"..но никога не ми е дошло на ум да запитам какво има отвъд стената, понеже всичко около мен бе тъй красиво..."