Цитати
Въведени са общо 7152 цитата от 1808 заглавия.
Любовта си е любов,а реалността - реалност.И над преживяното в този момент настояще понякога миналото диша със своя смрадлив дъх.Минало,пълно с готини хора,с които сме си казали и направили куп противни неща.
...Бяха три,всичките имаха гръдна обиколка С,оргазъм и депресия.Прекалено хубави ,прекалено интелигентни и прекалено секси,за да се запознава някой с тях.Тъкмо коментираха новата находка на бившата приятелка,някакъв изключително рафиниран пич,който си лягал с нея гол в леглото,но отказвал да правят секс.
-Ами тогава го поеми с уста - посъветва я нейната приятелка,която май работеше в рекламата,тоест с разбираемо чувство за лаконичното.
-Наред ли си?Няма да си навирам в устата чужда пишка!
-Всички пишки са чужди.Нали нямаш собствена!
-Ами тогава го поеми с уста - посъветва я нейната приятелка,която май работеше в рекламата,тоест с разбираемо чувство за лаконичното.
-Наред ли си?Няма да си навирам в устата чужда пишка!
-Всички пишки са чужди.Нали нямаш собствена!
Напоследък свикнах,че животът е престанал да се развива по някакви предсказуеми закони.Разгръща се с неравномерни скокове,по кратки пътища,и моята история непрекъснато се заплита,разплита и неочаквано променя посоката си,просто живея нещо,над което всеки холивудски сценарист,жадуващ успех,щеше отчаяно да си оскубе косите.Да не настоявам на собствените си планове за бъдещето,ми се стори единствената достъпна превенция пред пълната загуба на разсъдъка.
Искам да се влюбя.Искам най-накрая след толкова години отново да преживея с някоя жена нощ,който цялата ще прекараме в любене и бъбрене,искам да заспя чак на разсъмване с голото и тяло в прегръдките си,искам да се събудя до нея и да стана пропит с нейния аромат,удивително доволен,щастлив и освободен,и без да се къпя,разнасящ аромата на жената,на сека и сперма,да отида на работа,сред хората,с главозамайващото чувство,че започвам отначало.
Едно от най-страхотните неща,които едим мъж може да види на този свят,е погледът на женските очи в момента на кулминацията.Толкова интимно предан и в същото време далечен,сякаш гледат от другия край на вселената.Когато бавно се връща обратно на нашата планета,когато чертите на лицето и се отпуснат,знаете,че това е било истинска мистика,било е малка смърт и възкресение в едничък миг.
-Целуни ме-каза тя.
-Изчукай ме - каза след минута.
Понякога наистина няма проблем да бъда послушен.
-Изчукай ме - каза след минута.
Понякога наистина няма проблем да бъда послушен.
Задушавам се от тъга. Гледам дълго тъмния таван, после се търкулвам там, където спеше тя допреди девет нощи. Сгърчвам се в един почти двуметров ембрион и затискам с тяло сърцето си. То е като котарака на съседите-не разбира от дума. Още не разбира, че я няма. Сърцето е животно.
Когато загадката на една връзка си отива,и любовта си отива.Толкова е просто.От това следва,че за нас е важна не толкова любовта,колкото самата загадка.Любовната връзка може би е просто начин да се сблъскаме със загадката и ние копнеем любовта да продължи,за да продължи екстазът от близостта със загадката.Ако загадката стои неподвижна,това противоречи на природните закони, и все пак,тя е винаги наблизо,някъде-един свят от другата страна на огледалото, едно обещание в поредния чифт очи,които ни се усмихват.Зърваме я,когато ние застанем неподвижни.Романтиката на новата любов, романтиката на сомотата,романтиката на древните пирамиди и далечните звезди-това са просто подходи за среща със загадката.И все пак не знаем как да я задържим завинаги.Но мога и ще ви припомня два от най-важните факта,които знам:
1.Всичко е част от романтиката
2.Никога не е прекалено късно да имаш щастливо детство.
1.Всичко е част от романтиката
2.Никога не е прекалено късно да имаш щастливо детство.
Не се оставяй да бъдеш жертва на времето, в което живееш.Не толкова времето ни унищожава, колкото обществото.Когато хвърлиш вината върху обществото,тогава преставаш да се обръщаш към обществото за решението.Днес има тенденция личностите да се освобождават от морална отговарност и да се разглеждат като жертва на социални обстоятелства.Ако повярваш в това плащаш с душата си.Не са мъжете тези, които ограничават жените,нито нормалните ограничават педалите, нито белите ограничават черните.Това,което ограничава хората е липсата на характер.Това,което ограничава хората,е че те нямат скапаното търпение или въображение да играят главната роля в своя собствен филм,камо ли да го режисират.
Той подреди арсенала си на масата в дневната - ножа и сатъра, шиша за лед, чука и въжето. До тях сложи джобно фенерче. После седна до камъка и го погали.
– Виждаш ли докъде се докарахме? – обърна се той към него. – С чук и нож трябва да изляза на двубой дявол знае с кого. И знаеш ли кой ме подкокоросва? Някакъв черен котарак от квартала. Загубена работа!
– Виждаш ли докъде се докарахме? – обърна се той към него. – С чук и нож трябва да изляза на двубой дявол знае с кого. И знаеш ли кой ме подкокоросва? Някакъв черен котарак от квартала. Загубена работа!
– ..Днес ли заминаваме?
– Не, може и утре. Днес Наката трябва още малко да поговори с камъка.
– Добра идея. Разговорите са хубаво и важно нещо и винаги са за предпочитане пред мълчанието. Все едно дали приказваш с хора или с предмети. Аз, когато карам камиона обичам да си говоря с двигателя. Ако се заслушаш, ще чуеш какво ли не.
– Наката не умее да говори с господин двигателя, но също смята че е хубаво да се водят разговори.
– А как върви общуването с камъка? Получава ли се?
– Да, като че започваме да се разбираме.
– Това е добре. Питам се.. дали камъкът не ни се сърди, задето го домъкнахме тук?
– Не, ни най малко. Доколкото разбирам, на него му е все едно къде се намира.
– Не, може и утре. Днес Наката трябва още малко да поговори с камъка.
– Добра идея. Разговорите са хубаво и важно нещо и винаги са за предпочитане пред мълчанието. Все едно дали приказваш с хора или с предмети. Аз, когато карам камиона обичам да си говоря с двигателя. Ако се заслушаш, ще чуеш какво ли не.
– Наката не умее да говори с господин двигателя, но също смята че е хубаво да се водят разговори.
– А как върви общуването с камъка? Получава ли се?
– Да, като че започваме да се разбираме.
– Това е добре. Питам се.. дали камъкът не ни се сърди, задето го домъкнахме тук?
– Не, ни най малко. Доколкото разбирам, на него му е все едно къде се намира.
"Страхът е най-гадната самота."
" - О, Чарли... - тя протегна нежната си ръка и я сложи върху моята. - Още утре сутринта ти пак ще си мъж и музикант. А колкото до любовта...трябва да приемеш, че тя преди всичко е болка. Дълга, дълбока, постоянна болка, която се понася с безкрайно смирение и търпение. Много повече страдание, отколкото удовлетоврение."
"Винаги съвсем съзнателно съм считал себе си като главна причина за всичко хубаво и всичко лошо, което може да ме сполети. Поради това винаги съм можел да се чувствам като ученик на самия себе си и винаги съм бил готов да обичам учителя си." - Джакомо Казанова
"Всичко, което виждате, го дължа на спагетите!" - София Лорен
Amato no sari, se a te solo peneserai" - Италианска поговорка
(Никога няма да бъдеш обичан, ако гледаш на себе си като самотник.)
(Никога няма да бъдеш обичан, ако гледаш на себе си като самотник.)
"Задачата не е да търсиш любовта, трябва само да откриеш всички вътрешни бариери, които си издигнал срещу нея" - Руми
"Да станеш богат не е трудно. Много по-трудно е да разрешиш загадките, които ти поставя сърцето." - Чао Хоакин
" - София (Лорен) казва, че любовта повече прилича на диво цвете, отколкото на дълго и грижливо селектирана роза, и аз съм съгласна с нея.
Поглеждам нежното цвете в ръката си и разбирам, че най-бързият начин да унищожа неговата крехка хубост е да започна да скубя листенцата от цвета му или да се опитам да заменя главата му с пъпка от друго цвете. Когато погледна към цветето, първото, което виждам е крехката му красота, а не недостатъците му. Като видя жълто лютиче, не казвам: "Щеше да ми харесва повече, ако беше лилаво!" или "Искаше ми се цветът му да беше кичест като на божур". Погледнете този цвят, той няма нужда от промяна. Съвършен е такъв, какъвто си е. Защо ни е толкова трудно да възприемаме по този начин и хората около себе си? "
Поглеждам нежното цвете в ръката си и разбирам, че най-бързият начин да унищожа неговата крехка хубост е да започна да скубя листенцата от цвета му или да се опитам да заменя главата му с пъпка от друго цвете. Когато погледна към цветето, първото, което виждам е крехката му красота, а не недостатъците му. Като видя жълто лютиче, не казвам: "Щеше да ми харесва повече, ако беше лилаво!" или "Искаше ми се цветът му да беше кичест като на божур". Погледнете този цвят, той няма нужда от промяна. Съвършен е такъв, какъвто си е. Защо ни е толкова трудно да възприемаме по този начин и хората около себе си? "
" - София (Лорен) казва, че най-важната й роля в живота й е ролята на майка и дори спечелването на Оскар не може да се сравни с удоволствието и чувството на пълноценност, което й е дало майчинството."